 |
| Pixabay.com |
Последно време само това се чува –
бежанците това, бежанците онова. А кои са бежанците? Няма да се правя на юрист,
затова ще обясня с просто думи – тези хора НЕ живеят в страната си, защото имат
страх от това, че могат да бъдат преследвани и дори убивани заради своята раса,
вероизповедание и т.н. Важно е да отбележим, че този страх трябва да е
ОСНОВАТЕЛЕН.
Това е чистата теория. Но понятието за
бежанец доста се измени около последните събития. Създаде се изкуствена
организация, наречена „Ислямска държава”, след което се създаде и изкуствена
война. Е, резултатът са изкуствените бежанци.
Искам да уточня, че проявявам жалост към
хората, които бягат от държавите си, за да спасят живота си, а не с някаква
користна цел. Днешната ситуация е проста – хора от всички краища на Африка и
Азия бягат от „опасните” си родни места, за да се защитят, за да спасят живота
си и този на семействата си. Първоначално беше така. Множество сирийци избягаха
от ада, в който се намира страната им, за да се спасят. Но след това това се превърна
в мода. Тази мода се разпространи и сега, според нашето правило за „бежанец”,
война има и в Пакистан, и в Афганистан, Иран, Ирак и къде ли не.
И нека разкажа как бих постъпил аз, ако
бях бежанец. И по-точно как би трябвало да постъпи един нормален, разумен
човек. Ако аз и семейството ми е застрашено от случващото се в страната ми,
веднага бих тръгнал да търся убежище в Европа. Къде ще ида? Няма значение,
искам просто да се махна от обстановката, в която съм бил до момента. Искам
място, в което няма война, място, в което ще може спокойно да седя и да съм в
безопасност. Та нали затова ни е гарантирано правото на убежище?
Но как мисли сегашният бежанец? Искам да
живея един хубав живот, но проблемът ми е, че искам да стигна до този живот
бързо и лесно. Затова не ми трябва убежище нито в Македония, нито в Сърбия,
нито в България. Даже и Унгария не ме устройва. Аз искам Германия, а защо не и
Швеция? Няма значение, едно от тези двете ще е.
И дали именно основателният страх е
причината, поради която тези хора напират за живот в Западна Европа? Най-голямо
учудване за мен бе желанието на бежанците да продължат от Франция към
Великобритания?! И ако това не е наглост! Друго мое възмущение предизвика един
клип в интернет, при който „бежанците” проявяват характер и не приемат дадената
им храна и вода от униформените. Тези „бежанци” демонстративно изхвърляха
бутилките. И това са хора, които бягат от войната? Дали те се страхуват за
живота си, дали са толкова безпомощни, че изхвърлят храната си? Е, отговорът
май е ясен.
Естествено, има хора, които наистина са
водени само и единствено от целта да се спасят. Такива хора могат да бъдат
разбрани и подкрепени. Всеки има право на убежище, стига наистина да са на лице
необходимите предпоставки. Но другите на какво основание имат претенции?
Повечето желаят по-добър живот, в което няма нищо укорително. Но не това е
начинът, по който може да го постигнат. Има определен ред, който човек трябва
да мине, за да получи това, за което мечтае. Има правила, има документи и
изисквания, които трябва да се спазват. А сега нещастието на хиляди сирийски
бежанци бе използвано за лична облага на други.
И на въпроса дали трябва да изпитваме
жалост към бежанците, отговорът сякаш сам изплува в съзнанието ни, без да е
нужно да влагаме особена мисъл. Бежанците сами направиха така, че да не
изпитваме съжаление към тях. Те промениха смисъла на думата „бежанец”, а с това
причиниха много страдания на наистина нуждаещите се!
0 коментара:
Публикуване на коментар