Pixabay.com

Днес моят 75-годишен дядо, който вече от 15 години е сляп ми каза: Баба ти е най-прекрасната жена на земята, нали?

Аз се замислих за секунда и му казах: Да, точно така е. Сигурно ти е много трудно да не можеш да я виждаш?

Тогава дядо ми каза: Миличка, аз я виждам всеки ден. Даже, ако съм честен, сега я виждам много по-отчетливо, отколкото когато бяхме млади.

***

Днес дъщеря ми се омъжва. Преди 10 години извадих едно 14-годишно момче от горящ фургон. Лекарите бяха единодушни – той ще остане завинаги в инвалидна количка. Моята дъщеря няколко пъти дойде с мен до болницата, за да го види. После започна сама да ходи, без мен. И днес пред очите си виждам, как въпреки всички лекарски прогнози, широко усмихнат, този вече 24-годишен младеж слага пръстена на дъщеря ми, здраво стоящ на двата си крака.

***

Днес, докато отивах към цветарския си магазин в 7 сутринта, видях войник в униформа. Той отиваше към летището, където трябваше да отлети за Афганистан за цяла година. Тогава той ми каза: Всеки петък по принцип нося на жена си красив букет цветя и не искам да прекъсвам тази ми традиция, заради някакво пътуване. След това ми поръча 52 букета и ме помоли да ги оставям всеки петък в офиса на жена му, докато не се върне. Направих му отстъпка на 50%. Защо? Защото тази любов направи деня ми по-щастлив.

***

Днес разказах на 18-годишния ми внук че никога не отидох на училищния бал, защото просто никой не ме бе поканил. И познайте какво се случи вечерта?  На вратата се позвъни, а там внукът ми – облечен в костюм, той ме покани на училищния му бал. Аз бях неговата дама.

***

Когато тя се събуди след 18-месечната кома, тя ме целуна и ми каза: „Благодаря, че остана с мен, че ми разказа всички тези прекрасни истории и че винаги си вярвал в мен... И да, ще се омъжа за теб.”

***

Днес правих операция на едно малко момиченце. Трябваше й I група кръв. Ние нямахме, но за щастие нейният брат-близнак беше точно с тази група кръв. Обясних му, че това е нещо на живот и смърт. Той помисли малко, а после се сбогува с родителите си и си даде ръката. Не разбрах защо го направи, докато той не ме попита кога ще умре. Той мислел, че жертва живота си заради сестра си. За щастие, сега и с двамата всичко е наред.

***

Моят татко е най-добрият. Той обожава майка ми (защото винаги я прави щастлива), винаги идва на всеки футболен мач, в който участвам от 5-годишна (а сега съм на 17), той ни предоставя всички материални блага, от които се нуждаем. Тази сутрин, докато търсех в кутията за инструменти клещите, намерих на дъното мръсна хартийка. Това се оказа страница от стария бащин дневник с дата, точно месец преди да се родя. Там бе написано „Аз съм на 19 години, алкохолик, който изгониха от университета, неуспешен самоубиец, жертва на насилник. А другия месец към всичко това ще бъде добавено и „млад татко”. Но кълна се, ще направя всичко, за да е наред моето бебенце. Ще стана за нея такъв баща, какъвто аз никога не съм имал.

И не знам как, но му се получи.

***

Днес преглеждах възрастен пациент с Алцхаймер. Той едва помнеше собственото си име и често забравяше къде и какво е говорил няколко минути назад. Но по някакво чудо всеки път, когато идваше съпругата му, за да го види, той си спомняше коя е тя и я посрещаше с думите „Здравей, моя прекрасна Кейт”.

***

Прибирам се вкъщи и ми мирише на нещо вкусничко. Изведнъж съпругът ми започна да тича из кухнята и да крещи: „Не влизай! Не е готово!”

Женени сме от 20 години.

***

Днес, докато ходех към къщи с моя стар дядо, той внезапно се обърна и каза: „Забравих да купя цветя на баба ти. Сега ще влезем в магазина на ъгъла и ще й купя букет. А аз го попитах: „Днес да не е някакъв специален ден?”

Аа, не... ден като ден. Всеки ден е специален. А баба ти обича цветята. Те я правят щастлива.

***

Днес препрочетох предсмъртната бележка, която написах през 1996 година 2 минути преди моето любимо момиче да позвъни на вратата и да ми каже: “Бременна съм.” Внезапно усетих, че отново искам да живея. А днес – тя е моята любима жена. А дъщеря ми вече е на 15 години и тя има 2 по-малки брата. От време на време препрочитам тази бележка, за да припомня на себе си колко съм благодарен за това, че ми се появи втори шанс да живея и обичам.

***

Моят 11-годишен син знае езикът на глухонемите, защото приятелят му Джош, с когото растяха заедно, е глух. Толкова ми е приятно да виждам как приятелството им разцъфва с всяка година!

***

Днес баща ми умря. Беше на 92 години. Намерих го седящ на фотьойла в стаята му. На коленете му имаше 3 снимки – всичките на майка ми, която почина преди 10 години. Тя бе неговата голяма любов и най-вероятно той е почувствал, че смъртта се приближава и е поискал още веднъж да я види.

***

Днес седях на терасата в хотела ни и видях как по плажа ходи влюбена двойка. Така се държаха, така се движеха, че се виждаше, че са лудо влюбени. Когато, обаче, дойдоха малко по-близо до мен, аз с учудване установих, че това са моите родители. Кой може да предположи, че преди 8 години щяха да се развеждат...

***

Днес, след като вече 2 години с моята бивша съпруга живеехме отделно, най-накрая решихме да седнем и да поговорим. Говорехме, смяхме се часове наред. И преди да си ида, съпругата ми ми даде голям плик. В него имаше 20 любовни послания, които тя е писала през тези 2 години. Пликът имаше и име „Писмата, които не изпратих заради моя инат.”

***

Днес, когато моят 91-годишен дядо (лекар, успешен бизнесмен, носител на множество ордени) лежеше на болничното легло, аз го попитах кое е неговото най-голямо постижение. Тогава той се обърна към баба ми, хвана я за ръката и каза: „Това, че остарях с нея”.

***

Днес, на 50-годишнината ни от сватбата, тя ми се усмихна и ми каза: „Жалко, че не те срещнах по-рано”.

А вие виждали ли сте такава любов?

  Силата и правото са понятия, които са както свързани помежду си, така и взаимно отблъскващи се. Правото е система от правила и норми, които забраняват или разрешават определен начин на поведение. При нарушение следва принудително наказание. Силата, от своя страна се свързва както с физическа стабилност, така и с психическа издръжливост в определени ситуации. Както правото, така и силата са в състояние да наложат волята си върху другите, но не и да променят начина им на мислене, целите и ценностите им.

Pixabay.com

   Блез Паскал казва: „Неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата”. Правото, според мен, винаги е на страната на по-силните, въпреки, че е възникнало, за да нямат привилегии по-силните, а всички да са равнопоставени, ако не в ежедневието, то поне в правото.

  Както в миналото, така и сега, поради безредицата, която цари около нас, човекът отказва да спазва законите, тъй като вижда наоколо предимно нарушители, които са безнаказани. Той избира да действа така, както на него му е удобно и не се замисля, че по този начин уврежда другите. В такъв момент правото няма никаква сила да се справи с хаоса. Друга причина правото да не успява да се справи с безредието е фактът, че то винаги, както казах, е на страната на по-силния. В миналото силният човек е бил този, който е имал по-голяма физическа сила, докато сега силният е този с повече власт и пари. Корупцията е ярък пример за липсата на равенство и за разграничаване на хората по имуществени и финансови критерии. Често в обществото се говори за корумпирани съдии, което още повече обнадеждава богатите и известните, че дори и да нарушат законите, за тях може да има спасение. С какво известни спортисти, например, са по-добри от обикновен работник? Защо спортистът, въпреки, че убива човек остава ненаказан, а обикновеният получава дълга присъда? Законите са създадени за всички, без значение от каква народност са хората, или колко пари имат. Всички на първо място са хора, което ги прави равни, но робството, тиранията и неограничената власт на държавника, например, са изградили мнение, че едни са нещо повече от другите.

 „Лош закон, но закон” – тази мисъл иска да втълпи на човек, че е по-добре да има лоши закони, отколкото държавата да е изправена през беззаконието. Законите се подобряват, стават все по-обективни и близки до естествените права на човек. Правото има възможността и силата да накаже всеки нарушил законите. Неговата сила е много по-голяма от тази на който и да е човек, но проблемът е в това, че правото не се възползва от тази си сила и не винаги си върши работата. Но въпреки това, не бива да не забелязваме многото наказани, които излежават присъдата си, именно благодарение на правото, и неговата сила да разнищи даден случай. Какво щеше да стане, ако ги нямаше законите? Всеки човек щеше да има пълната свобода да прави каквото си поиска, без дори да чувства вина за това. За всички е ясно, че когато човек има нещо в големи количества, той се стреми да има още повече. Тук идва и правото, което поставя някакви граници в желанията на човек. Именно законите допринасят за баланса в държавата и обществото й.

  Право на силата или сила на правото? Това е въпрос, на който всеки човек може да даде различен отговор. За някой, силата на правото е неограничена и неизмерима, но според мен хората са дали право на силата, след като се оказват неспособни да дадат сила на правото.

 Завистта е чувство, което изразява вътрешна злоба, породена от щастието на другите. Стремежът, който хората притежават и жаждата им за повече пари и материални блага в началото, от обикновено съревнование, се превръща в завист, а след това и в един вид отмъщение, при което има жертва – а жертвата няма вина.

Pixabay.com

  Завистта поражда омраза, отмъщение и дори смърт. Именно затова тя е качество, което отблъсква хората. Но често се среща и израза „благородна завист”, която няма нищо общо с истинската завист. Тя изразява до известна степен радост за нечий успех и благополучие, към което и завистникът се стреми. Има и обикновена завист, която не вреди на никого. Тя е вътрешна и по никакъв начин не вреди физически или психически на някого. 

  Завистта, естествено, се среща предимно във вид на омраза, пораждаща отмъщение. Наоколо е препълнено със завистливи хора. Дори и зад най-добрия човек се крие завистник – независимо какъв. „Защо едните имат повече от другите?” е често задаван въпрос. Но отговорът може да е различен. Има такива, които с труд получават това, за което са мечтали. Именно затова и равенство в професионален план няма. Не е справедливо хора, които цял живот са се трудели, учели и стремели към успеха накрая да получат това, което получава и този, който само завижда и мързелува. Тук се намесва и справедливостта. За едни тя се дава от Господ, а други смятат, че сами трябва да се разплатят със зложелателите. Човек не се ражда злобен, животът го прави такъв. Хората също. Нищетата те кара да завиждаш, да желаеш да живееш охолно. Прекомерното богатство – също. Никога нищо не е достатъчно – винаги се иска повече и повече. Ако някой каже, че никога не е завиждал – то той лъже. Завистта се заражда още в малките деца. Започва се с желание за играчка, някоя нова, която детето няма. След това, след време се завижда за нечии качества, характер, външен вид. Всичко води до най-ужасната завист – тя предимно е свързана с пари. 

Завистливият човек е и подъл. Докато привидно се радва на успеха на колегата си, например, той подсъзнателно завижда и се чуди как да помрачи щастието на ближния. Мисълта, че някой има нещо повече от него го кара да се чувства зле. Всъщност, едва ли някой се е замислял колко всъщност ужасно нещо е завистта. Завистта е породена от нещо добро, именно това я прави странна. Докато едни се радват на щастието и успеха си, други кроят планове как да развалят всичко. Естествено, не всички са чак до такава степен злобни. Има и хора, които просто завиждат, но нищо не кроят, не се проявяват като коварни. Трупат тази си завист в тях и мълчаливо мечтаят да имат щастието на околните. До известна степен може да се каже, че завистта стимулира човек. Именно тя стимулира мълчаливия човек, който, вместо да злорадства, просто се стреми сам да постигне дадена цел. 

Именно заради завистта, няма напълно щастливи хора. Добронамерените хора са щастливите хора, хора, които се радват на най-малкото нещо. А на добрите хора винаги се завижда. Добър човек е и Едмон Дантес – напълно обикновен, имащ жена, която обича и баща, работа, която му харесва. На пръв поглед всичко е наред. Той няма пари, но има неща, много по-скъпи от парите. Той е щастлив. Всичко това рухва заради завистници. Злият човек никога не би могъл да бъде щастлив. Живота му се превръща в едно състезание, при което той иска да излиза победител, но ако загуби – идва и напълно незаслужено отмъщение, каквото получават Мондего, Кадрус, Данглар и Вилфор, с разликата, че те напълно заслужават това, което им се случва. В крайна сметка трябва да знаем, а и Дюма ни показва, че завистта може да доведе до фатален край.

  Завистта е чувство, което се е срещало както в минали времена, така и сега. За жалост, колкото по-динамичен и забързан става Светът, толкова повече завист се поражда. Ние завиждаме, без дори да осъзнаваме. Лъжем себе си, че не завиждаме, а се радваме, но е ясно, че не е така. Завистливият поглед се познава отдалеч. Завистливите хора – също. От малки сме учени да не завиждаме и да се радваме на това, което имаме, но не се получава. Всеки иска повече, никой не е доволен от това, което има. Но дали не трябва да се замислим за промяна?