Безвестно отсъствие и обявяване на смърт

Pixabay 

1.Представителство на изчезнало лице (чл.8, ЗЛС)

-предпоставки:

*ако лицето отсъства продължително време от населеното място, което обитава.

*ако няма сведения за него. Липсата на сведения за причината на отсъствието създава несигурност и опасност от увреждане както на интересите на отсъстващия, така и на други лица, с които той се намира в правоотношения.

-ред за назначаване на представител:
*при безвестно отсъствие на ФЛ по искане на заинтересуваните лица или на прокурора РС назначава представител, за предпочитане е измежду роднините или близките на отсъстващия

*ако отсъстващият има законен представител, друг представител не се назначава, а когато той има пълномощник, представител се назначава за онези действия, които пълномощникът няма право да извършва.

-последици и действия на представителя:

*назначеният от съда представител е овластен да извършва само правни действия на управление и да предприема всякакви правни и фактически мерки за запазване интересите на отсъстващия. Той може да предявява искове и да отговаря по предявени срещу отсъстващия такива.

*От съдебното решение за назначаване на представител и волеизявлението на последния, че е съгласен да поеме управлението, възниква между него и отсъстващия правоотношение, което по съдържание е аналогично на това по договора за поръчка.

*представителят се задължава безвъзмездно да извършва действия на управление спрямо имуществото на отсъстващия.

*Съдът може след сезиране от заинтересувани лица да освободи представителя и да назначи друг или други такива.

*По време на отсъствието разпоредителни действия с права на отсъстващия може да се извършва само с пълномощник, ако е упълномощен за това.

2. Обявяване на отсъствие

-предпоставки:

*ФЛ да е изчезнало, т.е. да не се появява в мястото, където то обикновено пребивава.

 **за изчезване се говори, когато не се знаят причините за отсъствието, къде се намира лицето, дали е живо.

*да няма сведения за ФЛ. Това означава липса на известия както от самия отсъстващ, така и от други лица за него дали е жив и къде се намира. За да е налице и втората предпоставка се налага да се потърсят сведения за лицето от държавни органи в страната и чужбина.

 **ако се установи, че лицето е живо, макар и да не се знае точният му адрес, няма основание то да се третира като безвестно отсъстващо.

-съдебна процедура:

*когато безвестното отсъствие продължи повече от 1 година, заинтересованите лица или прокурора може да поискат РС по последното местожителство на отсъстващия да обяви отсъствието.

*Правата и задълженията на обявения в отсъствие се запазват, но се спира изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка, пенсия, защото се предполага, че той няма нужда от тях.

*Чл. 549. (1) Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

(2) В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

*Чл. 550. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В закрито заседание съдът постановява да се съберат сведения за отсъстващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от Министерството на вътрешните работи и от всеки друг подходящ източник.

(2) Съдът изпраща за разгласяване извлечение от молбата до общината, района или кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. Извлечението се връчва на лицата по чл. 549, ал. 2.

(3) Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 549, ал. 2, както и другите заинтересовани.

3.Последици на обявеното отсъствие.

-последици спрямо наследниците

*след обявяване на отсъствието има възможност за евентуалните наследници на отсъстващия, определени към момента, да поискат да бъдат въведени във владение на имотите му.

-действия и забрани за наследниците:

*ако се постанови въвод на наследниците, пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

*въведените във владение лица имат право да придобиват приходите от имотите на отсъстващия, да извършват действия на управление спрямо тях и да го представляват пред държавни органи и частни лица.

*те не могат да извършват действия на разпореждане с правата на отсъстващия, като например да го прехвърлят на други лица, да го ипотекират, да го залагат, освен ако от такива действия има нужда или очевидна полза за отсъстващия, и то с разрешение на РС (чл. 11, ал2, ЗЛС)

-действия и забрани за заветниците:

*заветниците и лицата, които имат права, зависещи от смъртта на отсъстващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползват от тези права. (чл. 12, ал.2 ЗЛС)

-последици за този, който е жив след обявено отсъствие:

*в случай, ако отсъстващият е жив, по негово искане определението на съда за обявяване на отсъствието се отменя.
*той има право да иска връщане на имотите от въведените във владение лица и събираните от тях доходи след поканата за връщане.

4. Обявяване на смърт.

- предпоставки (по чл. 14 и 15, ЗЛС)

*след изтичане на 5 години от дена, за който се отнася последното известие за отсъстващия, може да бъде обявена неговата смърт по искане на заинтересованите лица или на прокурора.

!!!обявяването на отсъствие и неговите правни последици не са предпоставка за обявяване на смъртта.

*ако лицето е изчезнало при военни действия или при събитие, което дава основание да се предполага, че то е загинало, обявяване на смъртта може да се иска след изтичане на 2 години от прекратяване на военните действия или събитието.

- предпоставки по 549, ГПК.

*Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

(2) В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

-процедура по ГПК

*Смъртта се обявява с решение на РС по последното местожителство на отсъстващия, като в него се определя денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт.

 **датата на смъртта е свързана с важни правни последици с оглед на права, придобити от отсъстващия по наследство или вземания за пенсия и издръжка, както и за определяне кръга на неговите наследници.

*въз основа на решението за обявяване на смъртта се съставя акт за смърт в общината по последното местожителство на лицето.

-последици от обявената смърт:

*решението за обявяване на смъртта поражда същите правни последици (чл. 17, ЗЛС), които произтичат от действителната смърт на лицето.

 **тази разпоредба не трябва да се схваща буквално, при логическото й тълкуване се оказва, че редакцията й е по-широка от смисъла, който следва да се вложи в нея.

*решението на съда се основава на оборима презумпция, поради което до оборването й се счита, че имуществените права на обявения за починал са преминали към неговите наследници.

!!!личните права, които има докато е жив (право на издръжка, пенсия) се прекратяват само при естествена смърт.

*по съображения за правна сигурност бракът му се прекратява и дори при оборване на презумпцията за смърт не се възстановява.

*ако след постановяване на решението за обявяване на смъртта се установи, че в него не е отразена точната дата на действителната смърт, тя може да се установи по съдебен ред.. Наследниците към тази дата имат определени права към този момент (чл. 18, т „.а”,”б”, ЗЛС)

5. Последици, ако обявеният за мъртъв се окаже жив (действия, искове, брак)

-ако се окаже жив, решението за обявяване на смъртта не прекратява неговите правоспособност, дееспособност и лични права, свързани с неимуществени блага на личността като живот, здраве и др.

*в този случай решението за обявяване на смъртта не се обезсилва служебно, а по искане на заинтересованото лице.

-Ако обявеният за починал е жив, той има следните права: (чл. 18, ЗЛС)
*да получи обратно имотите си, които наследниците и други лица са придобили вследствие на обявената смърт, ако са на лице.

*да му се върнат безвъзмездно отчуждените имоти от техните преобретатели

*да му се върне всичко, което е придобито срещу отчуждени по възмезден начин негови имоти и да получи цената, дължима от трети лица срещу прехвърляне на негови права

*да му се върнат имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателите в момента на придобиването им са знаели, че обявеният за умрял е жив.

-правата, които се погасяват при смърт, като издръжка, пенсия, не се прекратяват по силата на решението за обявяване на смъртта, ако лицето е живо.

*до обезсилване на решението, изпълнението на тези задължения се спира.
*изпълнението им се възстановява от деня на поканата, отправена до задължените лица.

*по съображения за правна сигурност бракът му се прекратява и дори при оборване на презумпцията за смърт не се възстановява.