Право на силата или силата на правото

  Силата и правото са понятия, които са както свързани помежду си, така и взаимно отблъскващи се. Правото е система от правила и норми, които забраняват или разрешават определен начин на поведение. При нарушение следва принудително наказание. Силата, от своя страна се свързва както с физическа стабилност, така и с психическа издръжливост в определени ситуации. Както правото, така и силата са в състояние да наложат волята си върху другите, но не и да променят начина им на мислене, целите и ценностите им.

Pixabay.com

   Блез Паскал казва: „Неспособни да дадат сила на правото, хората са дали право на силата”. Правото, според мен, винаги е на страната на по-силните, въпреки, че е възникнало, за да нямат привилегии по-силните, а всички да са равнопоставени, ако не в ежедневието, то поне в правото.

  Както в миналото, така и сега, поради безредицата, която цари около нас, човекът отказва да спазва законите, тъй като вижда наоколо предимно нарушители, които са безнаказани. Той избира да действа така, както на него му е удобно и не се замисля, че по този начин уврежда другите. В такъв момент правото няма никаква сила да се справи с хаоса. Друга причина правото да не успява да се справи с безредието е фактът, че то винаги, както казах, е на страната на по-силния. В миналото силният човек е бил този, който е имал по-голяма физическа сила, докато сега силният е този с повече власт и пари. Корупцията е ярък пример за липсата на равенство и за разграничаване на хората по имуществени и финансови критерии. Често в обществото се говори за корумпирани съдии, което още повече обнадеждава богатите и известните, че дори и да нарушат законите, за тях може да има спасение. С какво известни спортисти, например, са по-добри от обикновен работник? Защо спортистът, въпреки, че убива човек остава ненаказан, а обикновеният получава дълга присъда? Законите са създадени за всички, без значение от каква народност са хората, или колко пари имат. Всички на първо място са хора, което ги прави равни, но робството, тиранията и неограничената власт на държавника, например, са изградили мнение, че едни са нещо повече от другите.

 „Лош закон, но закон” – тази мисъл иска да втълпи на човек, че е по-добре да има лоши закони, отколкото държавата да е изправена през беззаконието. Законите се подобряват, стават все по-обективни и близки до естествените права на човек. Правото има възможността и силата да накаже всеки нарушил законите. Неговата сила е много по-голяма от тази на който и да е човек, но проблемът е в това, че правото не се възползва от тази си сила и не винаги си върши работата. Но въпреки това, не бива да не забелязваме многото наказани, които излежават присъдата си, именно благодарение на правото, и неговата сила да разнищи даден случай. Какво щеше да стане, ако ги нямаше законите? Всеки човек щеше да има пълната свобода да прави каквото си поиска, без дори да чувства вина за това. За всички е ясно, че когато човек има нещо в големи количества, той се стреми да има още повече. Тук идва и правото, което поставя някакви граници в желанията на човек. Именно законите допринасят за баланса в държавата и обществото й.

  Право на силата или сила на правото? Това е въпрос, на който всеки човек може да даде различен отговор. За някой, силата на правото е неограничена и неизмерима, но според мен хората са дали право на силата, след като се оказват неспособни да дадат сила на правото.