![]() |
Pixabay |
1.Представителство
на изчезнало лице (чл.8, ЗЛС)
-предпоставки:
*ако лицето отсъства продължително време от населеното място,
което обитава.
*ако няма сведения за него. Липсата на сведения за причината
на отсъствието създава несигурност и опасност от увреждане както на интересите
на отсъстващия, така и на други лица, с които той се намира в правоотношения.
-ред за назначаване на
представител:
*при безвестно отсъствие на ФЛ по искане на заинтересуваните лица или на прокурора РС назначава представител, за предпочитане е измежду роднините или близките на отсъстващия
*при безвестно отсъствие на ФЛ по искане на заинтересуваните лица или на прокурора РС назначава представител, за предпочитане е измежду роднините или близките на отсъстващия
*ако отсъстващият има законен представител, друг представител
не се назначава, а когато той има пълномощник, представител се назначава за
онези действия, които пълномощникът няма право да извършва.
-последици и действия на
представителя:
*назначеният
от съда представител е овластен да извършва само правни действия на управление
и да предприема всякакви правни и фактически мерки за запазване интересите на
отсъстващия. Той може да предявява искове и да отговаря по предявени срещу
отсъстващия такива.
*От
съдебното решение за назначаване на представител и волеизявлението на
последния, че е съгласен да поеме управлението, възниква между него и
отсъстващия правоотношение, което по съдържание е аналогично на това по
договора за поръчка.
*представителят се задължава безвъзмездно да извършва действия
на управление спрямо имуществото на отсъстващия.
*Съдът
може след сезиране от заинтересувани лица да освободи представителя и да
назначи друг или други такива.
*По време на отсъствието разпоредителни действия с права на
отсъстващия може да се извършва само с пълномощник, ако е упълномощен за това.
2.
Обявяване на отсъствие
-предпоставки:
*ФЛ да е изчезнало, т.е. да не се появява в мястото, където то
обикновено пребивава.
**за изчезване се
говори, когато не се знаят причините за отсъствието, къде се намира лицето,
дали е живо.
*да няма сведения за ФЛ. Това означава липса на известия както
от самия отсъстващ, така и от други лица за него дали е жив и къде се намира.
За да е налице и втората предпоставка се налага да се потърсят сведения за
лицето от държавни органи в страната и чужбина.
**ако се установи, че
лицето е живо, макар и да не се знае точният му адрес, няма основание то да се
третира като безвестно отсъстващо.
-съдебна процедура:
*когато безвестното отсъствие продължи повече от 1 година,
заинтересованите лица или прокурора може да поискат РС по последното
местожителство на отсъстващия да обяви отсъствието.
*Правата и задълженията на обявения в отсъствие се запазват,
но се спира изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват
с неговата смърт, като издръжка, пенсия, защото се предполага, че той няма
нужда от тях.
*Чл.
549. (1) Молбата за обявяване на отсъствието
или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен
адрес на изчезналия, а при липса на такъв - по мястото, където лицето е живяло
непосредствено преди изчезването.
(2)
В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия
пълномощник или законен представител, ако има такива.
*Чл.
550. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В
закрито заседание съдът постановява да се съберат сведения за отсъстващия от
неговите близки, от общината, района или кметството, от Министерството на
вътрешните работи и от всеки друг подходящ източник.
(2) Съдът
изпраща за разгласяване извлечение от молбата до общината, района или
кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.
Извлечението се връчва на лицата по чл. 549, ал. 2.
(3) Съдът
се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като
изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 549, ал. 2, както и другите
заинтересовани.
3.Последици на обявеното отсъствие.
-последици спрямо наследниците
*след
обявяване на отсъствието има възможност за евентуалните наследници на
отсъстващия, определени към момента, да поискат да бъдат въведени във владение
на имотите му.
-действия и забрани за наследниците:
*ако
се постанови въвод на наследниците, пълномощието и представителството, ако има
такива, се прекратяват.
*въведените
във владение лица имат право да придобиват приходите от имотите на отсъстващия,
да извършват действия на управление спрямо тях и да го представляват пред
държавни органи и частни лица.
*те
не могат да извършват действия на разпореждане с правата на отсъстващия, като
например да го прехвърлят на други лица, да го ипотекират, да го залагат, освен
ако от такива действия има нужда или очевидна полза за отсъстващия, и то с
разрешение на РС (чл. 11, ал2, ЗЛС)
-действия и забрани за заветниците:
*заветниците
и лицата, които имат права, зависещи от смъртта на отсъстващия, могат да искат
да бъдат допуснати временно да се ползват от тези права. (чл. 12, ал.2 ЗЛС)
-последици за този, който е жив след
обявено отсъствие:
*в
случай, ако отсъстващият е жив, по негово искане определението на съда за
обявяване на отсъствието се отменя.
*той има право да иска връщане на имотите от въведените във владение лица и събираните от тях доходи след поканата за връщане.
*той има право да иска връщане на имотите от въведените във владение лица и събираните от тях доходи след поканата за връщане.
4. Обявяване на смърт.
-
предпоставки (по чл. 14 и 15, ЗЛС)
*след
изтичане на 5 години от дена, за който се отнася последното известие за
отсъстващия, може да бъде обявена неговата смърт по искане на заинтересованите
лица или на прокурора.
!!!обявяването на отсъствие и неговите правни последици не са
предпоставка за обявяване на смъртта.
*ако лицето е изчезнало при военни действия или при събитие,
което дава основание да се предполага, че то е загинало, обявяване на смъртта
може да се иска след изтичане на 2 години от прекратяване на военните действия
или събитието.
- предпоставки по 549,
ГПК.
*Молбата за обявяване на отсъствието или
смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на
изчезналия, а при липса на такъв - по мястото, където лицето е живяло
непосредствено преди изчезването.
(2)
В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия
пълномощник или законен представител, ако има такива.
-процедура по ГПК
*Смъртта
се обявява с решение на РС по последното местожителство на отсъстващия, като в
него се определя денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт.
**датата на смъртта е
свързана с важни правни последици с оглед на права, придобити от отсъстващия по
наследство или вземания за пенсия и издръжка, както и за определяне кръга на
неговите наследници.
*въз основа на решението за обявяване на смъртта се съставя
акт за смърт в общината по последното местожителство на лицето.
-последици от обявената
смърт:
*решението
за обявяване на смъртта поражда същите правни последици (чл. 17, ЗЛС), които
произтичат от действителната смърт на лицето.
**тази разпоредба не
трябва да се схваща буквално, при логическото й тълкуване се оказва, че редакцията
й е по-широка от смисъла, който следва да се вложи в нея.
*решението на съда се основава на оборима презумпция, поради
което до оборването й се счита, че имуществените права на обявения за починал
са преминали към неговите наследници.
!!!личните права, които има докато е жив (право на издръжка,
пенсия) се прекратяват само при естествена смърт.
*по съображения за правна сигурност бракът му се прекратява и
дори при оборване на презумпцията за смърт не се възстановява.
*ако след постановяване на решението за обявяване на смъртта
се установи, че в него не е отразена точната дата на действителната смърт, тя
може да се установи по съдебен ред.. Наследниците към тази дата имат определени
права към този момент (чл. 18, т „.а”,”б”, ЗЛС)
5. Последици,
ако обявеният за мъртъв се окаже жив (действия, искове, брак)
-ако се
окаже жив, решението за обявяване на смъртта не прекратява неговите
правоспособност, дееспособност и лични права, свързани с неимуществени блага на
личността като живот, здраве и др.
*в този случай решението за обявяване на смъртта не се
обезсилва служебно, а по искане на заинтересованото лице.
-Ако обявеният за починал е жив, той има следните права: (чл.
18, ЗЛС)
*да получи обратно имотите си, които наследниците и други лица са придобили вследствие на обявената смърт, ако са на лице.
*да получи обратно имотите си, които наследниците и други лица са придобили вследствие на обявената смърт, ако са на лице.
*да му се върнат безвъзмездно отчуждените имоти от техните
преобретатели
*да му се върне всичко, което е придобито срещу отчуждени по
възмезден начин негови имоти и да получи цената, дължима от трети лица срещу прехвърляне
на негови права
*да му се върнат имотите, отчуждени по възмезден начин, ако
приобретателите в момента на придобиването им са знаели, че обявеният за умрял
е жив.
-правата, които се погасяват при смърт, като издръжка, пенсия,
не се прекратяват по силата на решението за обявяване на смъртта, ако лицето е
живо.
*до обезсилване на решението, изпълнението на тези задължения
се спира.
*изпълнението им се възстановява от деня на поканата, отправена до задължените лица.
*изпълнението им се възстановява от деня на поканата, отправена до задължените лица.
*по съображения за правна сигурност бракът му се прекратява и
дори при оборване на презумпцията за смърт не се възстановява.
0 коментара:
Публикуване на коментар