През последните месеци много се говореше за референдуми – на Веселин Марешки, на Слави Трифонов. Но не, по-точно е да се каже, че НЕ се говореше. Което беше много странно. Никой досега не се е заел сам да събира подписи и да организира референдум за нас – спящия народ.

Pixabay.com

Референдумът е право на всички български граждани, което ние отдавна сме забравили. Защо? Заради непосилните за нас 400 000 подписа. За една 7-милионна държава това са много подписи. Ако погледнем други държави, Полша, например, чийто праг за Референдум е едва 500 000 подписа, което, за население от 38 милиона, е МАЛКО. Изискването за България е почти същото, която има 7 милиона. Абсурд? Да!

Миналата година, май месец, 2015 се е отворила дума за това подписите на 200 хиляди български граждани да са достатъчни за задължителното провеждане на референдум. Идеята e на АТАКА, което няма особено значение. Все пак има нещо направено... но така, че да не е без хич. Подписите са намалени от 500 000 на 400 000. Ако били станали 200 000 – това би било прекалено крайно. Изглежда 200 000 души за управниците са едно голямо нищо. Все едно живеем в Китай и тези 200 000 наброяват едно село. А това е един голям български град, но уви. Защо? Защото народът НЕ ТРЯБВА да има думата, очевидно!

Онези „горе” желаят да управляват самостоятелно, без стадото овце да им се бърка. От години българинът няма думата. А има правото. Но към пътя на промяната има и много спънки. Освен че всички мълчаха като рибки през 3-те месеца, през които се събираха активно подписи, дори и пречка бе ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ – Софийски, който категорични забрани на Слави Трифонов да общува със студентите. Защо това не се случи в другите университети? Защото дори и една държавна институция е толкова политизирана (странно защо именно в София и кои „професори” казаха „НЕ” на идеята и кои им казаха да кажат „НЕ”)? Защо тогава се допускат дискусии на министри със студенти? Хм, май няма отговор.

Нека погледнем и какво пише в Закона. Кои имат право да „направят” референдума?

- Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:

1. не по-малко от една пета от народните представители;

2. Президента на Републиката;

3. Министерския съвет;

4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;

5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.

6. Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права.

Е, властимащите кога са решили да питат народа? Да, нека не забравяме малоумната идея за АЕЦ „Белене” и глупостта, наречена „Електронно гласуване”. Глупост е, да. Защото това е НАЙ-МАЛКИЯТ проблем на българина. Защото той е прекалено недоверчив и бе ясно, че или няма да гласува, или ще има много НЕ-та.

Нека споделя аз самата на какво бях свидетел. Когато отидох да гласувам, един възрастен човек пред мен сподели, че нямало да гласува за електронно гласуване. Защо? Защото можел да си направи много имейли и да гласува няколко пъти.

Ето го и проблемът. Българинът е НЕИНФОРМИРАН. И бива питан. Така беше и с АЕЦ „Белене”. Никой нищо не разбра – нито какви ще са плюсовете, нито минусите за нас. Затова и бяха гласували към 1 милион души. Защото не бяха информирани!

И сега какво следва оттук нататък? След като референдум ще има, ние просто трябва да излезем и да гласуваме. Но това е много трудно!!! Важно е да бъдем информирани! Но никой няма да се погрижи за това. Отново трябва сами да търсим информация, сами да си разясняваме какво е това чудо референдум и какво ще стане ако гласувам или не. Неприятната ситуация е, че:

- Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

Сега ние сме на ход. 3 283 192 са хората, гласували на последните избори за НС. Сега трябва да сме ПОНЕ толкова.

Pixabay.com

И вместо да бъдем подпомогнати и поощрявани (не материално) да гласуваме, за да променим нещо, ние ще трябва сами да се информираме. За всичко. Защото медиите тук мълчат. Защото те са зависими. Защото няма независима медия, а в нормална държава не бива да е така. Медиите трябва да са приятели на народа, но те са приятели на политическия елит.

Какво имам предвид? С началото на събирането на подписите на Слави Трифонов – никой не спомена дори, че съществува такъв референдум. Когато се събраха подписите, изведнъж журналистите разбрали какво се случва. Уж.

Но понеже за много хора референдумът е реална опасност, то сега, след като подписите са на лице, няма друго какво да се направи, освен да се плюе по инициатора. И забележете, масово една интернет медия (няма да я споменавам) започна да вади кирливите ризи на Слави Трифонов. 10 минути след като подписите бяха вкарани в НС излизаха новини, че имало подписали се бебета и роми. Това говори единствено за страх, подлост и несигурност. А всички знаем колко е неприятно да се чувстваш несигурен, когато всеки момент могат да ти отнемат топлото столче и обяда за 100 лева (а някои с толкова карат цял месец).

Но се надявам, че българинът все още успява да отдели същественото от несъщественото. И няма да се повлияе от нечии сексуални ориентации, нечии карамфили пред редакции, нечии мутренски изяви и чалгаджийски изпълнения. Това е НЕСЪЩЕСТВЕНО. Същественото е това, че ако погледнете в „ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ”, никой НИКОГА няма да спази цялата тази формалност, никой няма да се захване да се бори с администрации и да създава инициативни комитети. А тук 2-ма души го направиха. И трябва да сме им благодарни. А дали „шоуменът” Слави Трифонов ще влиза в политиката или не – това е НАШЕ решение. Ще влезе, ако ние му позволим.

А хора, които не могат да отговорят на нормални въпроси на българи в чужбина нима имат място в политиката? Хора, които свързват името на Делян Пеевски с корупция и като „Гузен негонен бяга” веднага започват да говорят как се бори корупцията? А въпросът бе съвсем друг... но както и да е.

Време е да излезем и да гласуваме. Може би никога повече няма да бъдем попитани. Почти 10% от България ИСКА да бъде попитана. Затова трябва да се въоръжим с търпение и да чакаме да ни насрочат изборите. Защото те могат да променят системата. А всички мрънкащи и недоволни хора, които отказаха да се подпишат и ще откажат и да гласуват, само защото „Референдумът е на мутрата Слави”, само мога едно да кажа – вие заслужавате съдбата си.

И е крайно време да спрем да си повтаряме едно и също: „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”

Защото докато гледаме на Вуте да му е зле, винаги ще си стоим в калта. И все някой друг ще ни е виновен.

Pixabay.com

Съединените американски щати дълго време бяха мечта за почти всеки човек. Но сега нещата се променят драстично. Желанието сякаш намалява, а животът там вече не изглежда толкова розов. Нека започнем с броя на българите в страната. Той не е ясен, но е около 250 000. Вероятно и повече. Тези хора са заминали едно време, сега все по-рядко българите имат тази възможност, а и копнежът не е толкова голям.

Сега вече има друга желана дестинация и тя е Западна Европа. Хем близко, хем парите са добри. Какво му трябва още на българина? Но нещата стават прекалено хубави и САЩ определено усеща стремежа на все повече хора към Западна Европа. Не, със сигурност Америка не се е загрижила за българите. Въпросът е по-глобален. Съединените щати усещат слабата си икономика, резултат от водена дълго време неправилна политика. А и как иначе? Не е лесно да се натрупа дълг от трилион долара, каквото и да е това число. И този дълг расте. Парите се печатат, но ще дойде момент, в който доларът, независимо дали на него ще пише 1 или 100 – той ще има стойност, каквато има и носната Ви кърпичка. Неизбежно е.

Не се споменават и страданията на хората. Не се споменава колко хиляди, дори милиони са останали без къщите си, заради банките. Лихвите се увеличават, а за хората става непосилно да изплащат задълженията си. Америка не е това, което беше и тя го знае много добре. Очевидно е и, че тя става главен конкурент със Западна Европа. И какъв е най-добрият начин да излезе победител? Точно така. Да напълни Европа с нискоквалифицирани, диви, агресивни жители. Това са „бежанците”.

 След като проявява привидна солидарност, защо, след като има население от над 300 милиона души, Щатите приемат едва 10 000 бежанци? Цяла Европа е с двойно по-голямо население, което, според простата логика би довело до извода, че Европа е способна да прибере едва 20 000 бежанци. Но защо те надхвърлят вече 1 милион? И как този милион би се отразил на Стария континент? Пагубно. Защото прииждащите не спират да идват. И ще продължат, защото целта им не е да избягат от войната, а да намерят по-добър начин на живот. Но по лесния начин. Дори и военните конфликти да приключат, те ще продължат.

Pixabay.com

Европа е попаднала в капан, от който ще е трудно да излезе. В интернет е пълно с примамливи, лъжливи статии, в които се говори как Германия дава на бежанците къщи и много пари. Елементарен начин за подлъгване на хора с ниско образование. Всеки трезворазсъждаващ човек знае, че нищо не пада от небето. Всяко нещо трябва да се спечели с труд. Но милите бежанци не се досещат за тази уловка и идват. И получават доста облаги, с които не могат да се похвалят нашите пенсионери, например. За разлика от нелегалните мигранти, обаче, нашите възрастни са работили цял живот, за да получават това, което един бежанец смята, че трябва да получава в петорен размер, и то безвъзмездно.

Животът в Европа става непоносим. Всички държави са притиснати от „солидарни” и “добронамерени” политици, които смятат, че са герои, като пълнят континента ни с нови жители. Не, сред тях лекари и инженери рядко ще срещнете. Те няма да Ви работят. А демографската криза, която е налегнала Европа ще е най-малкият проблем, защото вече ще се деформира в съвсем друга криза. Но това може да се случи само ако продължаваме да приемаме тези хора. Това трябва да спре. Всяка държава се е създавала чрез многобройни битки, труд, смелост и саможертва.

Нима трябва да подарим държавите си на хора, неспособни да защитават своята държава? Право на убежище нека имат жени, деца и възрастни, но какво правят млади и здрави мъже, на по 20 години най-напред в редиците на бежанците?

Дано Европа и големите сили осъзнаят това, което САЩ иска да направи с континента ни и спрат това безумно преселение. Всеки има своето място в този свят, всеки е израснал в определена среда и е неестествено той да бъде „сложен” в съвсем друга културна и религиозна общност. Защото тогава понятието "държава" губи своя смисъл. 

Pixabay.com

Последно време само това се чува – бежанците това, бежанците онова. А кои са бежанците? Няма да се правя на юрист, затова ще обясня с просто думи – тези хора НЕ живеят в страната си, защото имат страх от това, че могат да бъдат преследвани и дори убивани заради своята раса, вероизповедание и т.н. Важно е да отбележим, че този страх трябва да е ОСНОВАТЕЛЕН.

Това е чистата теория. Но понятието за бежанец доста се измени около последните събития. Създаде се изкуствена организация, наречена „Ислямска държава”, след което се създаде и изкуствена война. Е, резултатът са изкуствените бежанци.

Искам да уточня, че проявявам жалост към хората, които бягат от държавите си, за да спасят живота си, а не с някаква користна цел. Днешната ситуация е проста – хора от всички краища на Африка и Азия бягат от „опасните” си родни места, за да се защитят, за да спасят живота си и този на семействата си. Първоначално беше така. Множество сирийци избягаха от ада, в който се намира страната им, за да се спасят. Но след това това се превърна в мода. Тази мода се разпространи и сега, според нашето правило за „бежанец”, война има и в Пакистан, и в Афганистан, Иран, Ирак и къде ли не.

И нека разкажа как бих постъпил аз, ако бях бежанец. И по-точно как би трябвало да постъпи един нормален, разумен човек. Ако аз и семейството ми е застрашено от случващото се в страната ми, веднага бих тръгнал да търся убежище в Европа. Къде ще ида? Няма значение, искам просто да се махна от обстановката, в която съм бил до момента. Искам място, в което няма война, място, в което ще може спокойно да седя и да съм в безопасност. Та нали затова ни е гарантирано правото на убежище?

Но как мисли сегашният бежанец? Искам да живея един хубав живот, но проблемът ми е, че искам да стигна до този живот бързо и лесно. Затова не ми трябва убежище нито в Македония, нито в Сърбия, нито в България. Даже и Унгария не ме устройва. Аз искам Германия, а защо не и Швеция? Няма значение, едно от тези двете ще е.

И дали именно основателният страх е причината, поради която тези хора напират за живот в Западна Европа? Най-голямо учудване за мен бе желанието на бежанците да продължат от Франция към Великобритания?! И ако това не е наглост! Друго мое възмущение предизвика един клип в интернет, при който „бежанците” проявяват характер и не приемат дадената им храна и вода от униформените. Тези „бежанци” демонстративно изхвърляха бутилките. И това са хора, които бягат от войната? Дали те се страхуват за живота си, дали са толкова безпомощни, че изхвърлят храната си? Е, отговорът май е ясен.

Естествено, има хора, които наистина са водени само и единствено от целта да се спасят. Такива хора могат да бъдат разбрани и подкрепени. Всеки има право на убежище, стига наистина да са на лице необходимите предпоставки. Но другите на какво основание имат претенции? Повечето желаят по-добър живот, в което няма нищо укорително. Но не това е начинът, по който може да го постигнат. Има определен ред, който човек трябва да мине, за да получи това, за което мечтае. Има правила, има документи и изисквания, които трябва да се спазват. А сега нещастието на хиляди сирийски бежанци бе използвано за лична облага на други.

И на въпроса дали трябва да изпитваме жалост към бежанците, отговорът сякаш сам изплува в съзнанието ни, без да е нужно да влагаме особена мисъл. Бежанците сами направиха така, че да не изпитваме съжаление към тях. Те промениха смисъла на думата „бежанец”, а с това причиниха много страдания на наистина нуждаещите се!

Отново никой нищо не казва за Референдума, който ще се организира. Със сигурност. 572 650 валидни подписа са събрани – това е добре. Над 100 000 са недействителни. Важното е, че първата стъпка е направена.След няколко спънки (като пълно „безразличие” от страна на журналистите по време на събирането на подписи), сега следват нови предизвикателства. 

Pixabay.com

И така. Нека отворим Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Сега нека погледнем чл.14:

Чл. 14. (1) Президентът на Републиката в срок до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Сроковете по ал. 1 не се прилагат, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на Народното събрание се произвеждат избори, с изключение на частични и нови избори за общински съветници и кметове. В този случай националният референдум и изборите се произвеждат на една и съща дата.

Ако прочетете внимателно 2-рата алинея, то ще може да стигнете до извода, че Референдумът ТРЯБВА да се проведе с президентските избори през октомври. Е, да, но това ще засегне преимуществата, които имат политиците. Защо? Защото активността ще е по-голяма ако идете да гласувате за 2 неща, отколкото само за 1.

Няма да коментирам, че миналата година МАСОВО не се даваше бюлетина за гласуването за референдум. Трябваше да си я поискате?! Това не е от невнимание, а от „нареждане”. Защото се правим на демокрация, но когато стане дума за нарушени благинки на някого, тогава всички стават много хитри. И така нашето електронно гласуване, за което „имахме референдум” – отпадна. И дума не се каза. Ниска активност за референдума. То бе ясно.

И сега се оказва, че политиците смятат, че Референдумът трябва да се проведе ПРЕДИ месец октомври. А кога е това ПРЕДИ? Да, точно така! Когато всички са на море – юли, август, септември. Отново излишни пари и предполагам МНОГО ниска активност, защото нито ще бъдем информирани за провеждането на Референдума, нито ще сме си по къщите.

И ето какво каза уважаемата Ц. Цачева по въпроса:

Да, тя призна, че Референдум ще има. А относно това кога ще се проведе – тук вече има колебания.

На въпроса как ТЯ смята за по-добре, отговаря, че според нея е добре ПЪРВО да се допитат до НАРОДА (тук някакви неща за важността на пряката демокрация – ала-бала) и след това да се проведе Референдумът. Като с оглед мнението на хората да се проведат и следващите избори. Интересно ми е как за 1-2 месеца ще се направи тази цялата подготовка за задължителното гласуване, и за електронното и т.н. Пълна пародия.

Госпожа Цачева не пропусна да спомене, че миналата година предложението на Президента за задължително гласуване е било отхвърлено, но сега изведнъж ЗА НЕЯ Е МНОГО ВАЖНО ДА ЧУЕ МНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ. Как изведнъж се промени позицията? Миналата година – против, сега стана много важно. А защо? Защото това е някакъв глупав начин да оправдае тезата си, свързана с изтеглянето на Референдума. Важно е да се отбележи, че в момента в Народното събрание има 14 законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, като 12 от тях са били приети на първо четене. А какви изменения се готвят? Защо никой не ни информира? И така... въпросът за изборните процедури ще стои на внимание „до края на април”, т.е. промените и въпросът кога точно ще се проведе референдумът все още не е ясен.

Като цяло българските политици са изпълнени с противоречия. Мнението им се сменя по-често и от женското настроение. След като депутатите отхвърлиха предложението на президента Р. Плевнелиев за електронно гласуване, изведнъж те желаят да го приемат „без бой”. А защо не искаха преди около година?

Отказаха да приемат и задължително гласуване. Сега вече се мислят санкции за тези, които не гласуват. Защо си промениха мнението така бързо? Много просто. Те се застраховат. АКО Референдумът премине тези над 2 000 000 гласа, които трябват, то тогава депутатите може да получават по левче за получен глас. Сега средно гласуват по 2 милиона души. Ако получават по 11лв на глас... сметнете за какво харчи държавата парите си. И защо сме с минимална заплата от 200 евро, при нормални – 1000 за ЕС.

Ако стане 1 лев – тогава поне, ако всички гласуват, ще успеят да компенсират малка част от загубите си. Борят се за всеки лев. Смешна работа. Хора, получаващи хиляди левове заплата и бонуси, возещи се в скъпи коли и хранещи се с всевъзможни вкусотии се хванаха за тези няколко милиона. А някои живеят със 150лв на месец. Както и да е...

Pixabay.com

Цялата система е безобразна. Питам се дали нямаше да е по-достойно просто да бяха организирали този Референдум?! Как така ще се променят вече създадени правила, след като даден факт вече е настъпил (има събрани подписи, има потвърждение, че Референдум ще има). Докога да си политик ще е нещо мръсно? Докога политиците ще са мащехите, а не майките? Кога ще има хора, които работят за нас, а не срещу нас?

Живеем в най-прекрасната страна на Света, но управляващите забавят развитието й. Страна, която почти от 10 години е в ЕС прилича на едно нищо – разбити улици, рушащи се сгради, бягащ народ. А какво ни липсва чисто емоционално? Море, планина, топлина, сняг или приятни хора?

Малко се съмнявам, но все пак се надявам, че Референдум ще има и всички, независимо от политическите си предпочитания ще идат и ще гласуват. Дори и да е юли, дори и да е 45 градуса. Защото ние сме повече и заслужаваме повече. Защото е крайно време да спрем беззаконието в страната и всички, които са присвоили и 1 лев от тази страна – да върнат всичко, заедно с лихвите. Не бъдете пасивни.