В последно години браковете намаляват, а
разводите се увеличават? Има ли причина за това? Ако да, то каква? Защо
статистиката става все по-плашеща?
Сега ще ви разкажа една история на мъж, който
се отказва от развода, но дали не го прави прекалено късно?
Прибрах се вкъщи
за вечеря, тази вечер жена ми я приготвяше. Исках да говоря с нея, разговорът
трябваше да е тежък и аз започнах с фразата „Трябва да ти кажа нещо...” Тя не
ми отговори и превключи отново на готвенето. Отново видях болката в очите
й. Трябваше някак да продължа разговора и извъднъж изтърсих, че трябва да се
разведем. Тя само ме попита „Защо?”. Аз не можех да и отговоря. Тогава тя се
ядоса, започна да вика, започна да хвърля по мен всичко, което й попаднеше в
ръцете. „Ти не си ми нужен” – крещеше тя.
Повече нямаше за
какво да говорим. Аз отидох да спя, но дълго не можех да заспя, защото я чувах
как плаче. Беше ми сложно да й обясня какво се случи с нашия брак. Не знаех как
да й отговоря. Как мога да й кажа, че аз отдавна не я обичах, а чувствата,
които са останали са само на съжаление. Цялото ми сърце сега принадлежеше на
Джейн.
На следващия ден
подготвих всички документи за развода и за подялбата на имуществото. На
съпругата оставих къщата, колата и 30% от акциите на фирмата ми. Но тя се
подсмихна, скъса всички документи и каза, че нищо не й трябва от мен. A след
това отново се разплака. На мен също ми стана мъчно за 10-те години брак, които
имахме. Въпреки това поведението й ме убеди, че желая този развод.
В този ден се
прибрах вкъщи късно, не вечерях, а направо си легнах. Тя седеше на масата и
нещо пишеше. Събудих се през нощта – тя все още пишеше. На мен ми беше все тая
какво прави, защото вече я нямаше връзката между душите ни.
На сутринта тя ми
каза, че има свои условия за развода ни. Тя настояваше да съхраним добрите си отношения
докато това е възможно. Нейният аргумент бе много убедителен: след месец
на сина ни му предстоеше важен изпит в училище. Тя смяташе, че такива новини
биха могли да го притеснят.
Трябваше да се
съглася с нея. Второто условие бе глупаво, според мен: тя искаше всяка сутрин,
в продължение на месец, всяко утро да я изнасям на ръце от спалнята, като
спомен от сватбата ни.
Не спорех, беше
ми все тая. На работата разказах всичко това на Джейн, но тя със сарказъм каза,
че това са жалки опити на съпругата ми да ме върне в семейството.
Когато в първия
ден взех съпругата си на ръце – почувствах се неловко. Бяхме чужди един за
друг. Синът ни ни видя и радостно заскача около нас. „Татко носи мама на ръце”.
И съпругата ми тихо ми прошепна: „Не му казвай нищо...”На втория ден всичко
стана по-естествено. С удивление за себе си разбрах, че преди и не съм
забелязвал малките бръчици на лицето й и няколкото сиви косъма. Тя вложи
толкова топлина в брака ни, а как й се отблагодарих аз?
Съвсем скоро
между нас възникна малка искрица. И с всеки изминал ден тази искрица се
разрастваше. А аз с удивление забелязвах, че съпругата ми ставаше все по-лека и
по-лека. Но нищо не казвах на Джейн.
Когато дойде
последният ден, в който исках да я взема на ръце, то тогава я намерих седнала.
Тя бе отслабнала ужасно много. Много. Нима толкова се притеснява за нашите
отношения? В стаята влезе синът ни и попита кога татко ще вземе мама на ръце.
Той го възприе като своеобразна традиция. Тогава я взех на ръце, почувствах се
точно като в деня на сватбата ни.
Това е невероятно: тя лекичко ме прегърна. Единственото, което не ми даваше
мира – това бе теглото й.Тогава поставих жена си на земята, взех ключовете от
колата и отидох на работа. Когато видях Джейн й казах, че не искам да се
развеждам със съпругата си, че чувствата ни са все още същите, че съм се
заблудил, че няма чувства между нас. Чувства имаше, но ние бяхме престанали да
обръщаме внимание един на друг. Джейн ми удари шамар и избяга, обляна в сълзи.
Разбирах, че
искам по-скоро да видя съпругата си. Изскочих от офиса и отидох в най-близкия
магазин за цветя. Купих най-прекрасния букет цветя и когато продавачът ме
попита какъв надпис да сложи на картичката, аз му казах: „За мен ще е пълно
щастие ако те нося на ръце до края на живота си!”
Върнах се вкъщи с
лекота на душата и с усмивка на лицето. Влязох в спалнята. Жена ми лежеше на
леглото. Бе мъртва.
По-късно вече
разбрах, че тя се е борила с рака в последните няколко месеца. Но тя не ми каза
нищо, а и аз нищо не забелязвах, защото все бях зает с Джейн. Жена ми бе изключително
мъдра жена – за да не изглеждам като чудовище в очите на сина ни заради
развода, тя измисли тези „бракоразводни условия”.
 |
| Pixabay.com |
Надявам се моята история да помогне някому да запази семейството си... Много
хора се предаваха, без да допускат, че са само на крачка от победата!
0 коментара:
Публикуване на коментар