Вероятно на много бъдещи юристи им остава само това - да вземат и последния изпит, с което най-накрая условно да могат да се нарекат "юристи".

Pixabay.com

За изпита се говори доста - предимно, че минавало "ей така", без много подготовка. 

Тъй като има много неясноти по самия изпит, нека да разясня, че към 2018 година изпитът минава все още по стария ред - теглим един въпрос от конспекта, сядаме и говорим по него. Ако не се справим успешно с изпита - чакат ни още 2 месеца стаж по институциите, които посещавахме половин година (не знам точно как стоят нещата там).

Подготовката за изпита - съветвам Ви да не я подценявате. Няма как, ако не сте чели въобще, да си вземете изпита! Аз си отделих около месец, като през това време ходех и на работа. Подготвях се от учебника на LawStore, но някои теми ги учех от лекции, тъй като ми беше по-лесно. 

Няколко дни преди изпита, трябва да следите в сайта на Министерство на правосъдието списъците, в които ще има името Ви. Влизате в:

Юридическа правоспособност--->

Съобщения за провеждане на изпит за юридическа правоспособност. 

И виждате дали има излязли заповеди за 2-те дати. Обикновено изпитът се провежда в 2 дни - четвъртък и петък. Всеки месец броят на стажантите е различен - когато бях аз, бяхме около 250 човека, разделени в 2 дни.

 

Pixabay.com

Изпитът се провежда в гр. София, на бул. „Княз Александър Дондуков“ № 2А. Не се залъгвайте по улицата. Най-важното е да намерите президентството. От ляво на гвардейците има бариера и зад нея, ако надникнете, ще видите хората, чакащи за изпит. 

Бъдете 10-15 минути по-рано, тъй като служителите започват да четат списъците с имената ни, и съответно разпределението ни в различните комисии. Не забравяйте да вземете личната си карта! След като изкачите мъчителните етажи, започвате да търсите своята стая. Пред стаите, в които са комисиите има списъци с имена. При изпитването понякога вървят по азбучен ред, друг път произволно. При нас беше произволно.

Общото настроение на 3-те комисии (при вас може да са по-малко) беше изключително добронамерено. Никой, ама НИКОЙ няма желание да се заяжда, нито да къса. При моята, както и при другите комисии имаше скъсани, НО те не са говорили нищо. Давана им е възможност отново да си теглят въпрос, давана е възможност да говорят по въпрос по техен избор и нищо. Самите скъсани казваха, че са си заслужили последиците. 

Когато влезете в залата, теглите 1 въпрос, по който пишете. Листа ни се даваха на нас, но мисля че е добре да си вземете. Говорите по въпроса. Някои колеги, веднага след като изтеглеха въпроса започваха да говорят, без да пишат. Задават се и допълнителни въпроси понякога. На мен и на мои колеги не им задаваха въпроси от другите теми. В никакъв случай не се притеснявайте, ако объркате нещо. Комисиите разбират, че ние едва сега завършваме, така че често успокояват, че "това с практиката ще го научите". След като се консултират (комисиите се състоят от 3-ма души), Ви дават Служебна бележка, на която пишат името Ви. С тази служебна бележка отивате в стая (забравих й номера, но беше на същия етаж и ще Ви я кажат още с влизането в сградата), в която Ви връщат Стажантската книжка и дават бележка, на която е посочен IBAN, по който трябва да преведете 12 лева такса, за издаването на Удостоверението за юридическа правоспособност. На същата бележка е посочена и дата, след която може да вземете удостоверението си (горе-долу месец след провеждането на изпита). Получаването на удостоверението става лично или с пълномощно (без нотариална заверка) отново в София, в същата сграда. 

Това са моите впечатления от изпита и съветът ми е да не се притеснявате, но и да не пренебрегвате този изпит. Важен е, а и не е толкова труден, тъй като това е един кратък преговор на основните неща, които сте учили цели 5 години. 

pixabay.com

Геноцидът, освен същинско международно престъпление, е и термин, описващ едно от най-тежките престъпления, извършвани някога. Термин, установен с конвенция, който срещаме както в историята, така и в правото. До 1944 година думата „геноцид” не съществува. Полският юрист с еврейски произход – Рафаел Лемкин (1900-1959) дава определение на нацистката политика за унищожаване на европейските евреи. Той предлага термина „геноцид”, като съединява гръцката дума genos, означаваща „род, племе”, с латинската caedo – “убивам”. Буквалното значение на ”геноцид” е избиване на народ/раса. Срещат се мнения, според които етимологията на думата „геноцид” всъщност не произлиза от “genos”, а от “genesis” – произход.

Тъй като ужасните подробности от Холокоста стават обществено достояние, на 9 декември 1948 година, Организацията на обединените нации одобрява „Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид”. Тя обявява геноцида за престъпление, което нарушава нормите на международното право. Конкретната причина, поради която е приета Конвенцията е по повод деянията на нацистите по отношение на еврейското население, а също така и към цигани, комунисти, хора с недъзи (били са смятани за непълноценни) и други.

През 1945 година Международният военен трибунал в Нюрнберг (Германия) обвиниява нацстките лидери в „престъпления против човечеството”. Става дума за „престъпление против човечеството”, защото до 1948 година геноцидът, като термин не е съществувал.

Геноцидът е целенасочено и систематично унищожаване (частично или пълно) на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством различни методи. Той засяга основни ценности, свързани със съществуването на човечеството с цел ограничаване на неговото расово, етническо и религиозно многообразие.

Геноцидът се разглежда като същинско международно престъпление. Това безспорно е едно от най-тежките престъпления, като компетентният съд е Международният наказателен съд. Този съд дава гаранция, че извършителите му няма да могат да избегнат наказанието си, поради факта, че това е наднационално правосъдие, което има превес над което и да е вътрешно законодателство. Според член 6 от Конвенцията – „Лицата, обвинени в геноцид или в което и да е действие, посочено в чл. 3, ще бъдат съдени от компетентния съд на държавата, в територията на която престъплението е било извършено, или от международен наказателен съд, който ще бъде компетентен по отношение на онези страни, които са приели неговата юрисдикция.”. Според чл. 3 наказуеми са следните действия: геноцид, заговор за извършване на геноцид, пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид, опит за извършване на геноцид, съучастие в геноцид.

Държавите, подписали „Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид” се задължават да предотвратят и наказват геноцида със средствата на своето национално законодателство. В случая няма никакво значение дали той е извършен по време на война или не (което гласи и чл.1 от Конвенцията), нито пък от положението на самите извършители – те могат да са правителства, държавни служители или частни служители. Държавите, подписали Конвенцията, трябва да уредят във вътрешното си законодателство съставите на геноцида със съответните санкции. Като особеност е посочено, че екстрадиция за геноцида е допустима, защото това не се третира като политическо престъпление. Вътрешното ни законодателство е уредило геноцида като престъпление в Наказателния кодекс от 1968. То е посочено в Раздел III - Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд. Уреден е в Глава 14, която включва „Престъпления против мира и човечеството”, които може да се определят като най-опасните престъпления, защото засягат голяма група от хора. Наказанието, което предвижда нашият Наказателен кодекс е от 10 до 20 години, или доживотен затвор без право на замяна. Приготовлението на геноцид и явното подбуждане към това деяние също бива наказвано. Въпреки че е уредено и от вътрешния закон, в България все още няма осъдителна присъда по това престъпление.

Конвенцията посочва ясно целта, с която се извършва геноцидът - намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група.

Целта може да бъде постигната по различни начини – убиване на членове на групата, причиняване на тежки телесни или душевни повреди, умишлено налагане на групата на такива условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожаване, мерки за предотвратяване на ражданията в групата,  насилствено предаване на деца от група на друга група.

Противоречиви мнения се срещат по повод конкретно изброените признаци, по коити може да се разграничи геноцидът от престъпленията против човечеството. Има мнение, че трябва да съществува и културният геноцид, който цели унищожаване на езика и културата на определена група. Дори първоначално Рафаел Лемкин, който участва в създаването на посочената вече Конвенция, включва културния геноцид, но в окончателния й текст той бива изключен. Въпреки че нямаме „културен геноцид” в документа, той е в основата на една от формите на геноцида, а именно – насилствено предаване на лица от група в друга група. Там категорично се засяга и се унищожава културата, традициите и ценностите, характерни за предаденото лице.  Това, че белезите са ясно очертани не означава, че група, съставена от лица, отговарящи на повече от един защитен признак, не може да бъде жертва на геноцид.

Геноцидът е сравнително ново престъпление и понякога може да бъде сравнено и дори приравнено на друго престъпление. Ако се извършват престъпления на друг признак – политически, например, то тогава то се квалифицира като престъпление против човечеството.

Разграничение може да се направи и между апартейд и геноцид. Докато при геноцида имаме за цел пълно или частично унищожаване на една расова група, то при апартейда се цели поддържане на расово господство. Апартейдът е и по-рядко срещано международно престъпление – ярък пример е единствено Република Южна Африка.

Геноцидът има различни форми, като в повечето случаи се изисква извършването им да е част от държавна политика, а може и те да не са част от практика, провеждана или насърчавана от държавата. Втората хипотеза е само теоретична възможност, но на практика е неосъществима без намесата на държавата. Според някои теоретици, отговорността за извършен геноцид не е на конкретна държава, а на властта.

Римският статут казва, че под „геноцид” може да се разбира и убийство или нараняване на едно лице, ако с това действие се слага начало на тенденция за подобно поведение срещу конкретната група, към която принадлежи убитото/нараненото лице. Естествено, това деяние трябва отново да е част от държавна политика.

Обектът на това престъпление е комплексен. При геноцида се засяга правото на живот, телесната неприкосновеност, достойнството, биологичното продължение на рода на отделния индивид. Римският статут предвижда наказателна отговорност и за „пряко и публично подтикване на други към геноцид”.

Геноцидът може да се приеме като най-тежка форма на дискриминация.  А основните права на човека са изложени в споменатата вече 1948 година, във „Всеобща декларация за правата на човека”, приета от ООН. Според член 2 от Декларацията: “Bсеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение. Oсвен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета” Но докато Декларацията проявява своята защита предимно на индивидуална основа, то Конвенцията защитава колективните права.

Геноцидът може да се изрази в няколко форми, които бяха споменати по-горе.

1) Убийство като форма на геноцид

Безспорно това е най-явната проява на геноцид. Убийството е определено като „лишаване от живот”. Това престъпление е най-тежкото престъпление против личността.

2) Причиняване на сериозни телесни или душевни повреди

Такива повреди могат да бъдат: подлагане на мъчение, изнасилване, нечовешко отнасяне. Разликата с горепосочената форма на геноцид е в това, че те са без смъртоносен характер. Независимо че тялото продължава да съществува, следствието от тежките физически и психически изтезания правят човека негоден и непълноценен както за себе си, така и за обществото. Въпреки това няма изискване нанесените физически или душевни повреди да са постоянни и необратими. Важното е просто те да подпомогнат за постигане на целта на геноцида – унищожаване на расова, етническа, религиозна или национална група.

3) Налагане на условия на живот, целящи пълното или частично физическо унищожаване на групата

Става дума за отнемане на ресурси, необходими за физическото оцеляване като храна, медицински услуги или изразено в системно изгонване от жилища.

Тук отново нямаме моментален смъртоносен ефект. Този ефект идва с времето. Ярък пример за това са нацистките практики за принудителен труд, затваряне в концентрационни лагери и т.н. Засяга се физическото съществуване на групата.

4) Въвеждане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата

Тази форма на геноцид може да бъде постигана чрез увреждане на здравето, водещо до невъзможност за възпроизводство, или чрез забрана на бракове, забрана за съжителство между двата пола, физическо отделяне на мъже и жени (каквото се е наблюдавало при геноцида в Сребреница) и т.н.

Условно могат да бъдат включени и тук (както и при причиняването на сериозни тежки физически и психически повреди) изнасилванията, насочени към промяна на етническия състав на групата. Трябва да се отграничат законните мерки за ограничаване на раждаемостта поради необходимостта от планиране на демографско развитие, които не са форма на геноцид. Демографската политика на Китай, например, не може да бъде наречена геноцид, тъй като тя е проведена с цел подобряване жизнения стандарт в страната и превенция от евентуален глад на народа.

5) Насилствено предаване на деца от групата на друга група

Предаването на деца включва лица под 18-годишна възраст. Резултатите от тази форма на геноцид са ясни – когато децата биват изведени от тяхната група, те променят самосъзнанието си, прекъсват всякакви връзки с групата, дори и забравят за нея. Забравят откъде са дошли. Освен това те биват асимилирани, което пък спомага за тяхното пълно откъсване от групата – както физически, така и емоционално.

Масово думата „геноцид” се свързва с изтреблението на евреите, а също и с арменския геноцид. Чест пример е и геноцидът в Руанда. Въпреки милионите жертви, голям проблем за повечето държави е признаването на геноцида. Пример за това е Турция, която се явява наследник на Османската империя, депортирала и избила стотици хиляди арменци. Въпреки че много държави като Русия, Франция, Канада, Великобритания, Испания и много от американските щати  признават този геноцид, в България това така и не се случва. През 2015 година Парламентът признава „масово изтребление”, а не „геноцид” над арменците.

Пример за геноцид има и в африканската страна Руанда, като последиците от този геноцид са около 800-900 хиляди жертви от племето тутси, избити от племето хуту. Това масово унищожение става само за период от 100 дни през 1994 година. Въпреки масовите зверства, държави от Западна Европа и САЩ не се намесват, независимо от широкия отглас в медиите за случващото се.  

Преди десетилетие, Светът става свидетел на така нареченото „Клане в Сребреница”. При него през 1995 година са избити над 8000 босненски мюсюлмани, всички момчета и мъже. Освен това е било наложено отделянето на мъжете от жените, което  също е една от формите на геноцида. Въпреки че това е едно от най-масовите кланета след Втората световна война, има противоречиви мнения дали това наистина може да бъде наречено геноцид. И дали всъщност това не е било просто един добре обмислен сценарий?

На базата на геноцида, в ежедневието се срещат и много производни на него думи – етноцид, фемицид, екоцид, класов геноцид, политицид и други. И въпреки че някои дори не са уредени и не фигурират като престъпления, имат значение за развиващия се свят.

Етноцидът, например, включва унищожаване на културата на един народ, а не на самите хора. Унищожава се техният език, религия и идентичност. Забранява се обучението или говоренето на роден език. А какво е един народ без език и идентичност?

Екоцидът е често споменаван напоследък, поради факта, че хората стават все по-отговорни и разумни в действията си срещу природата. Екоцидът включва нанасяне на масови щети, унщожаване или загуба на екосистема, като тези щети са причинени от човешка дейност. А последицата е нарушаване на живота на населението, на което сме свидетели ежедневно.

Класовият геноцид е унищожаване на определени класи, пречещи или не отговарящи на определен политически и идеологически светоглед. Ярък пример за това е Русия.

Фемицид, може би се припокрива и с понятието гиноцид, които всъщност представляват масово унищожение на жени, като целта е да не се раждат деца от съответната група. Но фемицидът днес има съвсем нови измерения. Тук говорим на масово избиване на жени, но не защото принадлежат към определен народ или имат «неудобни» виждания, а просто защото са жени. Това е масова практика в някои държави, които дори не осъзнават, че се превръщат в убийци на родени и неродени момичета. Става дума за държави като Индия и Китай. Индия убива още неродените деца от женски пол заради това, че момичето се смята за товар в семейството, който в последствие отива да се грижи за други хора ( за родителите на съпруга си), а освен всичко това, години наред съществува традицията за т.нар. зестра, която се дава на семейството на момчето. Тъй като Индия все още не успява да се пребори с масовата бедност, тази зестра за много семейства е непосилна. А да имаш дъщеря се явява лукс.

За Китай вече стана дума. Масовата практика „1 семейство-1 дете” също уби множество момичета. Причината? Синът е този, който остава при семейството. Синът ще се грижи за тях. И дори тези масови убийства да не са наказани, последствията ще останат за бъдещите поколения, защото милиони китайци и индийци ще останат без съпруги, тъй като им е бил отнет шансът за живот.

Геноцидът, за радост, е рядко срещано престъпление. Създадени са множество международни организации, отношения и актове, ограничаващи възможността на която и да е държава да унищожава безнаказано и произволно хора от определена група. Въпреки това, светът се развива динамично, отношенията между държавите – също, което най-вероятно би довело до разширяване понятието за геноцид. Това разширяване на понятието до този момент се изразява само в това, че на базата на него са създавани и продължават да се създават много други понятия, нови и непознати за много от нас (етноцид, екоцид и др.). Всеобщата надежда е тенденцията през последните години да се запази, а именно - понятието „геноцид” да се споменава по повод историята или като термин, създаден миналия век.

Pixabay 

1.Представителство на изчезнало лице (чл.8, ЗЛС)

-предпоставки:

*ако лицето отсъства продължително време от населеното място, което обитава.

*ако няма сведения за него. Липсата на сведения за причината на отсъствието създава несигурност и опасност от увреждане както на интересите на отсъстващия, така и на други лица, с които той се намира в правоотношения.

-ред за назначаване на представител:
*при безвестно отсъствие на ФЛ по искане на заинтересуваните лица или на прокурора РС назначава представител, за предпочитане е измежду роднините или близките на отсъстващия

*ако отсъстващият има законен представител, друг представител не се назначава, а когато той има пълномощник, представител се назначава за онези действия, които пълномощникът няма право да извършва.

-последици и действия на представителя:

*назначеният от съда представител е овластен да извършва само правни действия на управление и да предприема всякакви правни и фактически мерки за запазване интересите на отсъстващия. Той може да предявява искове и да отговаря по предявени срещу отсъстващия такива.

*От съдебното решение за назначаване на представител и волеизявлението на последния, че е съгласен да поеме управлението, възниква между него и отсъстващия правоотношение, което по съдържание е аналогично на това по договора за поръчка.

*представителят се задължава безвъзмездно да извършва действия на управление спрямо имуществото на отсъстващия.

*Съдът може след сезиране от заинтересувани лица да освободи представителя и да назначи друг или други такива.

*По време на отсъствието разпоредителни действия с права на отсъстващия може да се извършва само с пълномощник, ако е упълномощен за това.

2. Обявяване на отсъствие

-предпоставки:

*ФЛ да е изчезнало, т.е. да не се появява в мястото, където то обикновено пребивава.

 **за изчезване се говори, когато не се знаят причините за отсъствието, къде се намира лицето, дали е живо.

*да няма сведения за ФЛ. Това означава липса на известия както от самия отсъстващ, така и от други лица за него дали е жив и къде се намира. За да е налице и втората предпоставка се налага да се потърсят сведения за лицето от държавни органи в страната и чужбина.

 **ако се установи, че лицето е живо, макар и да не се знае точният му адрес, няма основание то да се третира като безвестно отсъстващо.

-съдебна процедура:

*когато безвестното отсъствие продължи повече от 1 година, заинтересованите лица или прокурора може да поискат РС по последното местожителство на отсъстващия да обяви отсъствието.

*Правата и задълженията на обявения в отсъствие се запазват, но се спира изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка, пенсия, защото се предполага, че той няма нужда от тях.

*Чл. 549. (1) Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

(2) В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

*Чл. 550. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В закрито заседание съдът постановява да се съберат сведения за отсъстващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от Министерството на вътрешните работи и от всеки друг подходящ източник.

(2) Съдът изпраща за разгласяване извлечение от молбата до общината, района или кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. Извлечението се връчва на лицата по чл. 549, ал. 2.

(3) Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 549, ал. 2, както и другите заинтересовани.

3.Последици на обявеното отсъствие.

-последици спрямо наследниците

*след обявяване на отсъствието има възможност за евентуалните наследници на отсъстващия, определени към момента, да поискат да бъдат въведени във владение на имотите му.

-действия и забрани за наследниците:

*ако се постанови въвод на наследниците, пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

*въведените във владение лица имат право да придобиват приходите от имотите на отсъстващия, да извършват действия на управление спрямо тях и да го представляват пред държавни органи и частни лица.

*те не могат да извършват действия на разпореждане с правата на отсъстващия, като например да го прехвърлят на други лица, да го ипотекират, да го залагат, освен ако от такива действия има нужда или очевидна полза за отсъстващия, и то с разрешение на РС (чл. 11, ал2, ЗЛС)

-действия и забрани за заветниците:

*заветниците и лицата, които имат права, зависещи от смъртта на отсъстващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползват от тези права. (чл. 12, ал.2 ЗЛС)

-последици за този, който е жив след обявено отсъствие:

*в случай, ако отсъстващият е жив, по негово искане определението на съда за обявяване на отсъствието се отменя.
*той има право да иска връщане на имотите от въведените във владение лица и събираните от тях доходи след поканата за връщане.

4. Обявяване на смърт.

- предпоставки (по чл. 14 и 15, ЗЛС)

*след изтичане на 5 години от дена, за който се отнася последното известие за отсъстващия, може да бъде обявена неговата смърт по искане на заинтересованите лица или на прокурора.

!!!обявяването на отсъствие и неговите правни последици не са предпоставка за обявяване на смъртта.

*ако лицето е изчезнало при военни действия или при събитие, което дава основание да се предполага, че то е загинало, обявяване на смъртта може да се иска след изтичане на 2 години от прекратяване на военните действия или събитието.

- предпоставки по 549, ГПК.

*Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

(2) В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

-процедура по ГПК

*Смъртта се обявява с решение на РС по последното местожителство на отсъстващия, като в него се определя денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт.

 **датата на смъртта е свързана с важни правни последици с оглед на права, придобити от отсъстващия по наследство или вземания за пенсия и издръжка, както и за определяне кръга на неговите наследници.

*въз основа на решението за обявяване на смъртта се съставя акт за смърт в общината по последното местожителство на лицето.

-последици от обявената смърт:

*решението за обявяване на смъртта поражда същите правни последици (чл. 17, ЗЛС), които произтичат от действителната смърт на лицето.

 **тази разпоредба не трябва да се схваща буквално, при логическото й тълкуване се оказва, че редакцията й е по-широка от смисъла, който следва да се вложи в нея.

*решението на съда се основава на оборима презумпция, поради което до оборването й се счита, че имуществените права на обявения за починал са преминали към неговите наследници.

!!!личните права, които има докато е жив (право на издръжка, пенсия) се прекратяват само при естествена смърт.

*по съображения за правна сигурност бракът му се прекратява и дори при оборване на презумпцията за смърт не се възстановява.

*ако след постановяване на решението за обявяване на смъртта се установи, че в него не е отразена точната дата на действителната смърт, тя може да се установи по съдебен ред.. Наследниците към тази дата имат определени права към този момент (чл. 18, т „.а”,”б”, ЗЛС)

5. Последици, ако обявеният за мъртъв се окаже жив (действия, искове, брак)

-ако се окаже жив, решението за обявяване на смъртта не прекратява неговите правоспособност, дееспособност и лични права, свързани с неимуществени блага на личността като живот, здраве и др.

*в този случай решението за обявяване на смъртта не се обезсилва служебно, а по искане на заинтересованото лице.

-Ако обявеният за починал е жив, той има следните права: (чл. 18, ЗЛС)
*да получи обратно имотите си, които наследниците и други лица са придобили вследствие на обявената смърт, ако са на лице.

*да му се върнат безвъзмездно отчуждените имоти от техните преобретатели

*да му се върне всичко, което е придобито срещу отчуждени по възмезден начин негови имоти и да получи цената, дължима от трети лица срещу прехвърляне на негови права

*да му се върнат имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателите в момента на придобиването им са знаели, че обявеният за умрял е жив.

-правата, които се погасяват при смърт, като издръжка, пенсия, не се прекратяват по силата на решението за обявяване на смъртта, ако лицето е живо.

*до обезсилване на решението, изпълнението на тези задължения се спира.
*изпълнението им се възстановява от деня на поканата, отправена до задължените лица.

*по съображения за правна сигурност бракът му се прекратява и дори при оборване на презумпцията за смърт не се възстановява.

Pixabay

1. Характерни черти

-ЮЛ няма реално, обективно съществуване. То е творение на правото, правно-техническа конструкция, правно явление. ЮЛ съществува само по силата на закона (правна норма)

-Основните характерни черти на ЮЛ са:
а) организационно устройство (единство)

  *намира израз в наличието и функционирането на отделни органи за управление на ЮЛ, както и в обособяване на негови структурни звена (пр. клонове, отдели и т.н.)

б) обособено имущество

  *означава, че то е различно от имуществото на лицата, които са негови членове, както и от имуществото на другите ЮЛ

в) самостоятелна или изключителна имуществена отговорност

  * е пряко следствие на неговото имуществено обособяване. Отговорността може да бъде договорна или извъндоговорна (деликтна)

г) наличие на правна норма, която признава или допуска съществуването му

  * ЮЛ се създава само по силата на правна норма, като се отчитат обществената необходимост и целесъобразността от признаването или непризнаването да дадено обществено образувание за самостоятелен субект на правото.

д) участие в правни отношения от свое име, за своя сметка и в свой интерес, т.е. правосубектност

  * ЮЛ съществува независимо от своите членове (участниците в дейността и управлението му) Това дава възможност за установяване на правно отношения между ЮЛ и участващите в него (дори и при 1 участник)

-За разлика от ЮФ, ЮЛ става едновременно правоспособно и дееспособно – от момента на образуването му. Правоспособността на ЮЛ може да бъде специална (ограничена) или обща (универсална)

А) специална  - ЮЛ може да встъпва само в такива правоотношения и да бъде носител само на такива права и задължения, които са съвместими за постигане на посочените от закона и учредителния акт цели.

  *така например ограничена правоспособност имат банките, дружествата, стоковите и фондовите борси, държавните учреждения и др.

Б) обща – ЮЛ с обща правоспособност може да придобива всякакви права и да поема всякакви задължения, освен тези, които имат за своя предпоставка естествени качества на този човек (пол, възраст, родство)

-По принцип правоспособността на ЮЛ е обща, ако в закон изрично не е предвидена специална правоспособност, т.е. последната е изключение.
  *Правоспособността на ЮЛ не може да се ограничава с административен акт. Ограниченията на правоспособността, предвидени в учредителния акт или по решение на орган за управление на ЮЛ (пр. общо събрание), не могат да се противопоставят на 3ти лица и имат действие само във вътрешните отношения на ЮЛ.

 * ЮЛ има комплексна правоспособност. То е субект не само на гражданското и търговското право, но и на други правни отрасли (напр. трудово право, финансово право, гражданскопроцесуално право и др.).
-Всяко ЮЛ има материално и персонално съдържание, както и определена цел, която се преследва с образуването и съществуването му .

  *Материалното съдържание е имуществото, а персоналното – ФЛ, които участват в ЮЛ (в неговите органи за управление) и формират, изразяват и осъществяват волята му, тъй като ЮЛ е изкуствен субект и няма своя психологична воля.

  * При някои ЮЛ на преден план излиза персоналният им субстрат (напр. сдруженията), а при други основно значение има материалният им субстрат (напр. фондациите). Целта има приоритетно значение за ЮЛ с нестопанска цел (сдружения и фондации).

2.Индивидуализиращи правни принципи

Индивидуализиращи правни признаци на ЮЛ са:

а) наименование (фирма)

  * Наименованието е словесно обозначение на ЮЛ, което има същото предназначение както името на ФЛ.

  * Наименованието трябва ясно да посочва вида на ЮЛ. То следва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. Задължително е наименованието да се изписва на български език и само допълнително – и на чужд език.

 б) седалище;

  * Седалището на ЮЛ е мястото, където се намира неговото управление. Седалището има правно значение, което е сходно със значението на местожителството (постоянния адрес) на ФЛ (напр. определя местоизпълнението на задълженията).

 в) предмет на дейност;
  *Предметът на дейност на ЮЛ се предопределя от неговата цел и показва различните дейности, за извършването на които то е създадено (напр. определено производство, външнотърговска дейност, застраховане, образование и т.н.).
  *Териториалното ограничаване на предмета на дейност е районът на дейност.
  *При ЮЛ с обща (пълна, универсална) правоспособност определеният предмет на дейност не е ограничител за фактически (практически) извършваната дейност.

  *ЮЛ може както да извършва дейност (сделки), които не са посочени в предмета на дейност, така и да не извършва всички включени в този предмет дейности (сделки). Предметът на дейност е ограничител за фактически извършваната дейност (сделки) от ЮЛ с ограничена (специална) правоспособност

г) вътрешни устройствени актове;
  * Вътрешните устройствени актове на ЮЛ определят неговата организационна и (или) производствена структура, органите за управление и тяхната компетентност, правата и задълженията на членовете (участниците) и други устройствени и функционални въпроси (напр. устав на търговско дружество или кооперация, правилник за дейността на висше училище и др.).

 д) националност

  *Националността на ЮЛ има значение за международното частно право, тъй като определя приложимия режим – националното или съответното чуждо право (законодателство).

  *Съгласно чл.56 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) ЮЛ се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани.

  *Когато за учредяването на ЮЛ не е необходима регистрация, прилага се правото на държавата, в която според устройствения акт се намира седалището на ЮЛ.

  *Ако местонахождението на това седалище не съвпада с местонахождението на действителното управление на ЮЛ, прилага се правото на държавата, в която се намира неговото действително управление.

3. Системи  за образуване и прекратяване на ЮЛ

За образуването, преобразуването и прекратяването на ЮЛ се прилагат няколко системи:

 а) свободна;

  * При свободната система държавата не упражнява контрол върху образуването, преобразуването и прекратяването на ЮЛ. Това зависи изцяло от свободно проявената воля на техните учредители или членове.

б) разпоредителна;

 * При разпоредителната система ЮЛ пряко се образуват, преобразуват и прекратяват на основание властнически акт (закон или административен акт), който типово или конкретно решава тези въпроси. Тази система се прилага предимно за ЮЛ на публичното право.

 в) разрешителна;

  * Разрешителната (концесионната) система предпоставя смесен ФС който включва два елемента – съгласие на учредителите или членовете и разрешение от компетентен държавен орган, който преценява целесъобразността и законосъобразността при образуване, преобразуване и прекратяване на съответното ЮЛ.

  *Сами по себе си съгласието (гражданскоправният елемент) и разрешението (административноправният елемент) нямат правно действие за образуването, преобразуването и прекратяването на ЮЛ.

г) нормативна;

  *Нормативната система (въведена за първи път през 1811 г. в щата Ню ­Йорк) се характеризира с приемане на нормативен акт (закон), чиито изисквания относно образуването, преобразуването и прекратяването на ЮЛ трябва да се спазят от учредителите или членовете.

  *При нормативната система също е налице смесен ФС, който се състои от два елемента – съгласие на учредителите (членовете) и регистрация, при която се преценява само законосъобразността на образуването, преобразуването и прекратяването на ЮЛ.

  *По тази причина разглежданата система се нарича още нормативно­контролна. В страните с пазарна икономика нормативната система масово се прилага за юридическите лица на частното право (търговски дружества, кооперации, сдружения, фондации).

-Регистрацията може да бъде съдебна или административна.

A) Съдебната регистрация се урежда в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и се прилага за ЮЛ, които не са търговци по организационна форма (напр. сдружения, фондации, жилищностроителни кооперации – ЖСК).

  *Тя е децентрализирана, като вписването се извършва въз основа на решение на окръжния съд по седалището на ЮЛ.

  *Решението трябва да съдържа обстоятелствата, които подлежат на вписване. Вписването има действие само за подлежащите на вписване обстоятелства (напр. вид, наименование, седалище, адрес, предмет на дейност, представителен орган на ЮЛ ).

Б) Административната регистрация се урежда от Закона за търговския регистър (ЗТР) и се прилага за ЮЛ, които са търговци по организационна форма (търговски дружества и кооперации с изключение на ЖСК).

  *Търговският регистър е централизирана (унифицирана) електронна база данни, като заявлението за вписване може да се подаде в което и да е териториално звено на Агенцията по вписванията към министъра  на правосъдието.

  * Вписване на образуването, преобразуването и прекратяването на ЮЛ се извършва от длъжностно лице по регистрацията. При вписване се определя единен идентификационен код (ЕИК), който е задължителен за ЮЛ, вписани в търговския регистър. Вписването в този регистър не подлежи на обнародване в “Държавен вестник” (ДВ).

-При съпоставянето на съдебната и административната регистрация на ЮЛ може да се обобщи, че втората е опростена, което улеснява и ускорява вписването, но води до занижаване на контрола за законосъобразност.

 д) разпоредително­-нормативна;

  * Разпоредително-­нормативната система предпоставя издаване на административен акт (решение на Министерския съвет МС или решение на общински съвет) и регистрация. Тази система се прилага при образуване на еднолични търговски сдружения (ЕТД) с държавно или общинско имущество и при преобразуване в такива дружества на държавни или общински стопански организации (предприятия).

е) разрешително­-нормативна;

  * Разрешително­нормативната система също има смесен характер. При нея се упражнява два вида контрол – за целесъобразност и законосъобразност от съответния държавен орган при издаване на разрешението (лиценза) и само за законосъобразност от съда или Агенцията по вписванията при регистрацията на ЮЛ.

  *ФС на тази система се състои от три елемента: съгласие на учредителите (членовете); разрешение; вписване в регистър (гражданскоправен, два административноправни или един административноправен и един гражданскопроцесуален елемент).

  * Разрешително­-нормативната система се прилага за ЮЛ с нестопанска цел, които извършват религиозна или религиозно­просветна дейност, за банки, застрахователни или осигурителни дружества, инвестиционни посредници, стокови или фондови борси и др.

ж) заявителна.

  * При заявителната система нормативно се предвиждат само условията, на които трябва да отговаря учредителният акт на ЮЛ, без да се установява способ за регулиране на тяхната дейност.

Както се отбеляза, у нас се прилагат разпоредителната, нормативната, разпоредително­нормативната и разрешително­нормативната система.

-ЮЛ възникват като правни субекти в различни моменти. Така например висшите училища възникват като ЮЛ след обнародване на решението на Народното събрание в ДВ (вж. чл.16, ал.2 от Закона за висшето образование – ЗВО), а търговските дружества – от деня на вписването им в търговския регистър.

  *По правило за ЮЛ на частното право (сдружения, фондации, търговски дружества, кооперации) се предоставя възможност за извършване на дейност (сделки) преди възникването (вписването) им. Правните действия (сделки) се извършват от името на неправосубектното образувание, но пораждат права и задължения за лицата (учредителите), които са ги извършили.

  *При възникване на съответното ЮЛ тези права и задължения преминават по право върху него. Ако такова не се регистрира, лицата, които са извършили правните действия, отговарят солидарно за поетите задължения.

4. Преобразуване на ЮЛ

-Преобразуването на ЮЛ е два вида:
а) чрез превръщане (конвертиране, трансформиране) от един вид ЮЛ в друг вид ЮЛ, т.е. чрез промяна на правноорганизационната форма;
 б) чрез преустройство (реорганизация, реконструкция), което има четири форми – сливане, вливане, разделяне и отделяне. Двата вида преобразуване могат да се съчетават (комбинират), ако законът не забранява това.

-При преобразуване винаги се засяга правосубектността (по правило е налице едновременно прекратяване и образуване, а по изключение – само образуване или само прекратяване на ЮЛ) и има правоприемство (отстранява се ликвидацията на ЮЛ).

  *По тази причина не е преобразуване промяната в същата правноорганизационна форма (напр. превръщане на ООД в ЕООД или на АД в ЕАД, както и обратно, промените в наименованието, седалището, предмета на дейност, вътрешната организационна структура на ЮЛ и др.).

-Правоприемството при преобразуване обхваща всички имуществени права и задължения, които не са свързани с персоналитета на прекратеното

  *То може да бъде общо или частно. По правило правоприемството обхваща не само имуществото на ЮЛ, но и членствените, трудовите и служебните правоотношения между него и членовете, работниците или държавните служители.

 *Възможно е и преобразуване на самите правоотношения (напр. на служебни в трудови правоотношения). Не е елемент на правоприемството дейността на прекратеното (прекратените) ЮЛ, тъй като образуваното (образуваните) ЮЛ може да продължи тази дейност, да внесе съществени промени в нея или да извършва друга дейност. Това зависи от акта на преобразуването и органите за управление на образуваните ЮЛ.

-Преобразуването чрез промяна на правноорганизационната форма е допустимо за ЮЛ от един и същ вид, т.е. на практика то се отнася за подвидовете на даден вид ЮЛ.

   *Така например търговските дружества могат да се превръщат от един вид дружество в друг вид дружество (напр. СД в ООД, ООД в АД и т.н.), юридическите лица с нестопанска цел могат да се конвертират в друг вид юридическо лице с нестопанска цел (напр. сдружение във фондация), държавно учреждение може да се преобразува в друг вид държавно учреждение (напр. една агенция в друга агенция).

  *Недопустимо е обаче търговско дружество да се преобразува в кооперация, както и обратно, търговско дружество или кооперация в ЮЛ с нестопанска цел, както и обратно и т.н. Подобно преобразуване е допустимо само на основание специален закон (напр. ‘Закона за приватизация и следприватизационен контрол – ЗПСПК).

 *Предимно на основание предходния приватизационен закон държавни и общински стопански организации масово се преобразуваха в ЕАД или ЕООД, т.е. в друг вид ЮЛ.

-При сливане две или повече ЮЛ се прекратяват (изчезват като правни субекти), а на тяхно място се създава ново ЮЛ, което е универсален правоприемник на прекратените ЮЛ.

  *При вливане едно или повече ЮЛ се прекратяват, като се поглъщат (абсорбират) от друго съществуващо (приемащо) ЮЛ, което става универсален правоприемник на влелите се ЮЛ. Следователно за разлика от сливането, при което има едновременно прекратяване и образуване на ЮЛ, при вливането е налице само прекратяване. Прекратеното ЮЛ може да е едно, а при сливането се прекратяват най­малко две ЮЛ.

-Сливането и вливането на ЮЛ са близки не само по своята правна природа, но и по икономическа насоченост. Сливането и вливането на ЮЛ със стопанска цел (преди всичко на търговски дружества) може да съставлява концентрация на стопанска дейност и да доведе до ограничаване на конкуренцията. По тази причина върху сливането и вливането на тези стопански субекти се упражнява контрол от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

-При разделяне едно ЮЛ се прекратява, а на негово място се образуват две или повече нови ЮЛ, които са универсални или частни правоприемници на прекратеното ЮЛ.

   *Правоприемството е общо, ако правата и задълженията не са конкретизирани, а са определени като дробни величини (напр. 1/3 или 1/4). Но и при частно правоприемство (при индивидуализиране, описание на конкретните права и задължения, които се поемат от всяко образувано ЮЛ), новите ЮЛ отговарят солидарно за задълженията на прекратеното ЮЛ. Следователно по своята правна и икономическа насоченост разделянето противостои на сливането на ЮЛ.

-При отделяне от едно ЮЛ се обособява част от имуществото му и се създава ново (нови) ЮЛ. За разлика от разделянето, при което има едновременно прекратяване и образуване на ЮЛ, при отделяне е налице само образуване, тъй като ЮЛ, от което става отделянето, не се прекратява.

  *Втората разлика между разделяне и отделяне е, че отделилото се ЮЛ може да бъде само едно, а при разделяне се образуват най­малко две ЮЛ. И при отделяне правоприемството може да бъде универсално или частно. И при отделяне се носи солидарна отговорност за задълженията, възникнали до преобразуването. По своята правна и икономическа насоченост отделянето противостои на вливането на ЮЛ.

-Сравнително най­-подробно е уредено преобразуването на търговски дружества, тъй като регламентацията в ТЗ е съобразена с Трета директива за сливанията и Шеста директива за разделянията (75/855, съответно – 82/891 ЕИО).

5. Прекратяване на ЮЛ

-Прекратяването на ЮЛ може да бъде доброволно или принудително.

  *По принцип ЮЛ на частното право (сдружения, фондации, търговски дружества, кооперации) се прекратяват доброволно на основание факти, посочени в учредителния акт (напр. изтичане на срок или постигане на определена цел), или по решение на висшия орган за управление на ЮЛ (общото събрание).

  *Само по изключение и в изрично предвидени от закона случаи ЮЛ на частното право могат да се прекратят принудително – по съдебно решение.

  **Такива случаи са: преследване на забранени по закон цели и извършване на такава дейност; спадане на членския състав под определен брой за определен срок; липса на вписан орган за. управление или член на   такъв орган за определен срок.

**Със съдебно решение за ЮЛ на частното право може да се открие производство по несъстоятелност. Прекратяването на ЮЛ трябва да се впише в съдебния или търговския регистър.

-След прекратяването трябва да се извърши ликвидация. Ликвидацията е втори етап от съществуването на ЮЛ на частното право, чието започване предпоставя неговото прекратяване.

  *Ликвидацията е нормативно уредено производство по установяване на вземанията и задълженията на прекратеното ЮЛ, осребряване на неговото имущество (превръщане на непаричните активи в пари), удовлетворяване на кредиторите и разпределение на евентуалния остатък (напр. между членовете) или получаването му от друго ЮЛ.

-Намиращото се в ликвидация ЮЛ преустановява дейността, за извършването на която е създадено (нормалната стопанска или нестопанска дейност).

  *По тази причина неговата правоспособност е ограничена. Ликвидиращото се ЮЛ може да извършва само дейност (сделки), която съответства на ликвидационната цел и произтичащите от нея задачи. *По правило това са довършителни действия, чрез които се изпълняват задължения по сключени преди прекратяването сделки, както и сделки, чрез които се осребрява имуществото и се удовлетворяват кредиторите (напр. продажба, цесия, даване вместо изпълнение и др.). По правило намиращото се в ликвидация ЮЛ не може да сключва други сделки.

-Ликвидацията се извършва от ликвидатор (ликвидатори). В зависимост от вида на ЮЛ на частното право и от основанието за неговото прекратяване ликвидаторът се определя от закона (напр. управител на ООД или управителен съвет на сдружение), от учредителния акт, от общото събрание или друг управителен орган, от съда или длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията.

  *Ликвидаторът подлежи на вписване в съдебния или търговския регистър. Ликвидаторът има правното положение на съответния представителен и управителен (изпълнителен) орган на прекратеното ЮЛ.

-След приключване на ликвидацията следва третият етап – заличаване от регистъра на прекратеното ЮЛ на частното право. Със заличаването то престава да бъде правен субект, т.е. губи напълно своята правоспособност и дееспособност. Заличаването се извършва по искане на ликвидатора.

-Прекратяването на ЮЛ на публичното право е принудително. Така например с постановление на Министерския съвет (МС) се закриват държавни и изпълнителни агенции и държавни комисии, които са отделни ЮЛ на подчинение на централните органи на изпълнителната власт без ранг на министерство.

  *По правило след прекратяването не се извършва ликвидация, а имуществото (правоотношенията) се придобива (поема) от друго ЮЛ (държавно учреждение), което е правоприемник на прекратеното (закритото) ЮЛ.

6. Управление на ЮЛ – органи, кворум, мнозинство и решения на органи

-Управлението на ЮЛ се осъществява от техните органи за управление. Те формират, изразяват и осъществяват волята на ЮЛ.

  *Органите за управление се състоят от ФЛ. Това се отнася и за случаите, в които законът и учредителният акт (напр. устав на АД) допускат ЮЛ да бъде член на орган за управление на друго ЮЛ, тъй като ЮЛ­член, трябва да определи ФЛ­представител, което да участва в дадения орган за управление.

-Във външните отношения с трети лица (други правни субекти) органите за управление се проявяват като иманентна част на ЮЛ, а не като отделни правни субекти, поради което между тях и ЮЛ не възникват правни отношения.

  *Такива отношения се пораждат между отделните ФЛ от състава на дадения орган и ЮЛ. Тези правоотношения имат мандатен характер.

  *Те могат да се уредят (конкретизират по права и задължения) чрез сключване на договори за участие в управлението и за възлагане на управлението (т.нар. мениджърски договори).

  *Такива договори се сключват между ООД и неговия управител и между АД и членовете на неговите съвети (надзорен, управителен или на директорите).

-Във вътрешните отношения на ЮЛ обаче органите за управление са признати за правни субекти, без да са персонифицирани като ЮЛ.

  *Те са носители на редица права и задължения (правомощия), които е прието да се означават с публичноправния термин “компетентност”.

  *Тази компетентност е различна по съдържание, тъй като се предопределя (обуславя) от различните функции, които изпълняват отделните органи за управление. Чрез компетентността на своите органи ЮЛ се мултиплицира във вътрешните отношения (в своята организационна структура).

  *Като вътрешни организационноправни субекти органите за управление влизат в правни отношения както помежду си, така и с участниците (членовете) на ЮЛ.

  *Вторите правни отношения са вторични (производни), тъй като се основават на възникналите членствени, трудови, служебни или граждански правоотношения, страна по които е ЮЛ. *Правоотношенията между участниците в ЮЛ и неговите органи за управление са организационно­властнически, тъй като решенията и действията на органите са задължителни за изпълнение от членовете, работниците и служителите.

-Правоотношенията между органите за управление могат да се изградят по два модела:

а) равнопоставеност между органите и подчиненост на всички тях спрямо висшия (върховния) орган за управление (напр. равнопоставеност между управителен и контролен съвет на кооперация и тяхната подчиненост пред общото събрание);

б) субординация между отделните органи за управление. Този втори властнически модел има приоритетно прилагане при управлението на ЮЛ. Така например надзорният съвет разрешава или одобрява редица решения на управителния съвет на АД, а управителният съвет може да спира действия на председателя на кооперация, като неговото решение може да бъде отменено от общото събрание.

-Йерархическата структура на органите за управление на ЮЛ и приоритетно субординационният характер на отношенията между тях не означава, че тяхната компетентност е административноправна, тъй като тя се проявява в границите на ЮЛ (частноправен субект).

  * По тази причина и независимо от модела на организационните отношения между органите за управление (властнически или на равнопоставеност), тези отношения са гражданскоправни. Те се регламентират от закони, които са източници на гражданското и търговското право (напр. ЗЮЛНЦ, ТЗ, ЗК и др.).

  *Но следва отново да се подчертае, че правоотношенията възникват между органите за управление, а не между тях и ЮЛ, независимо дали се проявяват в границите на ЮЛ (вътрешни отношения) или по повод отношенията между ЮЛ и трети лица (външни отношения). В тази насока законодателството не винаги е прецизно. Така например чл.242, ал.1 ТЗ постановява, че надзорният съвет представлява АД само в отношенията с управителния съвет.

  *От буквалната редакция на текста следва, че правоотношенията са между ЮЛ (АД) и негов орган за управление (управителния съвет). Но между надзорния съвет и АД няма никакви правоотношения, в това число и представителни, както няма такива и между АД и управителния съвет.

  *Но именно признаването на органите за правни субекти и горепосоченото разграничение обясняват законовите хипотези, които допускат орган на ЮЛ (напр. управителен съвет на сдружение или контролен съвет на кооперация) да искат отмяна на решение на общото събрание по съдебен ред.

  * Ако органите за управление не са вътрешноорганизационни правни субекти излиза, че сдружението (кооперацията) е едновременно ищец и ответник, т.е. стига се до абсурдното положение някой да съди сам себе си.

  *От друга страна обаче е недопустимо орган за управление на ЮЛ да води дело срещу самото ЮЛ, тъй като този орган не може да има интереси, които се различават от тези на ЮЛ, т.е. във външните отношения органът е самото ЮЛ.

  *Следователно в хипотезите на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ и чл.58, ал.2 ЗК става дума за вътрешнокорпоративен спор между органи за управление на едно ЮЛ, основан на различното им предназначение, функции и компетентност.

  *ЮЛ не съвпада с неговото общо събрание дори ако в него са участвали всички членове и са гласували единодушно за дадено решение. Общото събрание е само орган за управление на ЮЛ, макар и с най­широка компетентност (върховен орган).

-Изложеното по­горе се отнася основно за управлението на корпоративните ЮЛ (корпоративното управление). То се различава от управлението на некорпоративните ЮЛ (преди всичко от това на държавните учреждения), което се разглежда по­подробно в административното право.

-Органите за управление на ЮЛ могат да се определят по четири начина:
а) чрез задължителното им нормативно посочване (напр. председател на държавна агенция, академичен съвет на държавно висше училище, управителен и контролен съвет на кооперация и др.);

б) чрез изборното (алтернативното) им нормативно определяне (напр. съвет на директорите или управителен и надзорен съвет на АД);

в)  чрез факултативното им нормативно посочване (напр. контрольор на ООД);

г) чрез нормативното предоставяне на възможност на ЮЛ сами да определят органите си за управление (напр. фондации или частни висши училища). С оглед на този критерий (начин за определяне) органите за управление за задължителни (императивно или изборно) и факултативни (чрез определянето или неопределянето им).

-Органите за управление на ЮЛ се делят още на:
а) еднолични и колективни (колегиални);

  * Едноличният орган за управление се състои от едно ФЛ (напр. председател на държавна комисия, изпълнителен директор на изпълнителна агенция, ректор на висше училище).

  * Едноличните органи са характерни за ЮЛ на публичното право (държавните учреждения), но и някои ЮЛ на частното право също имат такива органи за управление (напр. управител на ООД или председател на кооперация).

  *Колегиалните органи се състоят от няколко лица, чийто брой по правило се определя законово като минимален (напр. управителен съвет на сдружение) или едновременно като минимален и максимален (напр. съвети на АД).

  *Колективните органи са характерни за корпоративните ЮЛ, но такива органи имат и някои некорпоративни ЮЛ (напр. висше училище или фондация), Колективните органи могат да приемат решения с единодушие, относително, обикновено или квалифицирано мнозинство (напр. 2/3 или 3/4).

  *Решенията са вътрешни корпоративни актове (волеизявления), които имат частноправен характер, тъй като се приемат от органи за управление на ЮЛ.

 *Те са особен вид сделки, които се различават от класическите сделки (едностранни и договори) по начина за формиране на волеизявлението и правните им последици.

  *За приемането на решенията е необходимо да се спазят изискванията за кворум и мнозинство (единодушие).

  * Те са задължителни и за лицата, които не са участвали в тяхното приемане, въздържали са се от гласуване или са гласували против даденото решение.

  *По тази причина решенията на органите за управление са отменими (оспорими) по съдебен ред на свои специфични основания, а не са нищожни или унищожаеми според традиционните основания за недействителност на сделките.

б) изборни и назначаеми;

  *Органите за управление на ЮЛ са изборни или назначаеми според ЮФ, който е основание за формиране на персоналния състав на дадения орган.

  *Така например изборни органи са управителните съвети на сдружения, съветите на АД и кооперации, ректорите и академичните съвети на държавните висши училища, а назначаеми - изпълнителните директори на изпълнителни дирекции, председателите на държавни комисии, областните управители и др.

 в) с решаваща и съвещателна компетентност;

*Органите за управление на ЮЛ с решаваща компетентност могат да приемат решения по определени въпроси.

*По появило цялата или част от решаващата компетентност не може да се прехвърля (делегира) на други органи за управление.

*Съвещателната компетентност не включва правомощия за решаване на дадени въпроси, а само предоставя възможност за даване на мнение по тях.

г) върховни (висши), изпълнителни (управителни), контролни и представителни.

-Възможно е и наличието на органи, които заемат специфично място в управленската структура на дадено ЮЛ и не могат да се редуцират към изброените органи (напр. надзорен съвет на АД).

-Висшият орган за управление приема решения по всички основни въпроси, отнасящи се до съществуването и функционирането на ЮЛ.

  *Така например общото събрание на корпоративните ЮЛ изменя и допълва учредителния акт, приема и изключва съдружници, избира и освобождава членовете на другите органи за управление и отменя техни решения, приема решения за преобразуване и прекратяване на ЮЛ и др.

  *За определени ЮЛ е предвидена възможност общото събрание да се заменя от събрание на пълномощниците (напр. за кооперациите).

-Изпълнителните органи на ЮЛ се наричат така, тъй като трябва да организират изпълнението на решенията на върховния орган за управление на ЮЛ (напр. управителен съвет или съвет на директорите).

  *Те са постоянно действащи органи, поради което често се означават от законодателството, теорията и практиката като управителни органи, което не е съвсем точно, тъй като всички органи на ЮЛ са управителни.

  *За определени ЮЛ е предвидена възможност техните изпълнителни органи да възлагат управлението на един или няколко от своите членове (напр. за съвета на директорите на АД).

  *Това възлагане се отнася за оперативното (текущото, ежедневното) управление и не засяга компетентността на съвета на директорите като изпълнителен орган на АД.

-Контролните органи на ЮЛ следят за спазване на законодателството и учредителния акт от другите органи за управление, членове, работници или служители.

  *По правило те са равнопоставени на изпълнителните органи и не могат да приемат задължителни за тях решения.

  * Законът може да предостави право на членове на контролните органи да участват в заседанията на изпълнителен орган със съвещателен глас.

  *Констатациите на контролния орган трябва да се представят пред върховния орган за управление на ЮЛ, който може да отмени дадено решение на изпълнителен орган.

  * Но законът може да предостави на контролен орган дори правото да иска по съдебен ред отмяна на решение на върховния орган на ЮЛ (вж. чл.58, ал.2 ЗК).

7. Представителство на ЮЛ – органи и представителна власт - характеристика

-Във външните отношения с други правни субекти (трети лица) ЮЛ извършва правни действия чрез един от своите органи за управление.

-Този орган се нарича представителен. По правило представителният орган се определя с императивни правни норми, а не от ЮЛ.

  *Този законодателен подход се основава на принципното изискване за сигурност на оборота (защита интересите на третите лица).

-Определеният от закона представителен орган на ЮЛ може да бъде:
а) едноличен (напр. председател на държавна комисия, управител на ООД, председател на кооперация, ректор на държавно висше училище)
б) колективен (напр. управителен съвет на сдружение или АД). Законът може да допусне възможността колегиалният орган на ЮЛ да овласти с представителни функции определени свои членове (напр. съветът на директорите или управителният съвет на АД).

-По правило за представителен се определя изпълнителният или един от изпълнителните органи на ЮЛ.

-Законодателството определя как се формира волеизявлението на колективните изпълнителни органи при приемане на решения във вътрешните отношения (по правило чрез обикновено мнозинство), но не посочва как трябва да се формира това волеизявление във външните отношения на ЮЛ (при представителството).

  * Следва да се приеме, че при представляване на ЮЛ е необходимо правните действия да бъдат извършени с участието на всички членове на представителния орган (напр. даден договор да бъде подписан от всички членове на управителния съвет), ако представителството не е възложено по определен от закона и учредителния акт ред на даден член или членове на представителния орган.

  *По изключение органният представител на ЮЛ може да се определи чрез диспозитивни правни норми (напр. на СД и отчасти – КД). Съгласно чл.89, ал.1 ТЗ всеки съдружник представлява СД, ако дружественият договор не предвижда друго.

-Представителната власт на органния представител на ЮЛ е активна и пасивна, т.е. той може както да извършва, така и да приема извършени от други субекти действия.

  *Чрез упражняване на представителната власт от органния представител се реализира дееспособността на ЮЛ. Границите на органната представителна власт се определят от границите на правоспособността на ЮЛ.

  * Тази правоспособност може да се ограничава само от закона. Ограничения в правоспособността на ЮЛ (органната представителна власт), които са предвидени в учредителния акт или по решение на орган за управление, нямат действие във външните отношения.

  *Тези ограничения не могат да се противопоставят на третите лица независимо от тяхната добросъвестност или недобросъвестност, т.е. дали не са знаели или са знаели за даденото ограничение (напр. при ООД, АД и КДА), или не могат да се противопоставят само на добросъвестните лица (напр. при СД и КД).

  *По правило ограниченията имат действие само във вътрешните отношения, като неспазването им може да доведе до организационна и (или) имуществена отговорност на членовете на представителния орган пред ЮЛ.

-Както вече се отбеляза, във външните отношения на ЮЛ то и неговият органен представител са едно цяло. Между ЮЛ и този орган няма никакви правоотношения, включително представителни. Правните действия на органния представител са действия на самото ЮЛ.

  *Представителното правоотношение винаги предпоставя два правни субекта – представляван и представител, а такива липсват при органното представителство на ЮЛ .

  *Представителят изразява своя воля при извършване на правни действия с трети лица, а органът изразява волята на ЮЛ (макар и не в психологически смисъл). Следователно органното представителство на ЮЛ се различава както от доброволното, така и от задължителното (законното) представителство (вж. §6, З.1.).

  *Представителният орган на ЮЛ само има правното положение на законен представител по основанието за възникване и определяне съдържанието и обема на неговата представителна власт. Само в този смисъл и условно органното представителство на ЮЛ може да се разглежда като особен вид законно представителство.