Как сюжетът на „Хамлет” показва сблъсъка на старите и новите ценности

Pixabay.com

   Уилиам Шекспир, и неговото произведение „Хамлет” се явява като едно от най-добрите произведения, правено по времето на Ренесанса. Уилиам Шекспир си служи не с друго, а именно с житейски опит, което му помага да сътвори много, и най-различни по тип произведения. Трагедията „Хамлет” се доближава до идеята за „трагедия на отмъщението”, с което буди интереса на тогавашните читатели и по-точно зрители, тъй като „Хамлет” е бил предназначен основно за зрителя, защото символ на  Английската Ренесансовата литература е бил именно театърът.

  Със своя уникален по рода си сюжет, „Хамлет” е  една от най-популярните трагедии, както по Света, така и на Уилиам Шекспир, като цяло. Сюжетът не е обикновен, на първо място се поставя реакцията на датски принц, при научаването за смъртта на баща му и неговите монолози помагат на читателя да съпреживяват заедно чувствата на героя. Въпреки, че трагедията е писана в епохата на Ренесанса, Шекспир се докосва и до едни по-нови идеи и нов начин на мислене, благодарение на героя си, който е изправен пред обстоятелствата на една отминаваща епоха.

  Хамлет е герой, който изключително трудно може точно да бъде описан. Всеки човек остава с различно мнение за него. Може би това се дължи на факта, че той е разпокъсан между ценностите на неговите предци и ценностите на по-новото време. От гледна точка на божествените критерии неговата отмъстителност, свързана с родния му баща е напълно оправдана, дори отмъстителността е задължителна, в името на рода. Но Хамлет не действа интуитивно, а напротив. Той, въпреки, че е недоверчив, и дори циничен, притежава интелект, който го кара да изпъкне пред останалите герои. Героят следва някакъв план, чрез който да погуби убиеца на баща си. Той намира баланс между отмъстителност и хитрост, чрез което не излиза виновен, тъй като се стреми към себеопазване. Уилиам Шекспир показва сблъсъка между ужасната действителност и хаоса, който цари в замъка и ренесансовите идеали. Рязката промяна в живота на Хамлет го подтиква към отмъщение. Женитбата на майка му за собствения му чичо го кара да се чувства предаден, както от родната си майка, така и от чичо му, който му отнема и престола. За новия ренесансов човек на първо място стоят доказателствата, а присъща черта на Хамлет е и неговата недоверчивост, което го подтиква още повече към достигане на истината.
  „Тази вечер

Ще има представление за краля;

В една от сцените си то напомня

За обстоятелствата, при които –

Разказах ти – е бил убит баща ми.

Докато трае тя, бъди добър

И наблюдавай чичо ми със своя

най-остър поглед! Ако той изслуша

едно местенце в нея, без вина

да цъфне на лицето му, ще значи,

че оня дух е бил от ада пратен

и че фантазията ми е черна

като ковачницата на Вулкан.  

Хамлет не постъпва по познатия тогава начин, а напротив – той осмисля това, което е намерен да върши и го преценява от човешка гледна точка, а не се води по божествените критерии. Героят не гледа повърхностно на събитията и не се занимава със стари, вечни истини, както са правели хората, все още имащи вече отминаващите стари ценности. Той задълбочено гледа на случващото се и го анализира, тъй като неговият враг, Клавдий, не му отстъпва по интелект и прозорливост. Именно разсъжденията, търпимостта и стремежът към себепознаването са основните схващания за светогледа на новите времена. Също така, героят се стреми към правдата и към истината, въпреки, че е заобиколен от подлост и коварност. Хамлет не е както повечето герои, а именно идеален, той е обикновен човек, със своите недостатъци, който успява да отмъсти, дори и в името на живота си.

  Трагедията на Шекспир, „Хамлет” и до ден днешен буди интереса към читателите. Фактът, че героят не е идеализиран го прави по-близък към обикновения човек. Въпреки че творбата е писана през 17 век, тя включва теми, свързани с по-късните епохи. С това трагедията се увековечава и остава уникална със своите герои, с техните действия, разбирания, ценности и избори.