Pixabay.com

  Слънцето и тази сутрин се показа по-рано от обикновеното. Дали тук или в България – то бе едно. Но в нейната родина винаги грееше по-силно, светеше по-ярко и бе по-красиво. Точно в същия този ден Гергана, също както и слънцето, стана по-рано от обичайното. Не й се ходеше в университета, затова реши, че днес ще си почива. Така правеха повечето студенти – отделяха ли се от родителите, смятаха, че са недосегаеми. Сега го нямаше родителския контрол, „децата” можеха да правят каквото си поискат и ... ех, живот! Но Гергана не беше от тези безхаберни студенти, които искаха единствено да се забавляват. Тя оценяваше надеждите и парите, вложени от родителите й за нейното бъдеще. Просто днес бе изключение. Първо и последно.

  Обу си черните дънките, облече потника, взе суетшърта в ръка и сложи слънчевите очила. Тръгна без да има цел, докато не се озова в огромен парк. Въпреки че беше девет сутринта, паркът бе пълен с младежи, пиещи бира. Момичето не бе от най-социалните и въпреки безкрайните й опити да се научи да комуникира спокойно с хората около нея, тя не успяваше. Винаги премисляше всяка своя дума преди да я изрече, а когато нямаше време да обмисли бъдещите си слова, тя се объркваше от притеснение. След това с часове мислеше какво точно е трябвало да каже, но винаги бе късно. Всъщност никой не забелязваше нейните грешки. Просто тя бе перфекционистка. Загледана в младежите, тя изведнъж кихна. 

Момчетата и момичетата я изгледаха странно, изсмяха се и се преместиха, без да кажат и дума. Това нарани момичето, защото то много добре знаеше причината, не й се случваше за пръв път.

  Тя седна на зелената, все още мокра от росата трева и се върна много, много години назад. Тогава тя все още живееше при баба си, на село. Дори не беше ходила на детска градина, нямаше нужда. Улицата й бе градината, съседчетата – другарчета, а бабите – възпитателки. Така живееха повечето деца, Гергана бе една от многото. На никой не му правеше впечатление, че тя е различна, даже напротив – смятаха я за по-интересна. Тъй като бе единствена внучка на баба си, тя естествено получаваше всичко – и лакомства, и играчки, и внимание. Имаше и двама по-големи братя, но Гергана не разбираше защо на тях не им обръщат толкова внимание – нито бабите, нито родителите й. Може би защото са момчета?
Не разбираше, но не се и интересуваше. В детското съзнание върлуваха мисли за игри, приключения и щуротии. Детството й бе прекрасно, братята й бяха нейните закрилници, които често я носеха и на ръце. Буквално и преносно. Тя бе тяхната принцеса. Тяхното Слънце. Братята винаги търпяха, дори поемаха вината на сестричката си, жалеха я много.

  И това продължи докато не започна първи клас, в големия град. Още от първия ден Гергана бе на прицел, всички гледаха само и единствено нея, но не... те не я гледаха заради бялата ризка, черната поличка и дългата, руса, почти бяла плитка. Тя виждаше в погледа им уплаха, учудване. Виждаше страхът на родителите, които придърпваха децата си към тях. В крайна сметка, на първия учебен ден Гергана седеше сама – никой не желаеше да се сприятели с нея. Плачейки през целия път до вкъщи, тя попита майка си защо никой не пожела да седне до нея, защо бе сама. Как можеше една майка да каже на детето си болезнената истина? Гергана разбираше това чак сега, години по-късно. Отговори й, че е различна. Просто не е като другите. Но това не помогна на момичето в живота. Печелеше приятелите си с голям труд, често и ги губеше. Не успяваше да намери своя истински приятел. Приятелите й бяха такива, само когато имаха полза. Никога не я вземаха, когато излизаха. Никога не се сетиха за рождения й ден. Никога не я питаха как се чувства. Никога.

  В съзнанието на Гергана се породи един нейн вълшебен свят. Свят, в който всички бяха еднакви, свят, в който всеки имаше равни права. За щастие, родителите й имаха достатъчно възможности, за да си позволят пътувания по Света, Гергана бе видяла и разкош, и нищета. Това й помогна да пренебрегне своите проблеми и да осъзнае, че не тя е най-зле. Тя има родители, тя има покрив над главата си, дори има и компютър. Какво пък толкова й беше? Да, беше различна, не беше като останалите. Не бе видяла нито един човек, който приличаше на нея тук, в България. Но видя много други такива, в различни страни. И все пак не всичко бе толкова лошо – на някои места много й се радваха, галеха я нежно по лицето, играеха с красивите й коси. В главата на малкото момиче постоянно се раждаха въпроси, които никога не успяваха да намерят отговор. Вече й бе омръзнало да чува от родителите си, че е различна. Този отговор не я удовлетворяваше, а напротив – в малката й главичка се зароди разбирането, че да си различен не е хубаво. И сама виждаше, че е различна. Братята й, родителите й – те бяха други. Външно не бяха като нея. Защо? Да не би да не е тяхното дете? Да не би да е попаднала тук случайно?

  Гергана се бе отнесла. Отново се бе върнала много назад във времето. Отново в съзнанието й възникваха същите въпроси, но отговори вече имаше. Сега бе достатъчно голяма, за да знае, че тя наистина е друга, но и разбираше, че всичко това й се случва, за да получи тя ценен, житейски урок. Не всичко бе случайно.
Това, че бе отхвърлена още в училище я направи голям мечтател. Мечтаеше непрестанно за свой остров, на чиито земи щяха да стъпват само ангели, без предразсъдъци, на който остров всички щяха да си помагат взаимно, да цари пълно разбирателство. Там нямаше да има странни погледи, глупави подмятания, страх, учудване. Там щяха да са нейните роднини. Май само те. Гергана бе сигурна, че докато човек не се сблъска лице в лице с различното, той никога не би могъл да го приеме. Ако нея я нямаше, родителите й също щяха да са от другите, лошите. Също щяха да гледат уплашено, странно, щяха да се карат на децата си, ако играят с „различната”.

  Не бяха ли най-важните мислите на човек? Чисти ли са те, какво значение има другото? Единствените приятели, които можеха да я разберат бяха тези, които бяха като нея – различни. Там тя се запозна и с него – на двата края на света, той в Африка, тя в Европа. Но пък бяха еднакви. Напълно. Да, тя бе образована, той бе неук. Тя бе богата, той живееше с голямото си семейство в 1 стая. Но за щастието й, родителите й направиха всичко. Дадоха възможност и на някой, който никога не би имал такава. Дариха щастие на напълно непознат, той пък от своя страна дари щастие на дъщеря им. А това бе най-важното. Ето я и нейната справедливост, наречена „равен шанс”. Равен шанс за борба, равен шанс за оцеляване. Тя бе мостът към равния шанс на това момче, но за съжаление шанс получи единствено той. Много други бяха убити, заради предразсъдъците, заради традициите. Коварни традиции, убиващи десетки хора като нея и него. Но те оцеляха. Тя оцеля, защото бе родена в Европа, а той – защото се появи тя.

  Изведнъж загърмя. Гергана се отърси от мислите си и се изплаши. Заваля проливен, ситен дъжд, обичайно за това време и това място. Тя побърза да се скрие под едно дърво. Телефонът й звънна. Беше той.

- Здравей – каза тя.

- Здравей! Къде си? – попита изплашен той.

- В парка, който се намира близо до нас. Ти прибра ли се от работа?

- Да, сега се прибирам и виждам, че те няма. А и не си взела учебниците, предположих, че не си отишла и в университета. Случило ли се е нещо?

- Не, всичко е наред. Просто имах нужда да се поразходя. Как беше нощната смяна?

- Бързо мина. Даже успях да поспя. Веднага идвам да те взема. Чакай ме където си, ще те видя.

И затвори.

Беше дошъл тук, в тази студена страна, заедно с нея, само за да са заедно. Той нямаше нито знанията, нито възможностите да учи, защото просто бе от „другите”, за които това не бе приоритет. Но на него това не му тежеше, харесваше му тежката работа, смяташе че я върши чудесно, беше свикнал с нея.

Да, беше му странно да живее в такова цивилизовано място. Беше му странно да общува с тях, но все пак английският му бе горе-долу добър, в последствие стана още по-добър, тъй като само това бе начинът да общува с Нея. Необичайно му бе да ходи в големите сгради, в които имаше всичко – и дрехи, и храна. Храната... тя бе нещото, което наистина го изненада. Все пак за човек, който се е хранел с ограничени видове става изключително интересно да вкуси неща като шоколад, сладолед, чипс. Той получи тази възможност, но за съжаление неговите братя и сестри никога нямаше да я получат. Той никога нямаше да ги види, защото те се бяха отрекли от него. Традициите стояха на първо място, а той се подигра с тях, като избяга. Сега, като погледне ситуацията отстрани, той разбираше защо Гергана толкова настояваше той да избяга, защо му говореше всички тези неприятни неща за семейството му. Сега наистина си бе „отворил очите”. Разбираше разликата между Африка и Запада, но все още не осъзнаваше защо в неговия континент, в неговата гореща страна, хората нямаха чиста вода за пиене, а тук, тя течеше от фонтани, съвсем чиста, само за удоволствие на човеците. Те дори не я пиеха. Такива и много други мисли минаваха в главата на това момче. Питаше се защо докато милиони хора умират от глад, други харчат парите си, за да купят петдесетият си чифт обувки, или двадесетото костюмче за кучето си?! Африканците бяха по-нисши от животните в Европа. Те нямаха достъп нито до вода, нито до храна, нито до елементарно образование. И въпреки многото каузи, които правеха  ''холивудските звезди '', той никога не бе пил чиста вода, никога не бе имал нормални дрехи. Никога не е имал книга. Имал е само работа - от сутрин до вечер. Имал е 40-градусови жеги, постоянно. За него това бе равно на смърт, но той се отърва. Изглежда е имал още какво да даде на света.

  Гергана седна на земята, вече бе подгизнала. Но дъждът й харесваше. Предпочиташе го пред слънцето. Той съживяваше цялата природа, изчистваше всичко наоколо, скриваше и без това рядко появяващото се слънце. Но и по-добре. Тя чакаше Него, нямаше търпение да го види. Радваше се на прогреса, който той имаше. Вече не гледаше учудено хората, стана по-уверен, защото и хората не го гледаха странно. Той бе един от всички тях. Писнало му бе да се откроява, харесваше му да се слива с тълпата. Гергана също свикна с обстановката. Тук не бе България, тук беше по-добре, хората бяха прекалено вглъбени в делата си, че да обръщат внимание на едно обикновено момиче. Е, да, неизбежни бяха и случките като тази в парка. Може би ако бе сложила очилата си, те нямаше да забележат. Може би.

  Затвори очи за малко и когато ги отвори, той бе пред нея. Подаваше ръката си, за да й помогне да се изправи. Погледнаха се. Нищо друго не им бе нужно. Времето бе спряло.

  И така, хванати за ръка, двамата албиноси ходеха под майския, топъл дъжд, поливащ норвежките земи...

Винаги, когато говорите за Изтока Ви идват приятни мисли, нали? Красиви жени с прекрасни тоалети, спокойствие, приказни пейзажи, неповторима култура. Конфуций, Кришна, Шива – познати имена, нали? Веднага Ви напомня за Изтока. Индия, Япония, Китай (и не само, де) – държави, изключително насочени към духовното, даващи превес на душата пред материята. Въпреки някои странности на културите им, Изтокът винаги играе роля на своеобразен гуру, който напътства целия свят. С каква цел? С цел да станем по-добри, да преосмислим нашите действия и да променим поведението си. За да живеем в един приказен Свят, в който властва доброто, справедливото и красивото, разбира се.

Pixabay.com

Предполагам сте чували, че човек трябва да е чист? И не, не става дума за това да сте добре изкъпан и да ухаете на свежест. Става дума за нещо далеч по-сложно. За чистотата на душата. За вътрешната чистота. Ще ви покажа няколко правила, идващи директно от Изтока, които, ако ги следвате, ще се чувствате по-щастливи, а и ще направите и околните такива. А какво по-хубаво от това да сме обкръжени от положителни личности?

1. Чистота на душата. Вашата душа е най-ценното, което имате. Пазете я! Слушайте какво Ви „казва” и никога не игнорирайте желанията й. Ако я следвате, то тогава винаги ще сте на правия път. И позволявайте на душата си да обича – да обича околните, да обича самите вас. Не искайте нищо в замяна, просто обичайте. И давайте. Когато имате – поделете си с тези, които нямат. По-голямо щастие за душата няма.

2. Чистота на мислите. Знаете, че мислите са материални. Тогава ги запазете чисти! Мислете само за положителните неща, които желаете да Ви се случат. И бъдете сигурни – те ще се случат!

3. Чистота на ръцете. Още от малки, може би са Ви плясвали по ръцете, когато сте пипали нещо чуждо. Това трябва да Ви е научило да не докосвате това, което не е ваше. Защо ще попитате? Не, не си мислете за затвор. Въпросът е много по-деликатен. Когато вземете нещо чуждо или го придобиете чрез хитрост и измама, самото нещо (независимо дали са пари или предмет) ще носи негативите, идващи от вашите мисли. Те ще донесат само нещастия, които могат да се изразят както в болести, породени в тялото Ви, така и в нещастия в живота Ви.

4. Чистота на ушите. Пазете ушите си от думи, изричани от злобни, суетни, изплашени и неуверени хора. А ако успеете и да игнорирате клеветите, клюките и грозните подмятания, то тогава ще сте пълен отличник!

5. Чистота на устата. Казват, че мълчанието е злато. Е, да. И тук е така. Мъдреците често мълчат, защото именно чрез мълчанието стигат до прозрението. Не бъдете „бъбривци”, които се обаждат за щяло и нещяло. Избягвайте да многословите, Подбирайте думите си внимателно и говорете красиво!

6. Чистота на очите. И очите трябва да си пазите! Но не от компютри, а от грозни сцени на насилие, жестокост и несправедливост. Опитайте се да не завиждате на чуждото щастие. Да, за някои от Вас може би е трудно, но опитайте да преборите себе си. Опитайте се да се радвате на чуждия прогрес. Стремете се да насочвате погледа си към красивите неща – към природата или към любимите хора.

7. Чистота на дрехите и тялото. Поставям го на последно място, защото смятам, че е най-маловажно и най-лесно постижимо. Ако човек изпълнява горните правила, то той няма как да не изпълни и последното. Нормалният разум го изисква. Винаги изглеждайте добре, грижете се за тялото си, избирайте си красиви дрехи и се чувствайте добре в кожата си J

Pixabay.com

Мъж ли сте? Ако сте – то тогава тази статия е за вас. Ако пък сте момиче – проверете във вашето обкръжение дали наистина има мъже, държащи се по този начин. А именно – джентълменски. И препоръчвам на всички мъже да спазват тези правила, тъй като това прави силно впечатление на всяка истинска дама. Но го правете винаги, а не само докато я впечатлите.

Pixabay.com

1. По улицата мъжът трябва да ходи отляво на дамата.

2. В никакъв случай мъжът не може да пуши в присъствието на жената. Това е възможно само и единствено с нейно разрешение.

3. В асансьора първо влиза мъжът, а когато излизат – той трябва да пусне дамата да мине първа (тук става дума за асансьори, чиито врати се отварят сами, иначе няма логика J ).

4. Независимо дали мъжът е в някакво помещение, навън или в някакъв транспорт, той никога не бива да сяда, ако жената стои права. Така е прието.

5. В никакъв случай, когато в мъжка компания присъства и жена, не бива да говорите типичните глупави историйки затова как сте забили някоя. Много е грозно. И глупаво.

6. Когато мъжът и жената влизат в ресторант или където и да е, той задължително трябва да й помогне с връхната дреха, а на излизане – да й я подаде.

7. Мъже, когато сте в компанията на жена, никога не трябва да сте със скръстени ръце, с ръце в джоба, или пък да си премятате нещо в ръцете. Проява на неуважение към нежния пол е.

8. Когато видите, че е възможно жената да падне или ако се спъне – хванете я за лакътя. Е, само ако не е много сериозно подхвлъзването, де. Иначе рискувате да й помогнете в падането.

9. Решението дали да Ви хване за ръка или под ръка е само на жената. Никога не бъдете инициатор. Ще я притиснете по този начин.

10. Точност! Мъжете винаги трябва да бъдат не просто точни, когато са си уговорили среща с госпожата, а трябва и да са подранили с няколко минути. Едно закъснение може да накара дамата да се почувства неловко. Дори може да си помисли, че не я възприемате достатъчно сериозно.

11. Отварянето на вратата е ясно. Винаги мъжът трябва да й отвори вратата, а той самият да влезе след нея.

12. Когато се качвате или слизате по стълби, мъжът трябва да „застрахова” дамата си, като ходи/стои 2-3 стъпала назад или съответно напред.

13. А какво става когато имаме кола? Много просто. От автомобила винаги излиза пръв мъжът, като неговата задача е да иде и да помогне на дамата да излезе. Ако пък и двамата трябва да влязат в колата, първа е, разбира се, жената, като мъжът трябва да й отвори вратата и да й помогне. Ако двойката се качва в такси, те задължително трябва да са заедно на задната седалка, като първа трябва да влезе жената.

14. Задължително мъжът трябва да носи тежкия багаж на жената. Под тежък багаж не се разбира дамска чанта или палто, разбира се.

15. Момичета! Не се тревожете, ако забележите, че мъжът Ви влиза пръв в ресторанта. По принцип влиза този, който ще плаща. Като инициатор на вашето посещение, той се счита длъжен да влезе пръв и да види всичко ли е наред.

16. Мъжът винаги трябва да държи на думата си. Ако обещае нещо – то трябва да бъде изпълнено. Случи ли се веднъж само да не изпълни това, което е обещал – жената спира да вярва на думите му.

Pixabay.com

Разбира се, и да не отговаря/те на горепосочените изисквания, това не значи, че не е/сте джентълмен. Но е хубаво да поправите грешките си! J

Мисловният процес може да бъде пагубен за нас.

Ако сте запалени по спорта, може би помните петия сет от полуфинала на US Open. Тогава, когато тенис легендата Роджър Федерер губи от съперника си Новак Джокович. Поради случайност на съдбата, както казва самият Федерер.Спортните експерти, които се занимават с това да анализират действията на спортистите са на мнение, че Федерер губи не заради слаба физическа подготовка, а заради нещо съвсем друго – той просто мисли прекалено много. Проявява душевна слабост. Федерер разбира, че съперникът му притежава нещо, което той няма – способността да не мисли.

Pixabay.com

Силата да не мислиш

Липсата на мисли е състояние, в което човек, в определен решаващ за него момент спира да мисли. В главата му остават само целите и навиците, които са били изградени през годините. Когато главата Ви гъмжи от мисли, това винаги ще Ви пречи – без значение дали сте актьор, спортист или общ работник. Мислите убиват вдъхновението, трябва да действаме така, сякаш сме в транс. Не случайно почти всички песни, роли и спортни игри са печелени именно по този начин. А обяснението е много просто – докато постоянно в главата ни се въртят мисли, ние губим ориентацията си и способността да действаме. Вътрешният ни монолог може да заглуши гласа на здравия разум. Дори е установено, че при пазаруването, колкото по-малко информация знаем за продукта, толкова по-правилен ще бъде нашият избор. Когато се дава голямо количество информация – и за производители, особени характерситики и т.н., ние просто се объркваме и правим грешен избор.

Най-важното е да не размислим

Ако поставяме една мишка в такива условия, в които храната в 60% от случаите е в лявата част на стаята, а в 40% от случаите – в дясната, то вероятността да иде към лявата страна е по-голяма. При малките деца е по абсолютно същия начин. При студентите вече е доста по-различно – те правят най-различни изчисления, опитват да открият някаква логика и така достигат по-лоши резултати от мишките и малките деца. Колкото повече растем, толкова повече спираме да се доверяваме на инстинктите си и разчитаме на знанията, които сме придобили с годините. Вземете за пример робота – ако той трябва да Ви изчисти стаята, ще го направи много по-нескопосано, защото все пак той действа под различни команди. Ще е много по-лесно Вие да изтриете прахта, ще стане и по-бързо.

Игнориране на информацията

Най-общо се има предвид това, че когато имаме някаква допълнителна информация в някаква сфера (политика, спорт и т.н.), ние често правим грешен избор. Когато, например, имаме някакви знания за футболните отбори и за техните възможности, победи и т.н., и на базата на тях правим прогнози, то често те се оказват грешни. Ако пък вземем един неразбиращ човек, който се доверява единствено на емоциите си и на това, доколко е „чувал” за този отбор, то неговите прогнози могат да бъдат увенчани с успех.

Ключовият момент са фоновите знания

Искам да уточним едно нещо – това да не мислите не значи да не се интересувате, или пък да сте невежи. Преди важния за вас момент трябва в главата Ви да присъства нужната за Вас информация – Джокович не е победил Федерер случайно. Неговите действия са били обмислени стотици пъти преди това. При едно изследване между студенти им било казано, че ще бъдат проверени знанията им. Но те ще бъдат разделени на афроамериканци и на бели студенти. Ще се сравняват резултатите на 2-те групи. И ще познаете ли какво е станало? Афроамериканците са показали по-слаби резултати. Защо? Защото започнали да мислят, че ще представят своята етническа група и затова се напрегнали повече, с желанието да покажат по-добрите резултати. Но не се получило, защото те усетили, че отговорността е паднала върху тях. Резултатите били по-добри, когато се направил същият експеримент, но участващите не били разделени на черни и бели.

Как да се научим да не мислим?

Просто трябва да програмираме така мозъка ни, че да не мислим прекалено много. Трябва да се отдадем на удоволствието от самия процес, без да се напрягаме с мисли за евентуалния резултат.

Ходили ли сте на интервю за работа? Вероятно повечето от вас са ходили, но и да не сте – няма значение. Тази статия е именно за вас. Може да Ви е от полза!

Pixabay.com

Предполагам знаете, че има някои основни въпроси, които Ви задават интервюиращите. Като започнем от най-баналните като кратко описание на вашата личност (име, образование и т.н.), до по-съществени въпроси. Такива въпроси целят най-вече да установят доколко сте мотивирани да заемете именно този пост. Важни са тонът с който отговаряте, увереността и визията, естествено.

Сега ще Ви покажа нещо съвсем различно, нещо, което работодатели са използвали при интервюиране на кандидатите. Определено е интересно!

Ситуацията е следната: Вие карате кола през нощта. Тъкмо и дъждовно е. Много неприятно. Докато си карате, изведнъж минавате през една спирка, като на нея забелязвате трима души:

1) стара баба, която изглежда много зле и отдалеч й личи, че скоро може да иде на другия свят;

2) ваш стар приятел, който преди много години Ви е спасил живота;

3) жената/мъжът на Вашите мечти;

Уловката е в това, че Вие имате двуместна кола, което налага да вземете със себе си само един човек. И в тази ситуация въпросът е един: Кой ще качите в колата? Бабата, приятелят или мъжът/жената?
Преди да си отговорите на този въпрос си помислете внимателно.

Помислихте ли? И какъв е Вашият отговор?

И сега нека се върнем на самото интервю. На него болшинството от кандидатите са направили своя избор – кой бабата, кой приятелят, кой човекът на техните мечти. Само един от тях, обаче, отговорил различно – той и бил назначен. Какъв е бил неговият отговор? Много просто, той казал, че ще слезе от колата, ще даде ключовете на стария си приятел, който да откара бабата в болницата. А самият шофьор ли? Той ще остане на спирката с любовта на живота си.

Бяхте ли се сетили за такъв отговор? Може би не. Ако Ви е чудно защо от този своеобразен „тест” е бил назначен работник, то ще Ви отговоря. Това е тест, който показва ценностната система на човек, а също и способността му да се справя с трудни ситуации. Нима Вие бихте взели на работа човек, който оставя старата, болна баба на улицата и взема готината мацка в колата си? Или човек, който оставя стария си приятел (на когото, междудругото, дължи живота си), за да закара напълно непозната жена, която изглежда болна? Ако пък не избере любовта, то тогава за този човек може да се каже, че не следва мечтите си и лесно се отказва от тях. Всички много добре знаем, че открием ли щастието, трябва веднага да го хванем здраво и да не го пускаме. Любов, човечност и преданост. Може би така може да обединим 3-те ситуации, които най-общо може да бъдат реализирани. Но ако едно от тях липсва – това не говори добре за работодателя.

Както във всяко нещо, така и тук трябва да се постига баланс. Когато Ви бъдат задавани въпроси, не бързайте да отговаряте с това, което Ви се струва най-логично. Хубаво е да обмислите друг начин, друг вариант, чрез който Вие сами ще бъдете доволни от направения избор. Успешни интервюта!

Pixabay.com

Pixabay.com

Безспорно една от актуалните теми в България са няколкото разразили се етнически конфликта. Да, никой да не ми казва, че това са БИТОВИ конфликти. Те са си етнически. И такива ще има още много.

Не, това не е статия, свързана с политиката. Това е чисто житейска статия, която отразява нечия гледна точка. Колкото и да се говори за това, че конфликтите са изкуствено предизвикани от политици, това мен не ме вълнува. Може и така да е. Но проблемът съществува, без значение кой го предизвиква.

А в какво се корени той? Много просто. Някои хора смятат, че притежават само права, без никакви задължения. Но не само ромите са виновни, виновни са и управляващите. Защото те не предприемат нищо, а няма и да предприемат. Никой не би навредил на гласоподавателите си.

Но аз пък съм се замисляла и друго. Не е ли по-добре да започнат да защитават българина? Нима смятат, че българите са по-малко от другите етноси в страната? Ако го мислят, то тогава те умишлено правят всичко възможно ние да се стопим. E, честито. Успяват.

Всъщност какво се интересуват те от това, че мен са ме причакали, пребили и ограбили хора без работа и елементарно образование? Те въобще знаят ли какво значи т.нар. „битова престъпност”? Едва ли. Трудно могат да разберат, когато се намират в жилищните си, в сгради от затворен тип. Защо живеят там? За да покажат колко са богати или защото се страхуват? Или и двете?

Но да се върна на правоимащите. На държавата на абсурдите. На държавата, чиито закони са написани само за да съществуват. Сигурно за да има какво да учат студентите по право.

Незаконна къща? Дори и след бедствието в Аспарухово нямаше виновен. Не, това не е природно бедствие. Това е съвкупност от държавно бездействие и неправомерно действие. Ето това се случи. Но виновни няма. Има отново „жертви”, които са действителните виновници. Понятията тук не са използвани правилно. Питам се и друг въпрос... ЗАЩО незаконните постройки продължават да никнат като гъби? Знаете ли каква подготовка се изисква, преди започването на строеж? Знаете ли колко пари отиват за купуване на земя, за документи, за формалности. А колко време? А кoлко нерви?

Е, много хора пропускат този неприятен етап и минават на най-веселата част – строежа. На чужда земя, без документи, без разрешение. Хиляди задължения неизпълнени. И за чия сметка? За нас, за тези, които са искали всичко да им е изрядно, за тези, които са чакали с години, докато си вдигнат къщата.

И какво прави нашата държава евентуално? Бута незаконната постройка и нататък? Намира алтернатива за «жертвата». Настанява я някъде. Ама разбира се. Семейството има 5 деца, 3 от които не ходят още на училище. Отново реализирани само права. Справедливо ли е? Ти не изпълняваш свое задължение, а вместо наказание, получаваш поощрение. Държавата му казва «Не се тревожи! Дори и пак да си построиш къща, нищо няма да ти направим.»

Кажете ми ще сплаши ли държавата такива хора? Дори и да им събарят 5 пъти къщата, тези тухли пак не струват толкова пари, колкото «изправният» човек е дал за да е спазен законът.

И не, не ми е жал за тези, към които законът е бил справедлив. Той затова е създаден. Мен някой ще ме пожали ли, когато стане време аз да строя къщата си? Някой ще ми даде ли пари, за да купя земята си? Не. Тогава защо и аз да проявявам съчувствие?

Вероятно сте се чудели защо някой хора имат всичко, а други - нищо. Първата и най-важна причина е тази, че тези които нямат - бързо се отказват. А втората - отдават по-голяма част от времето си в оплаквания как нямат нищо, вместо да действат. 

Pixabay.com

Една от основните тайни на успеха: да действаме именно тогава, когато най-малко ни се иска. Не разбирате какво означава това? Ще дам пример. 

Вечер, след работа, докато седите вкъщи в уютния диван, толкова ви мързи да отидете да спортувате... толкова много ви мързи! Ще си измислите 100 причини, за да не идете! Eто! Точно в този момент трябва да действате. Именно в този момент вие преборвате себе си, като проявявате силата на волята си. Точно тогава трябва да станете от дивана, да облечете нещо удобно, да обуете маратонките и бегом навън. Слагате слушалките в ушите и тичате. Може да Ви е трудно в началото, но продължавайте да го правите. В никакъв случай не се отказвайте! Щом сте започнали нещо, то трябва да го приведете до края. След като мине "тежкият период", тогава ще сте си изградили режим и сами ще искате да тичате. Защото ще знаете какво удоволствие ще изпитате след това. Удоволствие от добре свършената работа, удоволствие от здраво тяло и енергия. Колкото и да Ви е странно, ще се кефите на потта, която излиза от вас, защото тя е доказателството, тя е резултатът от вашата дейност. Ще разбирате, че това е всичко онова, което е излишно и което не бива да седи в тялото. И сега него го няма! Вие сте чист. А моментът, в който се приберете и си вземете душ, капнали от умора след дългото тичане? А моментът, в който си легнете? Уверявам Ви, ще заспите с усмивка на лицето.

Има още един пример. Видели сте хубаво момиче и тя ужасно много ви е харесала. Разбира се, страх ви е да пристъпите към нея. И това е нормално. Вие отново си измисляте 100 причини, за да не се запознаете с нея. Но защо не спрете да измисляте оправдания и не отидете към нея? Не е ли по-добре да опитаме, преди да се откажем? Така винаги ще съжаляваме за това, че не сме опитали. В съзнанието ни постоянно ще излиза изречението: "Ами ако я бях заговорил, може би сега щяхме да сме заедно?!" Не допускайте животът Ви да бъде изпълнен с мисли, съдържащи "ако... сигурно щеше да се случи еди-какво-си". 

Със сигурност ще можете да посочите още хиляди примери, когато сърцето Ви е казвало какво трябва да правите, а изплашеният и мързелив разум е крещял: Е-е-е, защо трябва сега да се напрягам с допълнителни разправии?"
А ако преборите себе си и започнете да действате, знаете ли какво удоволствие ще получите от резултата? Знаете ли каква увереност и гордост ще усетите? Ако не знаете, започвайте с това - веднага! Не губете излишно време, достатъчно години сте изхабили в оправдания и мързел. Стенгете се в кръста и веднага направте това, което сте отлагали вече месеци наред! И не, не започвайте от другия понеделник, а именно от този момент.
Правете това, което преди ви се е струвало невъзможно всеки ден! Рискувайте и ще бъдете щастлив! Правете "невъзможни" неща!

Pixabay.com

P.S. Както вече може би се досетихте, техниката "ПКНИ" се разкодира като: Прави, Когато Не Искаш".

Това е една история за двама души, които са били разделени много години, но въпреки това са се намерили. И сега са заедно. 

Pixabay.com

Съпрузи, които са били разделени заради определени обстоятелства, след 56 години се срещнали случайно. Възрастните отново се влюбили един в друг, когато се видяли.

Борис и Анна Козлови се оженили по време на войната през 1945г. 3 дни след сватбата, мъжът се върнал да служи на държавата. На Анна нищо друго не й оставало, освен да целуне мъжа си и да чака, докато той се върне. По-късно, заради отказа на бащата на Анна да работи в тогавашните колхози, той бил обявен за враг на народа и цялото му семейство било изпратено в Далечния Изток (включително и Анна). Майката на Анна смятала, че дъщеря й трябва да започне нов живот. Затова изгорила всички писма от Борис, снимките му и всичко, което напомняло на Анна за него. Майка й настоявала, че момичето трябва отново да се омъжи, като дори я излъгала, че самият Борис също се е оженил.

„Разплаках се. Не исках даже да мисля за това. Майка ми ми се скара и ми каза, че това, което правя е глупаво. Тя ме увери, че е хубаво да започна нов живот с човек, на име Нефед. С времето те ме убедиха, че той е моето бъдеще”.

Когато войната свършила, Борис се прибрал, но не намерил своята Анна. Всички негови усилия да открие своята любима били напразни. Пък и било трудно, тя била омъжена и била с друга фамилия. Борис бил отчаян. След няколко години и той се оженил отново.
Анна и Борис надживели своите съпрузи и разпада на СССР. Тогава вече тя могла да се върне в родното си село Боровлянка, Алтайски край.

По случайност на съдбата (а случайности няма!), двамата възрастни се оказали в селото в един ден. И двамата от дъното на душата си мечтаели за тази среща.

Борис за пръв път от дълго време дошъл в селото, за да иде на гроба на своите родители. Анна, от своя страна, останала да живее в родния си дом. Тя не забелязала веднага силуета на мъжа, излизащ от автомобила. Но когато му обърнала по-голямо внимание, тя разбрала: това е човекът, който тя обичала и който не била виждала повече от половин век.

„Мислех, че очите ми ме лъжат. Виждах как този мъж идваше към мен, той ме гледаше. Сърцето ми щеше да изскочи. Разбрах, че това е Той. И заплаках от щастие.”

На завидните си 80 години, ветеран от войната, Борис, отново намери тази жена, която никога не могъл да забрави.

„Да, обичах и други жени, когато с Анна бяхме разделени. Но тя винаги е била моята истинска любов”.

Той си спомня как в момента, в който двамата отново се срещнали, цялата тежест, цялата мъка, натрупвана през годините, изчезнала. Почувствал се отново млад и се затичал към своята любима. Цяла нощ Анна и Борис говорели за всичко, което им се било случило през годините. Борис повторно пожелал да се оженят. Анна отказвала, но Борис настоявал. И спечелил. Анна споделя, че никога не е смятала, че ще бъде булка на тази преклонна възраст. Но въпреки това тя била много щастлива. И въпреки че не са млади, те не се смущават нито да се целуват, нито пък се отделят един от друг. Просто греят от щастие.
Двамата казват, че откакто са заедно, никога не са се скарали, защото просто не искат да си губят времето с това. И след толкова години, Анна е страхотна домакиня, а Борис – истински кавалер.

1tv.ru

И последно - съществуват ли случайни неща?

Всички сме били деца, а някои все още са. Правили сме и продължаваме да правим бели – дали умишлено или случайно, няма значение. Били ли сте наказвани? А бити? Това е историята на едно щастливо момиченце, което има късмет, защото притежава разумен татко, който цени истинските неща в живота.

Pixabay.com

Бях на работа. Тъкмо преглеждах едни документи, когато изведнъж телефонът звънна. Беше малката ми дъщеричка. Защо ли ми звънеше? Рядко го правеше, защото знаеше, че татко е на работа и не бива да бъде притесняван.

Детето е едва на 8, но е самостоятелно. Прибира се сама от училище и подготвя уроците си. Но днес ми се обади.

- Татко, стана нещо много лошо! – казваше изплашено детето.

Не ме питайте какво си помислих. Но тя не ми даде да развихря фантазията си и веднага довърши...

- ... счупен е, на парченца... нищо не остана от него...

- Кое?

- Лаптопът... навсякъде е в стъкълца и копчета... не знам как стана... аз... кучето... играхме... то се затича... абе счупи се.

- Вкъщи ще говорим.

И затворих. Бях бесен. Очаквах, че комбинацията между малко дете и куче, сами в къща е опасна. Но не чак толкова. Та този лаптоп струваше 1000 лева, дори не можах да му се порадвам! Беше нов-новеничък. Цял ден в главата ми се въртяха подходящи наказания за малката госпожица. Трябва да оправя нещата. Имаше беля, която трябваше да се компенсира по някакъв начин.

Прибрах се ядосан. Всички ми бяха криви и затова не исках да поглеждам никой. Съпругата измиташе последните парченца от чисто новия ми лаптоп. Изхвърчах от стаята, за да не се ядосвам допълнително и отидох да се изкъпя. Освежих се, преоблякох се и отидох в хола. Отидох при виновницата. А тя, със зачервени очи започна отново да ми разказва обърканата история за кучето... лаптопа... тичане... скочил... паднал... парченца и т.н.

Гледам я и не мога да й повиша тон. Толкова ми е жал. Детето цял ден се е скъсало от рев.

- И какво ще правим сега? – питам я.

- Ще ти дам моя компютър, искаш ли?

И като ме погледне с тези големи, черни очички, какво мога да й кажа?

- Какво да се прави, ще ми го дадеш.

А тя, милата, последните дни все подсмърча, болна е. Въпреки това ходеше на училище и пак сама се справяше. Не излизаше да играе с децата навън, защото не й бе добре. Пък и знаеше, че може да зарази останалите. Как може дете на 8 години да съумява да мисли за другите? Какво малко чудо имам вкъщи! Сърцето ми се разкъса от мисълта колко страда детето. Та тя е толкова малка. Сега й е времето да играе, да скача и да тича. За слаби оценки може да й се скарам, за лъжа – също. Но за някакви парчета пластмаса дали си струва? Да си гледат работата... в боклука.

Не й се карах, нито я наказвах. Не й взех и компютъра, но оцених факта, че тя ми го предложи. Казах й, че моят струваше колкото 2 нейни. Беше впечатлена.

И тогава се сетих за себе си, когато бях дете. Тъкмо ми бяха купили мечтаното ново колело. И въпреки че ме предупредиха, карах като луд, а за да е по-екстремно - и там, където не трябваше. Резултат – счупено колело и обелени колена. Даже не ме питайте с какъв страх съм се прибрал. А майка ми и баща ми ме погледнаха и попитаха:

- Счупи ли го?

- Да – казах аз. Вече за нищо не става.

Тогава майка ми, все толкова спокойно ме попита:

- А на теб има ли ти нещо?

- Не. Само съм се охлузил.

- Е, нищо тогава. Нали си жив и здрав, другото е поправимо.

И продължиха да вечерят.

Pixabay.com

И не ми казвайте, че съм разглезил дъщеря си. Не! Вещта я няма повече, но дъщеря ми остава. Аз постъпих правилно и съм сигурен, че и тя ще постъпва по същия начин, по който и аз.

Някои хора се появяват и изчезват. Изчезват и сякаш никога не са съществували. Но тук случаят не е такъв! Хората, за които ще Ви разкажа остават незабравени и до днес и... неизвестни! С това те се превръщат в най-загадъчните хора на планетата.

Pixabay.com

Тайнственият терорист
24 ноември, 1971 година неизвестен терорист отвлякъл самолет, като заплашил с бомба, която уж се намирала в него. Той поискал 200 000 долара и 4 парашута. Желанията му били изпълнени. През нощта той скочил от самолета с предоставените парашути. И до днес никой не е успял да го намери.

Тайнствената жена
През 1963 година, в деня на убийството на президента Джон Кенеди, неизвестна жена присъствала на местопрестъплението. По думите на свидетелите, жената заснела убийството на камерата си. След заснемането, тя се сляла с тълпата и изчезнала. На всички снимки и филми лицето й не се виждало, защото или се обръщала, или го закривала.

Агент 355
„Агент 355” се наричала жена-шпионка, живееща по времето на Джордж Вашингтон, през Американската революция. Тя била арестувана от британците и хвърлена в затвор на кораб, където по-късно и починала. И сега не е известно коя е била тази жена, затова и остава в историята като "Агент 355".

Тайнственият пътник
През 1954 година в летището в Токио имало тайнствен пътник. Външният вид на паспорта му не будел подозрение, но странното била държавата, която била посочена – Таурус (Taurus). Когато служителят от службата по безопасността го помолил да покаже държавата на картата, той посочил Андора.
Пътникът настоявал, че страната му се казвала именно Таурус и тя съществувала вече 1000 години, а за Андора той дори не бил чувал. Служителите от своя страна никога не били чували за Таурус. Паспортът му и шофьорската книжка потвърждавали думите му. След това служителите го отпратили наблизо, в един отдел, като изпратили 2 души да го наблюдават. На следващия ден този човек изчезнал безследно и никой никога повече не го видял. А вие чували ли сте за тази страна?

Зелените деца
През 12-ти век 2 деца – брат и сестра, внезапно се появили в село Вулпт, графство Суфолк. Те имали странна зелена кожа. Говорили на непознат език и почти нищо не ядели. След време те започнали да разбират английски език, а също така започнали да ядат и множество продукти. Зеленият цвят на кожата им също изчезнал. Момчето било слабо, разболяло се и починало. А момичето уверявало, че те са дошли от място, наречено „Земята на Свети Мартин”, което се намирало под земята. Те никога преди това не виждали Слънце, защото от тяхното място нямало досег до него. Също така, на тяхната земя всичко било в зелен цвят.

Желязната маска
Човек, наричан „Желязната маска” бил арестуван и хвърлен в затвора през 1669 година. В последствие той бил местен в различни затвори в течение на 34 години. Но никой никога не видял лицето му, защото то винаги било закрито с черна тъкан.

Pixabay.com

Доколко тези истории са истина или просто легенди – можем само да гадаем. Но е факт, че хората продължават да вярват в съществуването им, защото човекът е същество, което винаги бива привлечено от магията на неизвестността.

Въпреки възприетият европейски модел, който казва „НЕ на сватбата” и „ДА на съжителството на семейни начала”, аз ще ви открия красотата на брака от гледната точка на една жена.

Flickr.com

Нещо в теб ме вдъхновява. Даже не бих могла да предположа, че мога да съм толкова богата. И искам да те вдъхновявам така, както ти го правиш. Не искам да се усмирявам. Искам да отпрашим заедно с теб към различни места – далечни страни, потайни ъгълчета на земята, които не биха били толкова удивителни, ако теб те нямаше. Искам заедно да се изгубим и да бродим по тъмните улички от 5 сутринта след неприятната нощ в града, чието име дори не помним. Ти си човекът, с който искам да се прибирам у дома и да бягам от него. Искам с теб да изживея всяко приключение в живота ми. Искам да правя всичко на този свят, но само с теб!

Не искам да съм човекът, с който винаги се съгласяваш. Жадувам за ожесточените спорове до 3 през нощта. Искам решителни, резки действия от теб, когато аз не успявам да се контролирам. Искам страстно да спорим за нашия живот, защото твоят огън – това е моята топлина и аз не искам тази искра да угасва. Искам да съм тази, на която можеш винаги да се довериш.

Не искам просто да ходя до теб – искам да бъда до теб. Заедно можем да се поощряваме, да се подкрепяме. Така ще бъдем пълноценни, силни и уверени в себе си. И тогава, след 10 години ние гордо ще стоим зад гърба на другия, а след 20 години – ще сме още по-добри.

Това, от което се страхувам най-малко – това е раздялата. Истината е там, че аз никога не бих се влюбила в теб така, както другите го правят. Аз приех любовта – уверено и с пълно съзнание. Избрах те още от първия ден и обещавам да правя този си избор отново и отново. Минавайки през всякакви битки и изкушения, отново ще избера теб. На всеки завой на тази дълга улица, наречена „живот”, която ни предоставя опасности и желае да ни раздели – аз отново ще избера теб. С тази свирепа увереност, която почувствах в момента на първата ни среща. Любовта ми към теб – това е пробуждане, съзнателен избор, който ще пазя до края на дните ни.

А сега нека спрем с обещанията. Трябва да успеем да отворим сватбените подаръци, да изпием бутилките с шампанско и да дадем старт на медения ни месец. Идеята за брака и семейството е стара и изтъркана. Но щастието е в това, че ние не сме такива. Ние сме млади и луди. И интересните дни едва сега предстоят!

Pixabay.com

Предполагам, щом сте започнали четенето на такава статия, имам работа с патриот. Но може и да греша.

Wikimedia.org

Ежедневно виждаме какво се случва с любимата ни България. Нищо хубаво. Виждаме несправедливост след несправедливост. И виждаме Тях. Тези, които ние яростно обвиняваме – политиците. Но нека Ви систематизирам накратко защо смятам, че тунелът ни е така голям, че светлината се оказва невъобразимо далеч. За Нас. 

1. Народни представители – самото име на мен ми звучи като събирателно от всякакви хора – един взет овчар, друг взет от офиса, трети – взет студент направо от голямата студентска зала. Но не. Народните представители са съвсем други – те са винаги добре облечени, возят се в лъскави коли и нямат досег до нас. До мен и до Вас.

2. Нищета и страх – знаете значението на тази дума. Е, да. Но ТЕ не го я знаят. Теоретично може и да го знаят, защото несъмнено, повечето от тях са с много добро образование, различни специализации в чужбина, титли и какво ли още не. Но как може човек, който живее в затворен комплекс, който кара кола за хиляди левове и който дори не ходи до магазина да разбере на практика значението на думата? Политикът не се страхува вечер, когато се прибира по тъмните улички, че някой може да го нападне или убие. Да, те чуват, че еди-кой-си е бил убит, но какво? Това е една информация, която те получават, но те не я приемат така, както аз и Вие. Защото те не се страхуват да минат през тъмната уличка.

Pixabay.com

3. Заплати – болната тема. Каква е заплатата на депутатите? От постоянното й увеличаване, вече спрях да я следя. А каква е вашата – 300лв? 1000лв? Колко часа на ден работите? Колко често почивате? Почувствахте ли колко е несправедливо това, което се случва спрямо вас? Но ТЕ отново няма да направят нищо за нас. Защо? Защото техните деца не работят за 400лв на морето, нито пък за 500 по 12 часа на ден. Нито роднините им. 

4. Пенсии. Реформата, за която постоянно се говори не прави революция. Защо? Защото пенсията се увеличи с 2лв. С ДВА ЛЕВА. Това е срамно, аз самата се срамувам, че ТЕ се гордеят и претендират с това си постижение. Това е срам. Замълчете. Но пенсиите няма да се увеличат. Защо? Защото ТЕ не ходят в магазина, те не виждат как бабата брои последните си стотинки за хляб. Тези стотинки са жълти. Те не се интересуват от това. Защо? Защото техните родители не живеят със 150лв месечно.

Wikimedia.org

5. Нарастващо ромско население и увеличаваща се неграмотност – ТЕ не се интересуват от това, че България, в процентно отношение е на 1-во място по дял на ромите в Света. Почти 5%. В това нямаше да има нищо лошо, ако тези хора раждаха децата си и им осигуряваха онова, което би трябвало да има едно дете – своя стая, или поне стая, която да дели с още 1 дете, та дори и 2. Образование. Отговорният родител трябва да даде възможност на детето си да завърши не просто 8-ми клас, а 12-ти, та дори и университет. Това е загриженият, истинският родител. Затова той има 1-2-3 деца. Защото иска да им даде един стойностен живот, едни нормални условия. Но ТЕ не са загрижени за тези наши проблеми. Защо? Защото техните деца учат в чужбина, в едни от най-елитните университети. А най-вероятно ще останат и там.

Много ми е мъчно, че ТЕ превръщат страната ми в нещо, от което искам да избягам. Жалко за пролятата кръв на предците ни. Но нека се надяваме, че дори и нашият съд да не успее да ги осъди, то пред Божия съд всички ще отговарят!

Flickr.com

Мразите ли математиката?

Няма значение, този тест не е гадният училищен тест, който нищо не Ви говори. 

Flickr.com

Това е интересен тест, на който 98% от направилите го отговарят еднакво. Само 2% мислят различно. Е, аз лично съм от тези 2%, но нека видим вие от кои сте?

Следвайте инструкциите:

Не отивайте към следващата задача, докато не завършите първата...

Не трябва да записвате отговорите, нито да ги запомняте.

И така...

15+6

3+56

89+2

12+53

75+26

25+52

63+32

Знам, че е трудно да смятате наум, но почти приключихме...

Само още едно:

123+5

БЪРЗО! НАМИСЛЕТЕ СИ ЕДИН ЦВЯТ И ЕДИН ИНСТРУМЕНТ!

A сега вижте по-надолу...

И още малко....

Току-що си помислихте за червен чук, така ли?

Wikimedia.org