I. Увод

Инфлацията и безработицата са понятия, които биват използвани, но често без да се съзнава действителното им значение. Инфлацията представлява ценова нестабилност, която се появява от липса на равновесие в макроикономическата система. Естествено, тя има негативни последици за икономиката на съответната държава. Актуален е проблемът с инфлацията във Венецуела, която достига невиждани размери – над 13 000%. Ако говорим за инфлация, трябва да разбираме обезценяване на валутата. Например, чаша кафе във Венецуела е струвала 2000, а сега е 200 000 боливара. Именно този нагледен пример показва ясно какво представлява инфлацията, в случая дори говорим за хиперинфлация. Безработицата, от друга страна, се явява отново макроикономическа нестабилност. При нея се наблюдават колебания в заетостта и икономическата активност. Безработицата се явява проблем за всяка държава, тъй като влияе пагубно на икономиката и на социалната сфера. Темата на курсовия проект ще се състои именно в изследването на взаимовръзката между инфлацията и безработицата, наречена „Крива на Филипс“, по името на икономиста А. Филипс.

II. Крива на Филипс - характеристика

Кривата на Филипс показва взаимозависимост между безработицата и инфлацията в краткосрочен период. На графиката в точката, където кривата на Филипс пресича абсцисната ос очакваната инфлация винаги е равна на нула. Филипс анализирал националната икономика на Великобритания през 50-те години на ХХ век, след което направил извод, че когато нивото на безработицата е равно на 2,5%, то инфлацията в този момент е равна на нула. Английският икономист Олбан Филипс през 1958 година публикува резултатите от своите изследвания, според които между процентното изменение на номиналната заплата и нивото на безработица в Англия за периода от 1861 до 1913 година съществувала обратна зависимост.

В краткосрочен период между нивото на инфлацията и нивото на безработицата съществува обратна зависимост: когато безработицата нараства, тогава инфлацията намалява. Икономическият спад води до съкращение на заетостта и съвкупното търсенето, което води до дезинфлация или даже към дефлация.

Обратната зависимост между нивото на инфлацията и безработицата се обяснява с факта, че много високото ниво на безработица принуждава хората, търсещи работа, да се съгласяват на по-ниска заплата, което винаги задържа ръста на цените. В другия случай, когато нивото на безработица е ниско, работодателят, за да привлече нови работници е принуден да повиши работната заплата. Ако нивото на безработица е ниско, означава, че сред нетрудоустроените остават все по-малко подходящи за работа, т.е. по-малко квалифицирани работници. В края на краищата съвкупното търсене започва да повишава ръста на съвкупното предлагане, което води до ръст на цените.

Интересен е феноменът, изследван от американския икономист М. Фридман – намаляване на безработицата с помощта на нарастване на търсенето за сметка на държавни разходи означава „подхранване“ на инфлацията. Държавната политика за стимулиране на съвкупното търсене води до намаляване нивата на безработица, а след това и към инфлация. Забелязало се е, че първоначалното понижаване нивото на безработицата не води до значителен ръст на инфлацията. Всеки нов опит за по-нататъшно понижаване нивото на безработицата дава все по-малко продължителен положителен ефект,  след което нивото на безработица се връща към изходното положение, което Фридман нарича „естествено равнище на безработица“. Освен това все по-бързо растат цените. Този ефект се обяснява с това, че работниците първоначално са привлечени от номиналната работна заплата. Но след известно време цените започват да растат, което означава, че се намалява реалната работна заплата. Оттам идват и исканията на работниците за по-високи заплати, а работодателите, които се сблъскват с тези искания, вземат решение за уволнение на част от работниците, в резултат на което безработицата расте и се връща към естественото равнище на безработица.

                                              Дългосрочна крива на Филипс

От графиката става ясно, че при всеки нов опит да се намали нивото на безработицата, кривата на Филипс се измества нагоре. М. Фридман в изследванията си показва, че продължителността на активните действия на държавата в сферата на пазара на труда изменя закономерността, въведена от Филипс, в противоположна посока: нивото на безработица и нивото на инфлация се изменят в едно направление. Точно такава ситуация възниква в много страни през 70-те години на 20 век. Излиза, че ограничението на нивото на безработицата с помощта на държавни разходи не дава продължителен положителен ефект. Освен това, то води до ръст на инфлацията. Следователно е нужно да се търсят нови решения на проблема с безработицата.

Естественото ниво на безработица е това ниво, което стабилизира инфлацията. То се определя като средно ниво на безработица за продължителен период и на него съответства естествения обем на БВП. Естественото ниво на безработица се различава в различните страни и периоди. Фактори, които влияят на тези нива са: изменение дела на заетите младежи и жени; нивото на законоустановената минимална заплата и други.

Английският икономист Филипс в края на 50-те години открил зависимост между безработицата и прираста на заплатата. След като анализирал данните за повече от 100 години, той стигнал до извода, че съществува някакво ниво на безработица (6-7%), при което нивото на заплатата е постоянна и прирастът й е равен на нула. Когато безработицата се понижава под това естествено ниво, се забелязва по-бърз прираст на заплатата, и обратното.

Кривата на Филипс показва, че между безработицата и инфлацията съществува стабилна и предсказуема обратна връзка. Това потвърждава и кейнсианската теория за това, че инфлацията може да бъде висока само при незначително ниво на безработица, и обратното. В икономиката съществува ниво на заетост, при което цените практически не растат.

Кривата на Филипс достатъчно добре се потвърждава с емпирически изследвания на статистическите показатели на водещите страни през 50-60-те години. В това време в икономиката на много държави е била достигната пълна заетост. След провеждането на мероприятия, насочени към последващ ръст в производството и съкращение на безработицата, ръста на цените се забързва, и обратното – намаляването на темпа на инфлацията се съпровожда с увеличение на безработицата.

Съществуват различни обяснения за съществуването на обратна връзка между инфлация и безработицата. Частично тя се обяснява с негъвкавостта на пазара на труда. Той представлява множество индивидуализирани пазари, имащи сегментиран характер по структура за заетост, квалификации, местоположение и т.н. Това обстоятелство води до това, че при движението на икономиката към пълна заетост на едни сегменти н пазара на труда, безработицата ще се съхрани практически без изменения, докато в същото време на други – ще има неудовлетворително търсене. В тях ще има ръст на заплати, водещи към увеличаване на издръжката и ръст на цените. Макроикономическия резултат от този процес ще е ускорението на инфлацията.

Друго обяснение на кривата на Филипс се свързва с това, че производителите (особено монополистите), по-лесно стигат до повишаване на цените и заплатата в периода на ръст на икономиката. Високата безработица задължава работещите да се съгласяват  на по-малка заплата, което разкрива инфлационната спирала „заплата-цени“. Освен това, във време на икономически подем, монополистите по-лесно повишават цените на продукцията. Резултат от тези процеси ще е ускорение на темпа на инфлацията.

Същността на кривата на Филипс нагледно се изобразява с помощта на анализ на кривите за търсене и предлагане. Ръст на търсенето в икономиката създава нови диспропорции в икономиката, увеличава ограничеността на ресурсите. В резултат на това с ръста на търсенето се увеличава инфлацията. Колкото повече е прираста на търсенето и колкото по-близо икономиката се намира на ниво пълна заетост, толкова по-силно ще растат цените.

Съществува двояко отношение към кривата на Филипс. В рамките на първия подход кривата на Филипс се разглежда като икономически закон. Това означава, че едновременно в страната не може да има силна инфлация и висока безработица. Може да има свободно движение нагоре и надолу по кривата. Изборът на точка се определя от съществуващата икономическа ситуация, а също и от социално-политическите ориентири на правителствата.

Вторият подход към кривата на Филипс отрича постоянство и устойчивост на взаимовръзката между инфлацията и безработицата. В икономиката може да се сдобиеш с високо ниво на заетост при зададени темпове на умерена инфлация. Конфликтът на целите – да ограничим инфлацията или безработицата, се преодолява ако преместим кривата на Филипс наляво-надолу.

Анализирайки динамиката на инфлацията и безработицата през 70-80-те години, може да направим извод, че връзката между тях се оказва много нестабилна. Във времена на икономически кризи едновременно са растели и цените, и безработицата, Такава икономическа ситуация се нарича стагфлация (икономически застой при едновременна инфлация) или слампфлация (съчетание между инфлация и рязък икономически спад). Получените в това време данни за зависимостта на инфлацията и безработицата довеждат до 2 извода: или кривата на Филипс се е мръднала вдясно и нагоре и сега на всяко  ниво на инфлацията съответства нивото на безработицата, или връзката между тези явления отсъства.

Възникналата стагфлация икономистите на кейнсианската школа обясняват с множеството сривове. Намаляването на съвкупното предлагане (мърдане на кривата вляво) води до едновременното увеличаване нивото на инфлацията и безработицата. В резултат на това възниква стагфлация и довежда до изместване на кривата на Филипс. С преместването на кривата съвкупното търсене на ляво в 70-80-те години съдейства за факторите: четирикратно повишаване на цените на нефта и нефтопродуктите; ръст на цените на селскостопанските продукти; влошени условия на търговия и т.н.

По друг начин си обясняват стагфлацията представителите на неокласическата школа с помощта на адаптивните и рационалните очаквания. И 2-те концепции изхождат от това, че в икономиката съществува естествено ниво на безработицата. Когато бъде достигнато това ниво, икономиката отива в устойчиво положение. Всяко отклонение от него ще поражда инфлация или дефлация.

В краткосрочен план увеличението на търсенето при условие, че фактическите темпове на ръста на цените са повече от очакваните, води до движение на кривата на Филипс и падане на безработицата. Това е възможно благодарение на това, че заплатата се установява на очаквано ниво, а по-високите от очакваното цени на товарите увеличават доходите на производителите. Реакцията на бизнеса ще бъде увеличение на продукцията и наемането на допълнителни работници.

Въпреки това достигнатото равновесие не остава стабилно. С течение на времето работещите ще започнат да осъзнават, че тяхната реална заплата е намаляла. В резултат на това ще започне ръст на номиналната заплата и намаляване на приходите. Ще изчезнат стимулите за разширение на производството. Инфлацията, породена от ръст на търсенето, ще се съхрани. Краткосрочната крива на Филипс се вдига нагоре.

При ново увеличение на търсенето в икономиката действието на описания по-горе механизъм ще се повтори. В определен период от време ръста на цените ще достигне такива темпове, че ще става невъзможно да се удържи инфлацията  на ниво над очакваното. По този начин, в дългосрочен аспект избор между инфлация и безработица няма и кривата на Филипс ще има вид на вертикална права, минаваща през точката на естественото ниво на безработица.

III. Кривата на Филипс в избрани държави

САЩ не се явяват единствената страна, в която кривата на Филипс не е отразявала действителността през 1970-1980-те години. Всички страни са минали през това. Очевидно разстройство на механизма на кейнсианското регулиране на икономиката е имало място не само в Щатите.

Графиките, които са посочени по-долу показват реалните нива на инфлацията и безработицата през 70-те и 80-те години в Германия, Великобритания, Япония, Франция, Италия и САЩ. Изводът, до който може да стигнем, гледайки тези графики е това, че зависимостта между нивото на инфлация и безработица е различна в тези страни. Например, когато безработицата или инфлацията ту е растяла, ту е намалявала в САЩ, то тогава безработицата във Франция се е увеличавала, независимо от изменението на нивата на инфлацията. През 70-те и 80-те години безработицата във всички европейски страни е растяла, докато инфлацията се е понижавала.

Много интересно в това отношение е Япония. Пред 70-те и 80-те години за японската икономика кривата на Филипс е имала неголям отрицателен наклон. Съществени изменения в инфлацията са оказвали неголямо влияние на безработицата.

Германия пък е имала големи колебания в безработицата без видими изменения в инфлацията.

Италия, Франция и Великобритания стават свидетели на значителни колебания на инфлацията и безработицата.

                 Франция

През 1970-те и 1980-те години в Европа и САЩ не е съществувала ясна зависимост между безработицата и инфлацията. Много икономисти са смятали, че нарушаването на механизма на кривата на Филипс в Европа и САЩ свидетелства за това, че кривата на Филипс не може повече да бъде ориентир за икономическата политика. За тях (повечето монетаристи), всъщност не съществувала стабилна крива на Филипс, на която са могли да се осланят.

Други икономисти смятали, че в отделни периоди поведението на кривата на Филипс е било стабилно. Например, в Италия, Франция и Великобритания се е наблюдавала ясна зависимост между инфлацията и безработицата.

               Великобритания

.

VI. Заключение

Когато говорим за кривата на Филипс, трябва да имаме предвид, че съотношението между инфлация и безработица е актуално само в краткосрочен период и не може да постигнат дългосрочни резултати, които да са трайни. Въпреки това кривата на Филипс остава актуална и днес, като дава отговори на множество съществени въпроси, свързани с икономиките на държавите, и по-конкретно с належащите проблеми, които спохождат почти всяка държава,  а именно – безработицата и инфлацията. Да, кривата на Филипс не може да намали безработицата и да пребори инфлацията, но тя дава насоки, посочва определени зависимости, които, ако бъдат правилно използвани, могат да донесат ползотворен резултат за конкретна държава.

Използвана литература:

1.     Якимова И., Владимиров В. и др. Макроикономика. Наука и икономика, 2015г.

2.     Младенов М. Пари, Банки, Кредит. Тракия-М, София, 2009г.

3.     Спасов Т., Пашов П. Макроикономика. Нова звезда, 2007г.

4.     http://www.economy-web.org/?p=173

Вероятно на много бъдещи юристи им остава само това - да вземат и последния изпит, с което най-накрая условно да могат да се нарекат "юристи".

Pixabay.com

За изпита се говори доста - предимно, че минавало "ей така", без много подготовка. 

Тъй като има много неясноти по самия изпит, нека да разясня, че към 2018 година изпитът минава все още по стария ред - теглим един въпрос от конспекта, сядаме и говорим по него. Ако не се справим успешно с изпита - чакат ни още 2 месеца стаж по институциите, които посещавахме половин година (не знам точно как стоят нещата там).

Подготовката за изпита - съветвам Ви да не я подценявате. Няма как, ако не сте чели въобще, да си вземете изпита! Аз си отделих около месец, като през това време ходех и на работа. Подготвях се от учебника на LawStore, но някои теми ги учех от лекции, тъй като ми беше по-лесно. 

Няколко дни преди изпита, трябва да следите в сайта на Министерство на правосъдието списъците, в които ще има името Ви. Влизате в:

Юридическа правоспособност--->

Съобщения за провеждане на изпит за юридическа правоспособност. 

И виждате дали има излязли заповеди за 2-те дати. Обикновено изпитът се провежда в 2 дни - четвъртък и петък. Всеки месец броят на стажантите е различен - когато бях аз, бяхме около 250 човека, разделени в 2 дни.

 

Pixabay.com

Изпитът се провежда в гр. София, на бул. „Княз Александър Дондуков“ № 2А. Не се залъгвайте по улицата. Най-важното е да намерите президентството. От ляво на гвардейците има бариера и зад нея, ако надникнете, ще видите хората, чакащи за изпит. 

Бъдете 10-15 минути по-рано, тъй като служителите започват да четат списъците с имената ни, и съответно разпределението ни в различните комисии. Не забравяйте да вземете личната си карта! След като изкачите мъчителните етажи, започвате да търсите своята стая. Пред стаите, в които са комисиите има списъци с имена. При изпитването понякога вървят по азбучен ред, друг път произволно. При нас беше произволно.

Общото настроение на 3-те комисии (при вас може да са по-малко) беше изключително добронамерено. Никой, ама НИКОЙ няма желание да се заяжда, нито да къса. При моята, както и при другите комисии имаше скъсани, НО те не са говорили нищо. Давана им е възможност отново да си теглят въпрос, давана е възможност да говорят по въпрос по техен избор и нищо. Самите скъсани казваха, че са си заслужили последиците. 

Когато влезете в залата, теглите 1 въпрос, по който пишете. Листа ни се даваха на нас, но мисля че е добре да си вземете. Говорите по въпроса. Някои колеги, веднага след като изтеглеха въпроса започваха да говорят, без да пишат. Задават се и допълнителни въпроси понякога. На мен и на мои колеги не им задаваха въпроси от другите теми. В никакъв случай не се притеснявайте, ако объркате нещо. Комисиите разбират, че ние едва сега завършваме, така че често успокояват, че "това с практиката ще го научите". След като се консултират (комисиите се състоят от 3-ма души), Ви дават Служебна бележка, на която пишат името Ви. С тази служебна бележка отивате в стая (забравих й номера, но беше на същия етаж и ще Ви я кажат още с влизането в сградата), в която Ви връщат Стажантската книжка и дават бележка, на която е посочен IBAN, по който трябва да преведете 12 лева такса, за издаването на Удостоверението за юридическа правоспособност. На същата бележка е посочена и дата, след която може да вземете удостоверението си (горе-долу месец след провеждането на изпита). Получаването на удостоверението става лично или с пълномощно (без нотариална заверка) отново в София, в същата сграда. 

Това са моите впечатления от изпита и съветът ми е да не се притеснявате, но и да не пренебрегвате този изпит. Важен е, а и не е толкова труден, тъй като това е един кратък преговор на основните неща, които сте учили цели 5 години. 

Свещите от пчелен восък съдържат единствено натурални вещества и не могат да причинят вреда на здравето. Тези свещи горят равномерно и не отделят вредни вещества.

Те се използват за:

·         * Сваляне на стреса

·         * Прочистване на помещението, убива лошите миризми

·         * Благоприятно действат при епидемии

·         * Отделят отрицателни йони, което влияе положително на съня и нервната система

·         * „прочистват“ помещението от влиянието на лъчите, излъчвани от телевизори, компютри и т.н.

                                                 

Предимства на свещите от пчелен восък:

·         Безопасни са

-          те са натурален продукт, безопасен и екологически чист. В състава му влиза прополиса, който всъщност придава полезните свойства на тези свещи.

-          Ако страдате от понижен имунитет – разположете няколко свещи в стаята и ги запалете – парите, които се отделят при горене действат благоприятно на организма ви.

·         Дълготрайни

-          Те се използват сравнително по-дълго, горят равномерно и не оставят неприятни миризми.

·         Прекрасни са за ароматерапия

-          Тези свещи могат да окажат положително въздействие върху нервната система. Те не съдържат изкуствени аромати и въпреки това излъчват приятен и мек аромат.

·         Чудесни за подарък

-          Качествените свещи от пчелен восък могат да станат страхотен подарък за всеки празник. Именно преди години восъчните свещи са се считали за символ на богат и разкошен живот. Препоръчва се домът да се освещава именно с восъчни свещи.

  

                                        

Защо да изберем именно свещите от пчелен восък?

-          Повечето свещи, които използваме в ежедневието са парафинови. Те представляват смес от множество химични елементи, които дори не могат да се изброят. Те отделят вещества като толуол и бензол, които могат да предизвикат замайване, респираторни проблеми, ракови заболявания и други. Изключително опасни са за здравето, особено ако се използват в непроветрени помещения. 

-          Соевите свещи навлизат все повече като БИО свещи, но действителността е малко по-различна. За съжаление, соевият восък не е 100% безопасен, а съдържа примеси, които не са толкова, колкото са в парафиновите, но все пак ги има.

                                   

Учредително събрание – обща характеристика и основания за свикване

   Учредителното събрание от 1879 година е първото Народно събрание на България, състояло се след освобождението на страната от Османско владичество. То е знаменателно събитие, даващо тласък за изграждането на модерната българска държава. „Свидетел“ на спорове и дебати, това събрание е отговорно за създаването на първата българска конституция – Търновската. Събранието действа от 10 февруари 1879 до 16 април 1879. Свиква се на основание чл.4 от Берлинския договор, гласящ: „Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството“.

   Съставът на Учредителното събрание в България включва четири категории депутати:

1)по право, съобразно заеманата длъжност

2)назначени от императорския комисар

3)избрани пряко от народа

4)по един представител на Рилския манастир, на Българското дружество в Одеса и на Българското благотворително общество във Виена

Общият брой на депутатите е 229.

   Още в първия ден от образуването си, Учредителното събрание приема своя правилник за вътрешния ред и започва да се нарича „Учредително“. За председател е избран Антим I. Интересен факт е, че заедно с Учредителното събрание в Търново заседава и второ такова – в същия град, в църквата „Св. Никола“. Участниците  в него са от всички краища на Княжеството, също така и представители на земите извън Княжеството -  Македония, Добруджа, Бесарабия. Целта на това паралелно събрание е т.нар. „общонароден въпрос“, чиято задача е да отговори на въпроса дали Учредително събрание в Търново е допустимо да заседава и да гласува Органическия устав на Княжество България, с което формално ще узакони резултатите на Берлинския конгрес? Разпалени от обстановката, те са на мнение, че не следва да се стига до гласуване на Органически устав, тъй като негласуването му би довело до ревизия на Берлинския конгрес. С тези си действия, участниците в това „събрание“ изразяват своя протест към Европа.

   Поставя се въпросът дали събранието трябва да изработи „Органически устав“ (термин, посочен в Берлинския договор),  или все пак конституция. Руският проект избягва названието конституция, най-вероятно за да не наруши Берлинския договор. Въпреки че „България е монархия наследствена и конституционна“, проектът е озаглавен „Органически устав“. След като докладът бива отхвърлен, Драган Цанков предлага думата „органически“ да се отхвърли и да се каже „просто устав или конституция“. Киряк Цанков предлага „Основен закон“, а Кирков предлага „държавен устав“. За заглавието „Конституция на Българското княжество“ – гласуват 118, а за заглавието „Държавен устав“ – 6 народни представители.

www.bulgariatravel.org

Функциониране на Учредителното събрание

За да се стигне до текста на Търновската конституция, Учредителното събрание минава през два много важни етапа – обсъждането на доклада, съставен от 15-членна комисия и обсъждането на руския вариант член по член. Естествено, тези два етапа не са лишени от бурни емоции, възражения и протести. Но дали в случая може да кажем, че „в спора се ражда истината“?

 Заседанието се открива от руския императорски комисар Александър Дондуков – Корсаков с реч, в която той казва: „... представям на вашето обсъждане проекта на Органическия устав, който в общи основи определя правата на бъдещия български княз и правата на българския народ в делото за управлението на страната“. Той изрично споменава, че народните представители трябва да се водят единствено от благото на страната и нейното трайно държавно уреждане. Руският юрист – Сергей Лукиянов е автор на „Първоначален проект за органически устав за държавно устройство на Княжество България”. Проектът е разработван около четири месеца, след което е изпратен в Русия за преглеждане. Този първопроект се придържа към „умерено народовластие“. Проектоуставът е изпратен в Петербург през ноември 1878 г. Поправки върху него се прави и от известния петербургски професор по държавно право - А. Градовски.

Дебатът за проекта на Органическия устав е неизбежен, дори и поощряван от княз Дондуков – „С пълна свобода и независимост на отделните мнения и общи прения да се изкаже всеки от вас съвместно и с убеждение, като имате наум, че във вашите ръце е щастието и бъдещата съдба на отечеството“.

Марко Балабанов приканва народните представители към разглеждането на Органическия устав, като поставя въпроса за разпокъсването на целокупната Санстефанска България. Малко след това К. Стоилов поставя въпроса за народната войска.

Разраства се спор относно това как да се гледа Уставът. Според Лукиянов – това трябва да стане чрез комисии, както е посочено в Правилника, но по –късно доктор К. Стоилов предлага Уставът да не се чете член по член, а да се избере комисия от 15 души. П. Славейков контрира думите на К. Стоилов и отрича нуждата от комисии, защото „нашите комисии се някак разкомисват“. Въпреки споровете, Събранието избира 15 члена на комисията.

Доклад на комисията

    За да бъде ясно защо се разразява бъдещият дебат между либерали и консерватори, трябва да се уточни какво точно е съдържанието на доклада и какви са неговите особености, които така не се харесват на либералите. Константин Стоилов, Марко Балабанов, Тодор Икономов, Д. Цанков са само част от хората, участващи в комисията, натоварена със задачата да разгледа проектоустава и  да изготви доклад по основните му положения. Срокът за който докладът трябва да бъде изработен е 11-дневен, а вече на 21 март докладът е готов. 

   Съдържанието на доклада е едва от 10 печатни страници, като след общата част, принципите и теорията – следват пет отдела: за територията, за вярата, за княза и върховните правителствени уредби, за гражданите, за народното представителство. Членовете на парламентарната комисия, която изготвя доклада, внася поправки и допълнения в руския проект.

   Основният принцип в проекта за Конституция е началото на свободата, но тъй като тя има определени граници, тя трябва да бъде уредена от закони, за да не бъде прекалената свобода опасна за другите членове на обществото. Свободата се изразява в свобода на действуване, говорене и мислене. Комисията добавя нов член – този против робството. Това е чл.61 от Търновската конституция, гласящ: „Никой в Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всеки роб от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“. Вторият принцип според рапорта е за равенството пред закона. Именно законът, стоящ над човека, трябва да гарантира равенството. Третото основно начало е принципът за самоопределението, изразяващ се в участието на народа в законодателната власт. И последното основно начало е началото на сигурността, или на обезпечението. Именно на този принцип са основани и неприкосновеността на собствеността и личността. Най-общо, принципите се доближават до характеристиките на либералния конституционализъм. Принципите, застъпени в рапорта, са приспособени към специфичните условия в България, а освен това са съобразени с липсата на граждански опит и незнанието на българина за необходимостта за уважение към държавата, институциите и законите.

   Комисията ясно осъзнава, че за наскоро освободената държава ще е труден преходът от „робство към самоуправление“, затова се налага избягването на крайностите. Българският народ няма изградени навици за уважаване на институциите, нито за спазването на законите, защото „във времето на турското владичество българите не са имали никакви политически правдини“.

   В главата за територията – комисията добавя само, че земята на княжеството ще се дели на общини, околии и окръжия. В тази за вярата – комисията предлага добавяне на нов член – „прозелитизмът се запрещава“. Прозелитизъм е течение в религията което се стреми да разпространи и разпростре своето учение и да привлече към своята вяра хора извън паството си. Този нов член предизвиква дебати, като се смята, че въпреки че човек е свободен в своите религиозни убеждения, то ревностното и публичното им пропагандиране е „дръзко прекрачване на границите“. Идеята на тази „новост“ е да въздейства превантивно на българите, които биха могли да се увлекат от нови вероучения, а това би могло да засегне и духовното единство на народа. Това предложение е по-скоро консервативно, но то е и отхвърлено, най-вече заради П.Р. Славейков, който признава, че не е богослов и не разбира напълно промисъла на внесеното предложение, но се изказва против, „защото неприлично е за вярата ни; за нея е унижение, ако се тури в конституцията такова запрещение“.

   В главата за княза – комисията прави също поправки, като отхвърля от чл.4 от проекта това, че България „се намира във васални отношения към Блистателната порта“. Важно допълнение е внесено в текста за правото на българско поданство, според което „не само родените в България, но и които са родени другаде от български поданици, броят се поданици на княжеството“. Налага се и задължението за българските поданици да плащат определените от закона данъци, като „изключения за чуждите поданици се определят по особени за това закони“ – отпада. Основополагаща промяна е и „безплатното“ образование, а не просто „задължително“, както е в руското предложение.

   Друга промяна е и редът за престолонаследието, като „княжеското достойнство е наследствено в потомството на първия избран княз“, и се добавя „в мъжката линия“. Това се обосновава с факта, че в повечето европейски държави женският пол е изключен от престолонаследието. Интересно е, че липсва понятието „първородство“. Друга промяна е предложението за предаване на министър на съд да се допусне само ако е подписано най-малко от ¼ от членовете (изменено от първоначалното 1/3), и за да бъде предаден на съд  - гласовете трябва да са 2/3 от всички депутати. Последното се променя, като вместо от всички, това става „с гласовете от присъстващите“. Доколко това разрешение е разумно е спорен въпрос.

Проектът предвижда 7 министерства, но комисията ги свежда до 6.

1)         на външните работи

2)         на вътрешните и обществените работи

3)         на народното просвещение и изповеданията

4)         на финансите, земеделието и търговията

5)         на правосъдието

6)         военно министерство

Интересен е фактът че изповеданията се включват в Министерството на външните работи, което остава и в Търновската конституция. Целта е по-лесно да се управлява и контролира българското екзархийско дело в неосвободените територии, останали под властта на Османската империя.

Петата глава на доклада е „За народното представителство“. Тя определя кои имат право да участват в народното представителство:

1)         притежателите на недвижимо имущество „Селяните, които владеят, кой много, кой малко земя, са основата на нашето княжество; те представляват една група важни интереси, затова тям трябва да се даде пълно участие в законодателната власт“,

2)         имащите едно средно или висше образование

3)         капиталисти и търговци „всеки, който плаща поне 100 гроша годишен данък“

4)         управляващите заедно с висшето духовенство и с представителите на висшата интелигенция

Други изисквания са тези за 25-годишна възраст и грамотност на народните представители.

   Най-общо може да се каже, че предложенията на Комисията са либерални, като нотка консерватизъм се проявява в предложението за имотен и образователен ценз, а също и за учредяването на Сенат. Съществуването му е предвидено с цел да опазва равновесието между двете други противоположни законодателни власти, между княза и Народното събрание. Замислен е като втора или горна камара, която да „прегледва и претърсва още веднъж законите, които излизат одобрени от Народното събрание“,  а също и да тълкува Конституцията, да наблюдава за нейното изпълнение и да съди министрите. Тези предложения биват отхвърлени, въпреки че в страната тогава няма институция, която да тълкува и следи за точното прилагане на конституцията, каквато функция се предвижда на Сената.

   Комисията не приема предлагания от проекта „Държавен съвет“, а също и принципа, че съдебната власт принадлежи напълно на съдилищата, които са независими и действуват независимо от изпълнителната власт. Принципът за пълно разделение на съдебната от изпълнителната власт се замества със „Съдебната власт във всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действат от името на княза“.

   Пример за проява на партиен инат за новите представители е отхвърлянето на предложения за ограничения за участие в изборите, т.е. за „социално най-лабилния и политически най-неориентирания“ слой от българското общество. Комисията напълно основателно отхвърля институцията на депутати по назначение и по право, като възприема, че НС ще се състои само от представители на народа – лица, избрани от български граждани.

   Българският проект за основен закон на Княжество България – рапорта на комисията се оценява като „забележителен както по литературната си форма, тъй и по своите идеи“. Впечатляващо е и това, че началата, провъзгласени от комисията като основа на бъдещата българска Конституция съответстват на декларацията на човешките права, прогласена от Френската революция. Проектът включва идеите на либералния конституционализъм. Въпреки че част от внесените с рапорта предложения остават в окончателния текст на Конституцията, докладът е отхвърлен като резултат от партийният инат и политическата демагогия.

Автори на доклада

   Докладът е резултат от колективната дейност на комисията, но е безспорно, че някои от участниците имат по-голям принос. Въпросът за авторството не е конкретизиран с точен отговор, тъй като няма достатъчно сведения, но най-общо може да се приеме, че всички членове на комисията имат основания да участват в този отговорен парламентарен орган и могат да са съавтори на рапорта. Това са хора – образовани – с юридическо образование, на висша административна или съдебна длъжност, някои от тях са били активни участници във форми на движението за духовна, културна и политическа самостоятелност на българския народ. Има и двама архиереи-богослови – митрополит Симеон и епископ Климент. Следователно е много вероятно всеки член от комисията да е взел пряко или косвено участие или най-малко да е изразил мнение при съставянето и обсъждането на рапорта. Малка е вероятността рапортът да е дело само на 1 човек, по-скоро той е колективен труд. В заключение може да се каже, че най-голям принос имат д-р К.Стоилов, М.Балабанов, Т.Икономов, Д. Греков и православните архиереи – Симеон и Климент (най-вече по въпросите за вярата).

   Прякото участие в съставянето на рапорта на д-р К. Стоилов може да бъде предположено от дебатите в хода на събранието след отхвърлянето на рапорта. Предложенията, които той защитава са същите като тези в доклада на Комисията. М. Балабанов – юрист и богослов „издава“ прякото си участие в съставянето на рапорта, като включва политическите си възгледи от доосвобожденския период с общия дух на рапорта. Пълната и обстойна аргументация на Тодор Икономов по въпроса за създаване на втора камара – Сенат, подсказва, че той е участвал активно в изготвянето на доклада, тъй като там е застъпена същата идея. Докторът по право Д. Греков има заслуга голяма част от предложенията в рапорта, отхвърлени в Учредителното събрание, да намерят място в Конституцията. Това той постига с добрата аргументация на твърденията си.

Дебатът между консерватори и либерали

   Рапортът и неговото съдържание не оставя и емоциите на заден план. Той е повод за остър сблъсък между оформящите се тогава политически течения. Още при избора на комисията се усещат двете течения в Събранието – стари хъшове и чорбаджии, непримирими и умерени, учени и простички даскали. Въпреки общия път по Общонародния въпрос, в последствие те се разделят на две парламентарни групи – консерватори и либерали.

   Натоварен да докладва рапорта на комисията е Константин Помянов /либерал по убеждение/. След доклада веднага взема думата Петко Каравелов, който произнася реч – кратка и насочена против рапорта. Негодуванието му се изразява във възмущение от 4-те принципа, „подплатени с консервативен вятър“, от комисията „трябваше да се ръководи само от един принцип, по който са се ръководили всички законодатели, а именно: учрежденията и законите трябва да приносят колкото е възможно по-малко зло и повече полза“, от мотивите. Неговото предложение включва 3 основни точки:

1)         да се забележи, че комисията не е оправдала доверието на Народното събрание

2)         да се счита положението за statu quo ante commissionem (statu qo ante – старото положение)

3)         да се пристъпи към разглеждане глава по глава на Устава

   В кратце може да се каже, че Каравелов определя работата на комисията като ненужна и безполезна, като той не дава аргумент за думите си и не разглежда нито едно от предложенията в рапорта с нужния критицизъм. Речта на Петко Каравелов остава без възражения, въпреки че критиката му не е дотам основателна, защото в действителност в рапорта има стойностни предложения, оценени по-късно.

   След речта на Каравелов, следващият взел думата е П.Р. Славейков, която реч предизвиква възхищение и възхвала. Тази реч е синтез на либералското схващане за държавно управление. С първите си думи, той определя доклада на комисията за бабини деветини: „Какво е изработила комисията? Какви са тези бабини деветини?“. Славейков напълно отрича ползата от предложенията в рапорта. Също както Каравелов, и той не разглежда конкретно предложенията и не ги опровергава. Предложената от комисията Конституция Славейков определя като „вятърничава“. И за финал, той предлага връщане към проекта на Устава, защото така предложената конституция „е по-долна и от турската“. В своята пламенна реч, той многократно използва думата „свобода“ и производните й, а тази дума тогава е имала силно въздействие върху сърцето и ума на българина. Като добавим и превъзходните ораторски умения на Славейков, става ясно защо рапортът не вижда бял свят.

   Първият възразил на двамата либерали е Митрополит Мелетий Софийски, като той единствен предлага рапортът да бъде разсикван. С основание, Митрополит Софийски подчертава, че не бива да бъдат нападани и подигравани хората (от комисията), които лично всички присъстващи са избрали. Следващият изявил се е епископ Климент Браницки (член на комисията), който се възмущава от незаслужените ръкопляскания за Каравелов и Славейков и отправя въпрос към Славейков – „сам каже совестно дали сме узрели ний за свобода или не“?

   Дебатът е видимо кратък и неизчерпателен, лишен от аргументация и изпълнен с пристрастия. С това въпросът за рапорта се изчерпва, като след гласуването на Учредителното събрание, с болшинство се отхвърля. Тревожещ е фактът, че това отхвърляне не е последствие от аргументирано опровергаване на целесъобразността му, а от разпалените речи на либералите. Речите, макар и лишени от посочване на алтернативи, биват напълно приети от болшинството народни представители, които, в по-голямата си част са неориентирани. Излишно е да се казва, че предлаганата „втора камара“ е неясно понятие за голяма част от тях, вследствие на което те вземат наготово нечие мнение, без да го поставят на анализ и съмнение. Отхвърлянето на проекта е по-скоро по причина „инат“, а не „бабини деветини“.

Обсъждане на руския проект член по член – разисквания и спорове

   След отхвърлянето се пристъпва към обсъждане на руския проект член по член. Дали този вариант за разискване на руския проект се оказва успешен заради малкото време, което имат народните представители, или е по-уместен подход, тъй като участват всички, е неизвестно. Но е известно, че и тук споровете не стихват, въпреки положителния изход. Същинското обсъждане и гласуване на проекта започва на 22 март и свършва на 13 април 1879г.

   Първите два члена се приемат без изменение, но Учредителното събрание прибавя нормата за самоуправлението на общините. В подкрепа на това се изявява К. Стоилов, като казва, че „... то ще бъде силата на нашия народ и една здрава основа за бъдещото ни развитие“. Цанков иска законите за околиите и общините да бъдат в духа на местното самоуправление.

   Заслуга за премахване унизителния чл.3 „България се намира във васални отношения към Блистателната порта“ има Геров, който се аргументира с това, че Конституцията е само за вътрешно уреждане на княжеството и тя не е международен акт. Пропуск на проекта се явява народното знаме, като Каравелов предлага „цветовете бял, зелен и червен, и то поставени хоризонтално“. А Славейков предлага „лъв върху тъмночервено поле“. Спорна остава нормата за престолонаследието, която в руския проект е неясна и непълна. Греков предлага това да са само мъже, а не жени „по причини, всекиму явни“. Предложението му за наследяване и в косвена линия до 4-та степен не се приема.

   Освен чл. 57, според който всички български поданици са равни пред закона и че разделение на съсловия не се допуска, се предлага и нов член. Предложението е от Марко Балабанов, гласящо че „Титли за благородство и за други отличия, също и ордени не могат да съществуват в Българското княжество“. Учредителното събрание го приема, като се позовава на аргумента му, че „ние се плашим от съсловията“, и „ние обичаме равенството“. Допуска се само „знак на отличие за храброст в защита на отечеството ни“, не и ордени.

   Една от основните гордости на Търновската конституция е чл. 61, който гласи, че търговия с човешки същества не може да става в България и че който роб стъпи на българска земя, става свободен. Този текст липсва в руския проект.

   Въпросът за данъците се урежда в чл.69, като Учредителното събрание отхвърля изречението: „Изключения за чуждите поданици се определят по особени за това закони“. Лукиянов обяснява, че това изречение е било добавено, за да се запазят привилегиите за чужденците, които са съществували в Турция, по сила на предишни конвенции. Нормата, че „затвори и претърсвания по къщята могат да стават само според правилата, които са изложени в законите“ е приета с недоверие от представителите, но след уточнение от Лукиянов, събранието приема предложената норма. Ново правило е и чл.74, предложено от Балабанов, който казва, че „никому не може да се наложи наказание, ако не е предвидено от закона. Мъчения в съдебните следствия и конфискуване на имот се запрещават“. Руският проект ограничава свободата на печата и поради либералния дух на Конституцията доктор Странски предлага по-голяма свобода на печата. Добавя се и уредбата за сдружаването „Българските граждани имат право да съставляват дружества; това право не подлежи на никакви предварителни разрешения“. Уредбата  в проекта на образованието (народното учение) гласи: “Първоначалното учение е задължително за всичките поданици на Българското княжество“. Има предложения да се добави „за двата пола“, но то е отхвърлено, тъй като нормата е достатъчно ясна и няма нужда от излишна конкретизация. Освен това се приема и това образование да е „безплатно“.

   Една от най-големите дискусии и открити спорове е въпросът за Църквата и Екзархията. Тема, много лична за българина, тъй като преди освобождението българският народ е бил обединен духовно в лицето на екзарха. В крайна сметка се стига до чл.39 „България съставлява неразделна част от Българската църковна област, но се управлява от Светия синод“. За улеснение на българите из Тракия и Македония, желаещи да станат български поданици, първоначалният текст „Всички родени в България, които не са приели друго поданство, броят се поданици на княжеството“, се допълва със „също и ония, които са родени другаде от родители български поданици“. Безусловно една от изненадите на рапорта е предложението за Сената, което бе отхвърлено, под натиска на някои от народните представители. Внушителна (и по обем, и по съдържание) е речта по темата на Икономов, който се изказва ЗА Сената. Той аргументирано посочва защо е нужен, какви са ползите от него, какво е предназначението му, а именно „настанени в Сената умни, благонамерени и честни люде; те ще обсъждат законопроектите с по-голямо хладнокръвие, ще приемат доброто и ще отхвърлят онова, което може да бъде вредно или несвоевременно за нашето отечество“. Един от основните му аргументи, на който дори П. Славейков не успява да противостои е това, че всички държави в Европа имат Сенат, изключая Гърция и Сърбия. Славейков, като добър оратор, и този път успява с речта си да предизвика бурни емоции, да говори едностранчиво, като не посочва и позитивите на Сената, като премълчава положителните страни на втората камара. В крайна сметка, събранието отхвърля предложението. Отхвърля и предложението за Държавен съвет. С това завършва борбата между консерватори и либерали. Поради поражението на консерваторите, Търновската конституция и досега е известна като „най-демократичната конституция на Света“.

Заключение

   Учредителното събрание, след дълги и ожесточени дебати завършва с приемането на Търновската конституция. Първата българска Конституция създава правна основа за модерно развитие на страната, с демократично парламентарно управление, каквото не е имало нито една държава по света в онзи период. Проектът на комисията приспада към „консервативните“ (но текстовете и целият й дух говорят точно обратното), а Търновската конституция – към либералните. Интересен е тогава въпросът доколко създадената Конституция е либерална, или доколко рапортът е консервативен, след като голяма част от предложенията от „консервативния доклад“ остават и в окончателния текст на Търновската конституция. Спорен остава въпросът какво би било по-правилното решение за българското общество в края на 19 век? Дали проектът, изготвен от Комисията нямаше да е по-приложим към условията на българското общество, отколкото приетата Конституция от 16 април?

   Интересно е, че само 65 от всички 229 депутати участват в дебатите в хода на Учредителното събрание, като членовете на комисията са сред най-активните, което отново поставя въпроса доколко отхвърлянето на доклада е било уместно и дали не е било чисто политическо решение, заради заформилите се политически групи?! Дали неопитността на народните представители и доброто обществено положение и добрите ораторски умения на либералите Каравелов и Славейков не отклонява страната ни от едно по-разумно решение, а именно – проектът на комисията? Липсата на истински дебат, а именно – аргументиран, конкретизиран, мотивиран, излагащ всички гледни точки, оставя впечатлението, че Търновската конституция е приета „набързо“, а рапортът остава недооценен и отхвърлен заради политическото разделение.

Използвана литература :

1. Петков П., Идеи за държавно устройство и управление в българското общество 1856-1879 г. , 2003г.

2. Владикин Л., История на Търновската конституция, 1994г.

3. Друмева Е., Конституционно право, 2008г.

4. Конституция на българското Княжество, 1879г., на адрес: http://www.parliament.bg/bg/17

5. Уикипедия - енциклопедия със свободно съдържание