Няколко кратки и истински истории за любовта

Pixabay.com

Днес моят 75-годишен дядо, който вече от 15 години е сляп ми каза: Баба ти е най-прекрасната жена на земята, нали?

Аз се замислих за секунда и му казах: Да, точно така е. Сигурно ти е много трудно да не можеш да я виждаш?

Тогава дядо ми каза: Миличка, аз я виждам всеки ден. Даже, ако съм честен, сега я виждам много по-отчетливо, отколкото когато бяхме млади.

***

Днес дъщеря ми се омъжва. Преди 10 години извадих едно 14-годишно момче от горящ фургон. Лекарите бяха единодушни – той ще остане завинаги в инвалидна количка. Моята дъщеря няколко пъти дойде с мен до болницата, за да го види. После започна сама да ходи, без мен. И днес пред очите си виждам, как въпреки всички лекарски прогнози, широко усмихнат, този вече 24-годишен младеж слага пръстена на дъщеря ми, здраво стоящ на двата си крака.

***

Днес, докато отивах към цветарския си магазин в 7 сутринта, видях войник в униформа. Той отиваше към летището, където трябваше да отлети за Афганистан за цяла година. Тогава той ми каза: Всеки петък по принцип нося на жена си красив букет цветя и не искам да прекъсвам тази ми традиция, заради някакво пътуване. След това ми поръча 52 букета и ме помоли да ги оставям всеки петък в офиса на жена му, докато не се върне. Направих му отстъпка на 50%. Защо? Защото тази любов направи деня ми по-щастлив.

***

Днес разказах на 18-годишния ми внук че никога не отидох на училищния бал, защото просто никой не ме бе поканил. И познайте какво се случи вечерта?  На вратата се позвъни, а там внукът ми – облечен в костюм, той ме покани на училищния му бал. Аз бях неговата дама.

***

Когато тя се събуди след 18-месечната кома, тя ме целуна и ми каза: „Благодаря, че остана с мен, че ми разказа всички тези прекрасни истории и че винаги си вярвал в мен... И да, ще се омъжа за теб.”

***

Днес правих операция на едно малко момиченце. Трябваше й I група кръв. Ние нямахме, но за щастие нейният брат-близнак беше точно с тази група кръв. Обясних му, че това е нещо на живот и смърт. Той помисли малко, а после се сбогува с родителите си и си даде ръката. Не разбрах защо го направи, докато той не ме попита кога ще умре. Той мислел, че жертва живота си заради сестра си. За щастие, сега и с двамата всичко е наред.

***

Моят татко е най-добрият. Той обожава майка ми (защото винаги я прави щастлива), винаги идва на всеки футболен мач, в който участвам от 5-годишна (а сега съм на 17), той ни предоставя всички материални блага, от които се нуждаем. Тази сутрин, докато търсех в кутията за инструменти клещите, намерих на дъното мръсна хартийка. Това се оказа страница от стария бащин дневник с дата, точно месец преди да се родя. Там бе написано „Аз съм на 19 години, алкохолик, който изгониха от университета, неуспешен самоубиец, жертва на насилник. А другия месец към всичко това ще бъде добавено и „млад татко”. Но кълна се, ще направя всичко, за да е наред моето бебенце. Ще стана за нея такъв баща, какъвто аз никога не съм имал.

И не знам как, но му се получи.

***

Днес преглеждах възрастен пациент с Алцхаймер. Той едва помнеше собственото си име и често забравяше къде и какво е говорил няколко минути назад. Но по някакво чудо всеки път, когато идваше съпругата му, за да го види, той си спомняше коя е тя и я посрещаше с думите „Здравей, моя прекрасна Кейт”.

***

Прибирам се вкъщи и ми мирише на нещо вкусничко. Изведнъж съпругът ми започна да тича из кухнята и да крещи: „Не влизай! Не е готово!”

Женени сме от 20 години.

***

Днес, докато ходех към къщи с моя стар дядо, той внезапно се обърна и каза: „Забравих да купя цветя на баба ти. Сега ще влезем в магазина на ъгъла и ще й купя букет. А аз го попитах: „Днес да не е някакъв специален ден?”

Аа, не... ден като ден. Всеки ден е специален. А баба ти обича цветята. Те я правят щастлива.

***

Днес препрочетох предсмъртната бележка, която написах през 1996 година 2 минути преди моето любимо момиче да позвъни на вратата и да ми каже: “Бременна съм.” Внезапно усетих, че отново искам да живея. А днес – тя е моята любима жена. А дъщеря ми вече е на 15 години и тя има 2 по-малки брата. От време на време препрочитам тази бележка, за да припомня на себе си колко съм благодарен за това, че ми се появи втори шанс да живея и обичам.

***

Моят 11-годишен син знае езикът на глухонемите, защото приятелят му Джош, с когото растяха заедно, е глух. Толкова ми е приятно да виждам как приятелството им разцъфва с всяка година!

***

Днес баща ми умря. Беше на 92 години. Намерих го седящ на фотьойла в стаята му. На коленете му имаше 3 снимки – всичките на майка ми, която почина преди 10 години. Тя бе неговата голяма любов и най-вероятно той е почувствал, че смъртта се приближава и е поискал още веднъж да я види.

***

Днес седях на терасата в хотела ни и видях как по плажа ходи влюбена двойка. Така се държаха, така се движеха, че се виждаше, че са лудо влюбени. Когато, обаче, дойдоха малко по-близо до мен, аз с учудване установих, че това са моите родители. Кой може да предположи, че преди 8 години щяха да се развеждат...

***

Днес, след като вече 2 години с моята бивша съпруга живеехме отделно, най-накрая решихме да седнем и да поговорим. Говорехме, смяхме се часове наред. И преди да си ида, съпругата ми ми даде голям плик. В него имаше 20 любовни послания, които тя е писала през тези 2 години. Пликът имаше и име „Писмата, които не изпратих заради моя инат.”

***

Днес, когато моят 91-годишен дядо (лекар, успешен бизнесмен, носител на множество ордени) лежеше на болничното легло, аз го попитах кое е неговото най-голямо постижение. Тогава той се обърна към баба ми, хвана я за ръката и каза: „Това, че остарях с нея”.

***

Днес, на 50-годишнината ни от сватбата, тя ми се усмихна и ми каза: „Жалко, че не те срещнах по-рано”.

А вие виждали ли сте такава любов?