Защо престанахме да проявяваме старание? Лесно е. Просто не виждаме смисъл в това. Винаги са ни учили, че в морето има толкова много риба, че тя ще стигне за всички ни. Но сега тази риба е навсякъде – в телефоните, в таблетите, в приложенията. Риба колкото искаш, но никой не иска да я взима. Можем да си поръчаме човек така, както поръчваме храна или техника от интернет-магазин. С доставка. Понякога и безплатна. Близостта се изразява в изпращане на емотиконка. А СМС, съдържащ „добро утро” е същински подвиг! Казваме, че романтиката е мъртва. Възможно е. Нека да осъвременим романтиката, да я пригодим до нашето време. Романтиката днес, вероятно е да сложим телефона на масата и да погледнем човека отсреща в очи. Романтиката съществува, но ние не знаем как тя изглежда.
 |
| Pixabay.com |
Когато вече сме избрали партньора си, ние все още търсим варианти. Защото имаме избор. Този избор ни убива. Смятаме, че колкото повече шансове имаме, толкова по-добре. Но не е така! По този начин ние никога не се чувстваме удовлетворени. Дори не разбираме какво всъщност е удовлетворението, как изглежда, как звучи. С единия крак ние винаги се намираме още някъде, защото там, зад вратата, има още варианти. По този начин ние постоянно се успокояваме. За съжаление ние не осъзнаваме всичко това, затова често се предаваме. И си отиваме.
От поколения насам ние сме първите, които виждат света толкова безграничен. Moжем всичко – да се пренесем в Африка, да си купим билет. Но не винаги го правим. Вместо това влизаме във Facebook и разглеждаме снимки. Гледаме чуждия живот и дразним себе си. Гледаме места, на които никога не сме били. Хора, които никога не сме срещали. Ставаме нещастни. Правим се нещастни. Не виждаме положителното в нашия живот, не виждаме какво имаме, но пък за сметка на това детайлно осъзнаваме какво нямаме.
 |
| Pixabay.com |
Какво се случва в днешните социални мрежи?! Кратка историйка. Може дори и себе си да откриете в нея, но дори ако не се откриете, то 100% ще намерите някой ваш познат, или FB приятел.
Имаме си гадже, което много ни обича. Даже е взаимно. „Обичам те”. Да, казахме го, даже го написахме. Следва светкавично разпространение на тази ни любов в интернет. Трябва да покажем колко сме щастливи. Трябва да сменим нашия фейсбук статус. Че как иначе! Започват се десетки снимки „заедно”. Да, може да се карате по 100 пъти на ден, да се обиждате, да имате отвратителни навици, но това остава само между вас. За пред хората всичко е идеално. Идеалната двойка.След това виждаме други такива „щастливи” двойки. Сравняваме се. Добър. По-добър. Най-добър. Никога преди не е имало толкова много варианти на това как трябва да изглежда щастието. Пишем в Google и излиза щастието. Ние сме отчаяни. Никога няма да имаме това, което се показва на екрана. Но ние искаме. Искаме това, което всъщност не съществува. И страдаме, докато не получим това, което желаем (а желаното е невъзможно, несъществуващо). Разделяме се. Защото не сме достатъчно добри, а отношенията не са „идеалните”, които сме видели във Facebook. Отново разглеждаме социалните мрежи. И всичко започва отначало. Поръчка на човек, емоции, СМС-и, любовни снимчици. После отново идва неудовлетвореноието. Та ние не може да се сравним с X. Те са много по-щастливи, вижда се по фейсбук страничката им. И разбира се, отново раздяла. Няма как.Продължаваме да се стремим към несъществуващия идеал, защото той е постоянно пред очите ни. Залъгващ. Разрушаващ.
Решението? Осъзнаване на истинските ни нужди. Ние искаме жив човек, пред нас. А не този на екрана. Искаме простота. Докосване. Искаме живот без like-ове, споделяния и коментари. Дори и да не осъзнаваме, ние искаме дълбока, истинска връзка. Искаме разходка в парка. Искаме да сме уверени в това, че животът ни е изпълнен със смисъл, без значение дали е идеален. Жалкото е, че все още не сме го осъзнали. Но дано го осъзнаем, докато не е станало прекалено късно. Дано.
 |
| Wikimedia.org |
0 коментара:
Публикуване на коментар