Случвало ли Ви се е, когато влезете в нечий дом, да усетите специфична миризма или енергия? В някои къщи Ви е по-приятно да стоите, а в други се чувствате зле – отпаднали, ядосани и нервни. Това говори за различните енергии, които обитават всеки един дом. Но нека не гледаме в чуждата купичка, а погледнем към нашата. Нека видим някои „вълшебни ритуали”, от които няма никой да пострада J

pixabay.com

За да разберете каква е енергията в дома Ви, направете подробно наблюдение. Например, в дом с добра енергия бавно изсъхва разлятата вода, дълго време не увяхват цветята, металните предмети на допир са хладни, а дървените – те са леко топли.

В „тъмните” домове, падналата монета не звънка, по-бързо се вкисва млякото, бързо изстива топлото ядене, солта мигновено се разтваря във водата, а маслото се стопява пред очите Ви. Освен това свещта бързо гасне.

Хубаво е да проверявате дома си с махало. Може сами да си го направите: от сребро, мед или кристал. Задължително е да е ваш собствен. Докато проверявате местата, питайте: „Хубаво ли е това място? Ако махалото се движи „напред – назад”, това означава „Да”, а ако се движи встрани – „Не”. Запомнете кои са „хубавите” и кои „лошите” места.

Офика

На негативните участъци може да поставите различни електрически уреди, но НЕ и книги. Те веднага попиват негативната енергия и я предават на четящия хазяин. В местата с много голяма отрицателна енергия, поставете част от дъб, бреза или елха – те веднага “попиват” лошата енергия, а кленът, офика, лешник или хвойна даже могат да я преобразуват в положителна енергия. Парченцата дърво трябва периодически да сменяте.  На негативните места може да поставите през нощта чаша с вода, а на сутринта да я излеете пред прага на дома. Може да поставите във водата сребърен предмет или яйце. Те събират негативната енергия. Яйцето, ако го счупите, често може да е черно отвътре, но само ако е имало негативна енергия в дома Ви. Трябва задължително да използвате обикновена вода, а не светена такава.

Сложете в къщата си някакъв съд и мислено „складирайте” в него негативното си настроение, тъгата и неудачите. Когато почувствате, че съдът е пълен, изхвърлете го на боклука и си сложете нов. Не позволявайте на себе си да се ядосвате преди сън – вие създавате програма за нощта и просто няма да успеете да си починете. Неутрализирайте лошото си настроение с весела книга, филм или приятна музика.

И още един добър съвет: Задължително се освободете от ненужните вещи, особено тези, които са останали от вашите починали роднини, свързани с вашите или техните неудачи. Ако не сте използвали една вещ повече от година, значи очевидно тя не Ви е нужна. Ако имате лошо настроение, постарайте се да изтичате през мост над река, например. Водата притежава особени енергетически качества, тя ще отдалечи от вас всеки недоброжелател или завистник.

В къщата си е много добре да закачите на оградата стари обувки. Те приемат погледите на хората и фактически тези обувки “попиват” цялата енергия, идваща от околните. А тя в повечето случаи е негативна. А ако имате апартамент – тогава може да закачите цървулки на стената си в коридора.

За да Ви бъде винаги уютно в дома, да в бъде чисто, спокойно и комфортно, научете се сами да бъдете такива, защото всички наши думи, тревоги, отрицателни емоции се материализират в стените, вещите, мебелите, цветята, картините. Никога не забравяйте, че апартаментът и къщата Ви е не просто място, в което се прибирате, за да починете, да похапнете и да поспите. Това е вашата територия, то е отражение на самите вас. Взаимно си прехвърляте с дома си енергия. Не случайно хората казват: „Моят дом е моята крепост”. В родният дом и стените Ви помагат. За ваше добро е да се освободите от старите вещи, за да се разделите и с миналото. Та нали живеем в настоящето?

Всеки от нас е уникален, но психолозите продължават да ни изненадват с открития, които биха могли да улеснят живота ни. Ето Ви някои „уловки”, които биха могли да направят живота Ви по-лесен.

pixabay.com

1) За да разберете дали някой Ви харесва, изберете си една дума и всеки път, когато събеседникът Ви произнася нея или някакъв синоним, кимайте и се усмихвайте. Ако сте му симпатични, то скоро ще забележите, че този човек използва тази дума постоянно.

2) Ако искате да Ви възприемат сериозно, кажете, че „така е казвал вашият баща”. Хората са склонни несъзнателно да вярват на родителските съвети.

3) Станете шампион на играта „Камък, ножица, хартия”. Как? Много е просто! Задавайте на опонента си въпрос точно преди началото на играта. В повечето от случаите играчът ще избере „ножица”, защото ще е разсеян от въпроса Ви.

4) Ако искате вашият събеседник да се съгласи с Вас, не забравяйте да кимате, когато задавате въпрос. Кимането се възприема като знак за това, че всичко, което казвате е самата истина. Плюс това хората са склонни да кимат в отговор.

5) Мечтали ли сте си за празен автобус в 8 сутринта? В места, в които има голямо натрупване на хора, винаги гледайте по направление на движението Ви, а не към хората срещу Вас. Ще се удивите колко лесно тълпата „изчезва”. Просто по принцип хората гледат в очите хората срещу себе си, за да видят направлението им и да не се блъснат в тях. Затова им се струва толкова натоварено, защото просто се напрягат!

6) Случвало ли Ви се е в главата Ви да се е набила някаква песен, която с радост бихте забравили? Тогава просто се сетете за края на песента. При ефекта на Зейгарник, изследваните лица, без значение от техния пол и възраст си спомнят по-добре незавършените задачи, отколкото завършените задачи. Именно затова, ако помислите за края на песента, веднага ще забравите началото.

7) Искате детето Ви да яде броколи? Тогава, вместо да го питате дали ги иска или не, то по-добре поставете пред него 2 чинийки. В едната нека има 2, а в другата – 5 броколи. По този начин Вие карате детето да се чувства така, сякаш е приело решението само, а не сякаш Вие сте го накарали. Можете да използвате този трик и при други аналогични ситуации.

8)  Ако Ви се струва, че ви преследват, просто започнете да се прозявате и погледнете хората около Вас. Тъй като прозяването е заразително, то със сигурност ще разбере кой Ви наблюдава.

9) Всеки ще Ви помогне да донесете определена вещ, например кутия, ако, докато му я предавате, продължавате да говорите. Голяма част от хората няма да забележат „уловката” и ще вземат кутията. Но трябва да внимавате с внимателните хора – те могат да се смутят.

10) Ако Ви предстои ръкостискане, то тогава се убедете, че ръцете Ви са топли. Топлите ръце се асоциират с дружелюбие и приветливост, докато досег със студени ръце може да породи у другия човек неприязън.

11) Перифразирайте това, което е казал събеседникът Ви, и го повторете. Тогава той ще разбере, че действително го слушате и разбирате. Но не прекалявайте.

12) Ако искате някой да Ви помогне, то тогава започнете „молбата си” с думите „Трябва ми твоята помощ...”. Хората не обичат да изпитват чувство за вина, затова няма да могат да Ви откажат.

13) Ако някой не Ви харесва, искайте му химикал. От една страна, хората не са склонни да помагат на тези, които не им харесват, но от друга – това е прекалено малка услуга, за да Ви откажат. По този начин човекът ще се убеди, че не сте му чак толкова неприятен.

14)  Когато група от хора се смеят, всеки инстинктивно гледа към този, който му е най-приятен.

pixabay.xom

15) Ако сте напрегнати и трябва да правите нещо, от което се притеснявате, то тогава може да опитате да дъвчете дъвка. Това се асоциира с чувството за безопасност.

16) Ако някой Ви се кара, то тогава запазете спокойствие. Може с това си спокойствие да си навлечете още по-голям гняв от събеседника, но в последствие той ще изпита силно чувство на вина, заради своето поведение.

17) Ако на зададен въпрос човек отговаря само частично, или е уклончив, няма смисъл да го питате още веднъж. По-добре е просто да го погледнете в очите. Така той най-вероятно ще разбере, че отговорът му не е задоволителен и ще е принуден да го продължи.

18) Когато пишем или говорим е по-добре да не употребяваме фрази като „аз мисля” или „струва ми се”. Те се подразбират сами по себе си и звучат неуверено. 

19) Преди важно интервю си представете, че интервюиращият е ваш стар приятел. Така ще се чувствате по-добре, по-спокойни и уверени.

20) При среща с определен човек винаги му се радвайте искрено. Сами ще забележите, че при следващата Ви среща, той самия ще се радва да ви види. 

21) Хората са по-склонни да ни окажат малка услуга, след като са ни отказали по-голяма.

22) Много от симптомите на стреса съвпадат с проявите на радостно възбуждане (тежко дишане, учестено сърцебиене). Ако убедим себе си, че ситуацията е положителна, а не заплашителна, негативният ефект от стреса обезателно ще намалее.

23) Ако опитаме да сме уверени в себе си и в същото време да вършим добре работата си, хората ще го забележат. И ще се „лепят” за нас.

24) Когато очаквате от някого критики и обиди, то задължително седнете до него. Тогава той ще се изрази доста по-меко.

25) Ако Ви се налага да работите с много хора, то тогава просто закачете зад гърба си огледало. Хората ще започнат да се държат с вас много по-коректно, защото на никого не му харесва да вижда себе си ядосан.

26) При запознанство опитайте да определите цвета на очите на събеседника. Той без да осъзнава ще почувства към вас симпатия в следствие на малко по-дългия зрителен контакт.

27) Ако Ви предстои първа среща, целете се да заведете другия на някое приятно място. Тогава този човек ще ви асоциира с положителните емоции от тази среща.

pixabay.com

Както знаете, ние използваме прекалено малка част от способностите на мозъка си. Учили сте дебелите учебници, говорите два или три езика, но въпреки това не сте използвали и 10% от възможностите на мозъка си. Сега осъзнавате ли доколко са неограничени човешките възможности?

pixabay.com

Когато учим, например, си казваме „Край, не мога повече!”. Но това не е така. Можем да накараме мозъка си да работи още по-ефективно и да решава далеч по сложни задачи. За тази цел трябва постоянно да тренираме сивото си вещество. Ако го правим – може да достигнем успехи във всяка сфера.

И нека преминем към същество. Има метод, който ще накара всяка част от мозъка да се задейства. Упражнението, което ще покажа е лесно и ще Ви отнема не повече от 5 минути на ден.

Ще ви трябва само лист и химикалка.

   1. Напишете с тази ръка, с която обичайно пишете някаква дума от ляво на дясно. Тоест, както обикновено си пишете.

   2. Със същата тази ръка направете всичко в обратен ред – изпишете всичко на обратно. Все едно „изтривате” написаното – т.е. сякаш гледате действие от т.1 на обратно.

   3. Включваме и другата ръка. Действията са същите. Изписвате думата (вече различна думичка) първо от ляво на дясно, след това на обратно, „изтриваме” първоначално написаното.

5 минути? Едва ли ще Ви отнеме повече. Даже не си представяте колко ценни могат да са тези 5 минути. Възможно е за всичките си години да не сте успели така активно да задействате вашия потенциал.

Целта? Да се стремите към първата дума, написана отляво на дясно. Тя е съвършенството, еталонът. Пишете по 5 думи в едно направление и 5 думи в друго. Всеки път сменяйте думата. И ръката.

При мен имаше невероятен ефект. Ще има и при Вас, стига да сте постоянни и упорити.

През последните месеци много се говореше за референдуми – на Веселин Марешки, на Слави Трифонов. Но не, по-точно е да се каже, че НЕ се говореше. Което беше много странно. Никой досега не се е заел сам да събира подписи и да организира референдум за нас – спящия народ.

Pixabay.com

Референдумът е право на всички български граждани, което ние отдавна сме забравили. Защо? Заради непосилните за нас 400 000 подписа. За една 7-милионна държава това са много подписи. Ако погледнем други държави, Полша, например, чийто праг за Референдум е едва 500 000 подписа, което, за население от 38 милиона, е МАЛКО. Изискването за България е почти същото, която има 7 милиона. Абсурд? Да!

Миналата година, май месец, 2015 се е отворила дума за това подписите на 200 хиляди български граждани да са достатъчни за задължителното провеждане на референдум. Идеята e на АТАКА, което няма особено значение. Все пак има нещо направено... но така, че да не е без хич. Подписите са намалени от 500 000 на 400 000. Ако били станали 200 000 – това би било прекалено крайно. Изглежда 200 000 души за управниците са едно голямо нищо. Все едно живеем в Китай и тези 200 000 наброяват едно село. А това е един голям български град, но уви. Защо? Защото народът НЕ ТРЯБВА да има думата, очевидно!

Онези „горе” желаят да управляват самостоятелно, без стадото овце да им се бърка. От години българинът няма думата. А има правото. Но към пътя на промяната има и много спънки. Освен че всички мълчаха като рибки през 3-те месеца, през които се събираха активно подписи, дори и пречка бе ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ – Софийски, който категорични забрани на Слави Трифонов да общува със студентите. Защо това не се случи в другите университети? Защото дори и една държавна институция е толкова политизирана (странно защо именно в София и кои „професори” казаха „НЕ” на идеята и кои им казаха да кажат „НЕ”)? Защо тогава се допускат дискусии на министри със студенти? Хм, май няма отговор.

Нека погледнем и какво пише в Закона. Кои имат право да „направят” референдума?

- Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:

1. не по-малко от една пета от народните представители;

2. Президента на Републиката;

3. Министерския съвет;

4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;

5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.

6. Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права.

Е, властимащите кога са решили да питат народа? Да, нека не забравяме малоумната идея за АЕЦ „Белене” и глупостта, наречена „Електронно гласуване”. Глупост е, да. Защото това е НАЙ-МАЛКИЯТ проблем на българина. Защото той е прекалено недоверчив и бе ясно, че или няма да гласува, или ще има много НЕ-та.

Нека споделя аз самата на какво бях свидетел. Когато отидох да гласувам, един възрастен човек пред мен сподели, че нямало да гласува за електронно гласуване. Защо? Защото можел да си направи много имейли и да гласува няколко пъти.

Ето го и проблемът. Българинът е НЕИНФОРМИРАН. И бива питан. Така беше и с АЕЦ „Белене”. Никой нищо не разбра – нито какви ще са плюсовете, нито минусите за нас. Затова и бяха гласували към 1 милион души. Защото не бяха информирани!

И сега какво следва оттук нататък? След като референдум ще има, ние просто трябва да излезем и да гласуваме. Но това е много трудно!!! Важно е да бъдем информирани! Но никой няма да се погрижи за това. Отново трябва сами да търсим информация, сами да си разясняваме какво е това чудо референдум и какво ще стане ако гласувам или не. Неприятната ситуация е, че:

- Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

Сега ние сме на ход. 3 283 192 са хората, гласували на последните избори за НС. Сега трябва да сме ПОНЕ толкова.

Pixabay.com

И вместо да бъдем подпомогнати и поощрявани (не материално) да гласуваме, за да променим нещо, ние ще трябва сами да се информираме. За всичко. Защото медиите тук мълчат. Защото те са зависими. Защото няма независима медия, а в нормална държава не бива да е така. Медиите трябва да са приятели на народа, но те са приятели на политическия елит.

Какво имам предвид? С началото на събирането на подписите на Слави Трифонов – никой не спомена дори, че съществува такъв референдум. Когато се събраха подписите, изведнъж журналистите разбрали какво се случва. Уж.

Но понеже за много хора референдумът е реална опасност, то сега, след като подписите са на лице, няма друго какво да се направи, освен да се плюе по инициатора. И забележете, масово една интернет медия (няма да я споменавам) започна да вади кирливите ризи на Слави Трифонов. 10 минути след като подписите бяха вкарани в НС излизаха новини, че имало подписали се бебета и роми. Това говори единствено за страх, подлост и несигурност. А всички знаем колко е неприятно да се чувстваш несигурен, когато всеки момент могат да ти отнемат топлото столче и обяда за 100 лева (а някои с толкова карат цял месец).

Но се надявам, че българинът все още успява да отдели същественото от несъщественото. И няма да се повлияе от нечии сексуални ориентации, нечии карамфили пред редакции, нечии мутренски изяви и чалгаджийски изпълнения. Това е НЕСЪЩЕСТВЕНО. Същественото е това, че ако погледнете в „ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ”, никой НИКОГА няма да спази цялата тази формалност, никой няма да се захване да се бори с администрации и да създава инициативни комитети. А тук 2-ма души го направиха. И трябва да сме им благодарни. А дали „шоуменът” Слави Трифонов ще влиза в политиката или не – това е НАШЕ решение. Ще влезе, ако ние му позволим.

А хора, които не могат да отговорят на нормални въпроси на българи в чужбина нима имат място в политиката? Хора, които свързват името на Делян Пеевски с корупция и като „Гузен негонен бяга” веднага започват да говорят как се бори корупцията? А въпросът бе съвсем друг... но както и да е.

Време е да излезем и да гласуваме. Може би никога повече няма да бъдем попитани. Почти 10% от България ИСКА да бъде попитана. Затова трябва да се въоръжим с търпение и да чакаме да ни насрочат изборите. Защото те могат да променят системата. А всички мрънкащи и недоволни хора, които отказаха да се подпишат и ще откажат и да гласуват, само защото „Референдумът е на мутрата Слави”, само мога едно да кажа – вие заслужавате съдбата си.

И е крайно време да спрем да си повтаряме едно и също: „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”

Защото докато гледаме на Вуте да му е зле, винаги ще си стоим в калта. И все някой друг ще ни е виновен.

 Депресията е състояние, в което изпадат най-вече младежи, неспособни да се справят с трудностите, които животът им предлага. До депресия водят и мечтите, които изведнъж стават невъзможни. Депресията може да споходи и хора, които не са претърпели нищо драматично в живота си – просто времето не им влияе добре или имат прекалено много задачи, които трябва да свършат. А самата мисъл за това ги тревожи. И депресира.

pixabay.com

Известният физик Стивън Хокинг наскоро прочете лекция за черните дупки в Лондон в чест на своя 74-ти рожден ден. Нека да припомним, че той е един от най-известните физици, според който черните дупки са вероятният ни достъп към други вселени. А съгласете се, ще е прекалено наивно да смятаме, че сме единствените на този Свят.

Хокинг отговарял не само на научните въпроси, но и на личните. На въпроса как той самият се справя с трудните периоди от живота си, физикът дава много красив отговор, като сравнява депресията с черните дупки:

„Искам да кажа, че черните дупки не са толкова черни, каквито всички си ги представяме. Това не е вечен затвор, както всички мислят. От тях има изход, и възможно е, този изход да е вход към друга вселена. Ако чувствате, че сте попаднали в черна дупка, не се отказвайте – от нея винаги има изход.”

Хубаво е да се отбележи, че още през 1963 година физикът е бил напълно парализиран и лекарите му давали най-много още 2 години живот. Но въпреки диагнозата, ученият не само че оживява, но и до ден днешен продължава да прави открития, да пише книги, да чете лекции и да дава вяра на всички, които са в неговото положение. Създава семейство, има деца и с нищо не показва, че се е отказал от битката, наречена „Живот”.

И като се замислим, неговият съвет действа безотказно. От всяка ситуация има изход, няма да напомням, че дори и в края на тунела има светлина. Но тук, освен светлина, има друга вселена, а с нея най-вероятно има и друга реалност, други хора, друг живот. Не Ви ли е интересно да надникнете в тази друга реалност? Защо трябва да абдикирате преждевременно?

Депресията не е градивна. Тя ни кара да затъваме все повече, докато накрая не се откажем. Депресията е тежка, когато няма с кого да бъде споделена. Депресията е трудна за преживяване, когато човек е сам и не приема чужда помощ.

Но какво е интересното? Депресията се среща често в България и това нерядко води до самоубийства. А причините? Пари. Кредити, заеми, хора, които си искат своето. Това е едната страна на монетата. В бедната България, в която все още голяма част от хората живеят на ръба.

А какво има от другата страна? Смятате, че с парите всеки проблем може да бъде решен? Е, не сте познали. Да вземем за пример хората от Скандинавските страни. Безспорно са богати. Безспорно са осигурени. Но това не пречи да са едни от най-депресираните хора, които често се самоубиват. Причините? Лошият климат, рядкото слънце, забързаното ежедневие "дом-работа". И най-вече това, че когато човек е удовлетворен материално, за него се появяват нови проблеми. Не сте ли се усещали? Имате проблем, той се решава, но веднага си намирате нов такъв, който продължава да ви тормози? Така е и при тях. След като са удовлетворени материално, те усещат, че не това е най-важното, искат да са удовлетворени и духовно, и емоционално.

Затова не съдете държавата, че заради нея сте депресирани. Причината е в самите нас. И вместо да навеждаме глави и да се примиряваме, трябва да не забравяме, че от всяка ситуация има изход. Само от смъртта никой не може да избяга, но ако сме живи и четем това – все още за нас има надежда! Защото всяка черна дупка може да се окаже път към нова Вселена.