Това е една история за двама души, които са били разделени много години, но въпреки това са се намерили. И сега са заедно. 

Pixabay.com

Съпрузи, които са били разделени заради определени обстоятелства, след 56 години се срещнали случайно. Възрастните отново се влюбили един в друг, когато се видяли.

Борис и Анна Козлови се оженили по време на войната през 1945г. 3 дни след сватбата, мъжът се върнал да служи на държавата. На Анна нищо друго не й оставало, освен да целуне мъжа си и да чака, докато той се върне. По-късно, заради отказа на бащата на Анна да работи в тогавашните колхози, той бил обявен за враг на народа и цялото му семейство било изпратено в Далечния Изток (включително и Анна). Майката на Анна смятала, че дъщеря й трябва да започне нов живот. Затова изгорила всички писма от Борис, снимките му и всичко, което напомняло на Анна за него. Майка й настоявала, че момичето трябва отново да се омъжи, като дори я излъгала, че самият Борис също се е оженил.

„Разплаках се. Не исках даже да мисля за това. Майка ми ми се скара и ми каза, че това, което правя е глупаво. Тя ме увери, че е хубаво да започна нов живот с човек, на име Нефед. С времето те ме убедиха, че той е моето бъдеще”.

Когато войната свършила, Борис се прибрал, но не намерил своята Анна. Всички негови усилия да открие своята любима били напразни. Пък и било трудно, тя била омъжена и била с друга фамилия. Борис бил отчаян. След няколко години и той се оженил отново.
Анна и Борис надживели своите съпрузи и разпада на СССР. Тогава вече тя могла да се върне в родното си село Боровлянка, Алтайски край.

По случайност на съдбата (а случайности няма!), двамата възрастни се оказали в селото в един ден. И двамата от дъното на душата си мечтаели за тази среща.

Борис за пръв път от дълго време дошъл в селото, за да иде на гроба на своите родители. Анна, от своя страна, останала да живее в родния си дом. Тя не забелязала веднага силуета на мъжа, излизащ от автомобила. Но когато му обърнала по-голямо внимание, тя разбрала: това е човекът, който тя обичала и който не била виждала повече от половин век.

„Мислех, че очите ми ме лъжат. Виждах как този мъж идваше към мен, той ме гледаше. Сърцето ми щеше да изскочи. Разбрах, че това е Той. И заплаках от щастие.”

На завидните си 80 години, ветеран от войната, Борис, отново намери тази жена, която никога не могъл да забрави.

„Да, обичах и други жени, когато с Анна бяхме разделени. Но тя винаги е била моята истинска любов”.

Той си спомня как в момента, в който двамата отново се срещнали, цялата тежест, цялата мъка, натрупвана през годините, изчезнала. Почувствал се отново млад и се затичал към своята любима. Цяла нощ Анна и Борис говорели за всичко, което им се било случило през годините. Борис повторно пожелал да се оженят. Анна отказвала, но Борис настоявал. И спечелил. Анна споделя, че никога не е смятала, че ще бъде булка на тази преклонна възраст. Но въпреки това тя била много щастлива. И въпреки че не са млади, те не се смущават нито да се целуват, нито пък се отделят един от друг. Просто греят от щастие.
Двамата казват, че откакто са заедно, никога не са се скарали, защото просто не искат да си губят времето с това. И след толкова години, Анна е страхотна домакиня, а Борис – истински кавалер.

1tv.ru

И последно - съществуват ли случайни неща?

Всички сме били деца, а някои все още са. Правили сме и продължаваме да правим бели – дали умишлено или случайно, няма значение. Били ли сте наказвани? А бити? Това е историята на едно щастливо момиченце, което има късмет, защото притежава разумен татко, който цени истинските неща в живота.

Pixabay.com

Бях на работа. Тъкмо преглеждах едни документи, когато изведнъж телефонът звънна. Беше малката ми дъщеричка. Защо ли ми звънеше? Рядко го правеше, защото знаеше, че татко е на работа и не бива да бъде притесняван.

Детето е едва на 8, но е самостоятелно. Прибира се сама от училище и подготвя уроците си. Но днес ми се обади.

- Татко, стана нещо много лошо! – казваше изплашено детето.

Не ме питайте какво си помислих. Но тя не ми даде да развихря фантазията си и веднага довърши...

- ... счупен е, на парченца... нищо не остана от него...

- Кое?

- Лаптопът... навсякъде е в стъкълца и копчета... не знам как стана... аз... кучето... играхме... то се затича... абе счупи се.

- Вкъщи ще говорим.

И затворих. Бях бесен. Очаквах, че комбинацията между малко дете и куче, сами в къща е опасна. Но не чак толкова. Та този лаптоп струваше 1000 лева, дори не можах да му се порадвам! Беше нов-новеничък. Цял ден в главата ми се въртяха подходящи наказания за малката госпожица. Трябва да оправя нещата. Имаше беля, която трябваше да се компенсира по някакъв начин.

Прибрах се ядосан. Всички ми бяха криви и затова не исках да поглеждам никой. Съпругата измиташе последните парченца от чисто новия ми лаптоп. Изхвърчах от стаята, за да не се ядосвам допълнително и отидох да се изкъпя. Освежих се, преоблякох се и отидох в хола. Отидох при виновницата. А тя, със зачервени очи започна отново да ми разказва обърканата история за кучето... лаптопа... тичане... скочил... паднал... парченца и т.н.

Гледам я и не мога да й повиша тон. Толкова ми е жал. Детето цял ден се е скъсало от рев.

- И какво ще правим сега? – питам я.

- Ще ти дам моя компютър, искаш ли?

И като ме погледне с тези големи, черни очички, какво мога да й кажа?

- Какво да се прави, ще ми го дадеш.

А тя, милата, последните дни все подсмърча, болна е. Въпреки това ходеше на училище и пак сама се справяше. Не излизаше да играе с децата навън, защото не й бе добре. Пък и знаеше, че може да зарази останалите. Как може дете на 8 години да съумява да мисли за другите? Какво малко чудо имам вкъщи! Сърцето ми се разкъса от мисълта колко страда детето. Та тя е толкова малка. Сега й е времето да играе, да скача и да тича. За слаби оценки може да й се скарам, за лъжа – също. Но за някакви парчета пластмаса дали си струва? Да си гледат работата... в боклука.

Не й се карах, нито я наказвах. Не й взех и компютъра, но оцених факта, че тя ми го предложи. Казах й, че моят струваше колкото 2 нейни. Беше впечатлена.

И тогава се сетих за себе си, когато бях дете. Тъкмо ми бяха купили мечтаното ново колело. И въпреки че ме предупредиха, карах като луд, а за да е по-екстремно - и там, където не трябваше. Резултат – счупено колело и обелени колена. Даже не ме питайте с какъв страх съм се прибрал. А майка ми и баща ми ме погледнаха и попитаха:

- Счупи ли го?

- Да – казах аз. Вече за нищо не става.

Тогава майка ми, все толкова спокойно ме попита:

- А на теб има ли ти нещо?

- Не. Само съм се охлузил.

- Е, нищо тогава. Нали си жив и здрав, другото е поправимо.

И продължиха да вечерят.

Pixabay.com

И не ми казвайте, че съм разглезил дъщеря си. Не! Вещта я няма повече, но дъщеря ми остава. Аз постъпих правилно и съм сигурен, че и тя ще постъпва по същия начин, по който и аз.

Някои хора се появяват и изчезват. Изчезват и сякаш никога не са съществували. Но тук случаят не е такъв! Хората, за които ще Ви разкажа остават незабравени и до днес и... неизвестни! С това те се превръщат в най-загадъчните хора на планетата.

Pixabay.com

Тайнственият терорист
24 ноември, 1971 година неизвестен терорист отвлякъл самолет, като заплашил с бомба, която уж се намирала в него. Той поискал 200 000 долара и 4 парашута. Желанията му били изпълнени. През нощта той скочил от самолета с предоставените парашути. И до днес никой не е успял да го намери.

Тайнствената жена
През 1963 година, в деня на убийството на президента Джон Кенеди, неизвестна жена присъствала на местопрестъплението. По думите на свидетелите, жената заснела убийството на камерата си. След заснемането, тя се сляла с тълпата и изчезнала. На всички снимки и филми лицето й не се виждало, защото или се обръщала, или го закривала.

Агент 355
„Агент 355” се наричала жена-шпионка, живееща по времето на Джордж Вашингтон, през Американската революция. Тя била арестувана от британците и хвърлена в затвор на кораб, където по-късно и починала. И сега не е известно коя е била тази жена, затова и остава в историята като "Агент 355".

Тайнственият пътник
През 1954 година в летището в Токио имало тайнствен пътник. Външният вид на паспорта му не будел подозрение, но странното била държавата, която била посочена – Таурус (Taurus). Когато служителят от службата по безопасността го помолил да покаже държавата на картата, той посочил Андора.
Пътникът настоявал, че страната му се казвала именно Таурус и тя съществувала вече 1000 години, а за Андора той дори не бил чувал. Служителите от своя страна никога не били чували за Таурус. Паспортът му и шофьорската книжка потвърждавали думите му. След това служителите го отпратили наблизо, в един отдел, като изпратили 2 души да го наблюдават. На следващия ден този човек изчезнал безследно и никой никога повече не го видял. А вие чували ли сте за тази страна?

Зелените деца
През 12-ти век 2 деца – брат и сестра, внезапно се появили в село Вулпт, графство Суфолк. Те имали странна зелена кожа. Говорили на непознат език и почти нищо не ядели. След време те започнали да разбират английски език, а също така започнали да ядат и множество продукти. Зеленият цвят на кожата им също изчезнал. Момчето било слабо, разболяло се и починало. А момичето уверявало, че те са дошли от място, наречено „Земята на Свети Мартин”, което се намирало под земята. Те никога преди това не виждали Слънце, защото от тяхното място нямало досег до него. Също така, на тяхната земя всичко било в зелен цвят.

Желязната маска
Човек, наричан „Желязната маска” бил арестуван и хвърлен в затвора през 1669 година. В последствие той бил местен в различни затвори в течение на 34 години. Но никой никога не видял лицето му, защото то винаги било закрито с черна тъкан.

Pixabay.com

Доколко тези истории са истина или просто легенди – можем само да гадаем. Но е факт, че хората продължават да вярват в съществуването им, защото човекът е същество, което винаги бива привлечено от магията на неизвестността.

Въпреки възприетият европейски модел, който казва „НЕ на сватбата” и „ДА на съжителството на семейни начала”, аз ще ви открия красотата на брака от гледната точка на една жена.

Flickr.com

Нещо в теб ме вдъхновява. Даже не бих могла да предположа, че мога да съм толкова богата. И искам да те вдъхновявам така, както ти го правиш. Не искам да се усмирявам. Искам да отпрашим заедно с теб към различни места – далечни страни, потайни ъгълчета на земята, които не биха били толкова удивителни, ако теб те нямаше. Искам заедно да се изгубим и да бродим по тъмните улички от 5 сутринта след неприятната нощ в града, чието име дори не помним. Ти си човекът, с който искам да се прибирам у дома и да бягам от него. Искам с теб да изживея всяко приключение в живота ми. Искам да правя всичко на този свят, но само с теб!

Не искам да съм човекът, с който винаги се съгласяваш. Жадувам за ожесточените спорове до 3 през нощта. Искам решителни, резки действия от теб, когато аз не успявам да се контролирам. Искам страстно да спорим за нашия живот, защото твоят огън – това е моята топлина и аз не искам тази искра да угасва. Искам да съм тази, на която можеш винаги да се довериш.

Не искам просто да ходя до теб – искам да бъда до теб. Заедно можем да се поощряваме, да се подкрепяме. Така ще бъдем пълноценни, силни и уверени в себе си. И тогава, след 10 години ние гордо ще стоим зад гърба на другия, а след 20 години – ще сме още по-добри.

Това, от което се страхувам най-малко – това е раздялата. Истината е там, че аз никога не бих се влюбила в теб така, както другите го правят. Аз приех любовта – уверено и с пълно съзнание. Избрах те още от първия ден и обещавам да правя този си избор отново и отново. Минавайки през всякакви битки и изкушения, отново ще избера теб. На всеки завой на тази дълга улица, наречена „живот”, която ни предоставя опасности и желае да ни раздели – аз отново ще избера теб. С тази свирепа увереност, която почувствах в момента на първата ни среща. Любовта ми към теб – това е пробуждане, съзнателен избор, който ще пазя до края на дните ни.

А сега нека спрем с обещанията. Трябва да успеем да отворим сватбените подаръци, да изпием бутилките с шампанско и да дадем старт на медения ни месец. Идеята за брака и семейството е стара и изтъркана. Но щастието е в това, че ние не сме такива. Ние сме млади и луди. И интересните дни едва сега предстоят!

Pixabay.com

Всички сте чували за Вяра, Надежда и Любов. Не, нямам предвид вашите приятелки или познати. Нито пък дъщерите на мъченица София...За да разберете, ще Ви предоставя 3 много кратки истории, които съм сигурна, ще Ви харесат!

Pixabay.com

Един ден хората в едно село решили да се помолят за дъжд. В деня на молитва се събрали всички, но само едно дете носело със себе си чадър.
Това е ВЯРА.

Когато подхвърляте едногодишното си дете във въздуха, то се смее защото знае, че татко му ще го хване.

Това е ДОВЕРИЕ (или ЛЮБОВ)

Всяка нощ, преди да легнем да спим, ние нямаме гаранция, че на следващата сутрин ще сме живи, но въпреки това настройваме аларма.
Това е НАДЕЖДА.