Учредителното събрание от 1879г. – дебатът относно и за Търновската конституция

Учредително събрание – обща характеристика и основания за свикване
   Учредителното събрание от 1879 година е първото Народно събрание на България, състояло се след освобождението на страната от Османско владичество. То е знаменателно събитие, даващо тласък за изграждането на модерната българска държава. „Свидетел“ на спорове и дебати, това събрание е отговорно за създаването на първата българска конституция – Търновската. Събранието действа от 10 февруари 1879 до 16 април 1879. Свиква се на основание чл.4 от Берлинския договор, гласящ: „Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството“.
   Съставът на Учредителното събрание в България включва четири категории депутати:
1)по право, съобразно заеманата длъжност
2)назначени от императорския комисар
3)избрани пряко от народа
4)по един представител на Рилския манастир, на Българското дружество в Одеса и на Българското благотворително общество във Виена
Общият брой на депутатите е 229.
   Още в първия ден от образуването си, Учредителното събрание приема своя правилник за вътрешния ред и започва да се нарича „Учредително“. За председател е избран Антим I. Интересен факт е, че заедно с Учредителното събрание в Търново заседава и второ такова – в същия град, в църквата „Св. Никола“. Участниците  в него са от всички краища на Княжеството, също така и представители на земите извън Княжеството -  Македония, Добруджа, Бесарабия. Целта на това паралелно събрание е т.нар. „общонароден въпрос“, чиято задача е да отговори на въпроса дали Учредително събрание в Търново е допустимо да заседава и да гласува Органическия устав на Княжество България, с което формално ще узакони резултатите на Берлинския конгрес? Разпалени от обстановката, те са на мнение, че не следва да се стига до гласуване на Органически устав, тъй като негласуването му би довело до ревизия на Берлинския конгрес. С тези си действия, участниците в това „събрание“ изразяват своя протест към Европа.
   Поставя се въпросът дали събранието трябва да изработи „Органически устав“ (термин, посочен в Берлинския договор),  или все пак конституция. Руският проект избягва названието конституция, най-вероятно за да не наруши Берлинския договор. Въпреки че „България е монархия наследствена и конституционна“, проектът е озаглавен „Органически устав“. След като докладът бива отхвърлен, Драган Цанков предлага думата „органически“ да се отхвърли и да се каже „просто устав или конституция“. Киряк Цанков предлага „Основен закон“, а Кирков предлага „държавен устав“. За заглавието „Конституция на Българското княжество“ – гласуват 118, а за заглавието „Държавен устав“ – 6 народни представители.


www.bulgariatravel.org
Функциониране на Учредителното събрание
За да се стигне до текста на Търновската конституция, Учредителното събрание минава през два много важни етапа – обсъждането на доклада, съставен от 15-членна комисия и обсъждането на руския вариант член по член. Естествено, тези два етапа не са лишени от бурни емоции, възражения и протести. Но дали в случая може да кажем, че „в спора се ражда истината“?
 Заседанието се открива от руския императорски комисар Александър Дондуков – Корсаков с реч, в която той казва: „... представям на вашето обсъждане проекта на Органическия устав, който в общи основи определя правата на бъдещия български княз и правата на българския народ в делото за управлението на страната“. Той изрично споменава, че народните представители трябва да се водят единствено от благото на страната и нейното трайно държавно уреждане. Руският юрист – Сергей Лукиянов е автор на „Първоначален проект за органически устав за държавно устройство на Княжество България”. Проектът е разработван около четири месеца, след което е изпратен в Русия за преглеждане. Този първопроект се придържа към „умерено народовластие“. Проектоуставът е изпратен в Петербург през ноември 1878 г. Поправки върху него се прави и от известния петербургски професор по държавно право - А. Градовски.
Дебатът за проекта на Органическия устав е неизбежен, дори и поощряван от княз Дондуков – „С пълна свобода и независимост на отделните мнения и общи прения да се изкаже всеки от вас съвместно и с убеждение, като имате наум, че във вашите ръце е щастието и бъдещата съдба на отечеството“.
Марко Балабанов приканва народните представители към разглеждането на Органическия устав, като поставя въпроса за разпокъсването на целокупната Санстефанска България. Малко след това К. Стоилов поставя въпроса за народната войска.
Разраства се спор относно това как да се гледа Уставът. Според Лукиянов – това трябва да стане чрез комисии, както е посочено в Правилника, но по –късно доктор К. Стоилов предлага Уставът да не се чете член по член, а да се избере комисия от 15 души. П. Славейков контрира думите на К. Стоилов и отрича нуждата от комисии, защото „нашите комисии се някак разкомисват“. Въпреки споровете, Събранието избира 15 члена на комисията.

Доклад на комисията
    За да бъде ясно защо се разразява бъдещият дебат между либерали и консерватори, трябва да се уточни какво точно е съдържанието на доклада и какви са неговите особености, които така не се харесват на либералите. Константин Стоилов, Марко Балабанов, Тодор Икономов, Д. Цанков са само част от хората, участващи в комисията, натоварена със задачата да разгледа проектоустава и  да изготви доклад по основните му положения. Срокът за който докладът трябва да бъде изработен е 11-дневен, а вече на 21 март докладът е готов. 
   Съдържанието на доклада е едва от 10 печатни страници, като след общата част, принципите и теорията – следват пет отдела: за територията, за вярата, за княза и върховните правителствени уредби, за гражданите, за народното представителство. Членовете на парламентарната комисия, която изготвя доклада, внася поправки и допълнения в руския проект.
   Основният принцип в проекта за Конституция е началото на свободата, но тъй като тя има определени граници, тя трябва да бъде уредена от закони, за да не бъде прекалената свобода опасна за другите членове на обществото. Свободата се изразява в свобода на действуване, говорене и мислене. Комисията добавя нов член – този против робството. Това е чл.61 от Търновската конституция, гласящ: „Никой в Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всеки роб от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“. Вторият принцип според рапорта е за равенството пред закона. Именно законът, стоящ над човека, трябва да гарантира равенството. Третото основно начало е принципът за самоопределението, изразяващ се в участието на народа в законодателната власт. И последното основно начало е началото на сигурността, или на обезпечението. Именно на този принцип са основани и неприкосновеността на собствеността и личността. Най-общо, принципите се доближават до характеристиките на либералния конституционализъм. Принципите, застъпени в рапорта, са приспособени към специфичните условия в България, а освен това са съобразени с липсата на граждански опит и незнанието на българина за необходимостта за уважение към държавата, институциите и законите.
   Комисията ясно осъзнава, че за наскоро освободената държава ще е труден преходът от „робство към самоуправление“, затова се налага избягването на крайностите. Българският народ няма изградени навици за уважаване на институциите, нито за спазването на законите, защото „във времето на турското владичество българите не са имали никакви политически правдини“.
   В главата за територията – комисията добавя само, че земята на княжеството ще се дели на общини, околии и окръжия. В тази за вярата – комисията предлага добавяне на нов член – „прозелитизмът се запрещава“. Прозелитизъм е течение в религията което се стреми да разпространи и разпростре своето учение и да привлече към своята вяра хора извън паството си. Този нов член предизвиква дебати, като се смята, че въпреки че човек е свободен в своите религиозни убеждения, то ревностното и публичното им пропагандиране е „дръзко прекрачване на границите“. Идеята на тази „новост“ е да въздейства превантивно на българите, които биха могли да се увлекат от нови вероучения, а това би могло да засегне и духовното единство на народа. Това предложение е по-скоро консервативно, но то е и отхвърлено, най-вече заради П.Р. Славейков, който признава, че не е богослов и не разбира напълно промисъла на внесеното предложение, но се изказва против, „защото неприлично е за вярата ни; за нея е унижение, ако се тури в конституцията такова запрещение“.
   В главата за княза – комисията прави също поправки, като отхвърля от чл.4 от проекта това, че България „се намира във васални отношения към Блистателната порта“. Важно допълнение е внесено в текста за правото на българско поданство, според което „не само родените в България, но и които са родени другаде от български поданици, броят се поданици на княжеството“. Налага се и задължението за българските поданици да плащат определените от закона данъци, като „изключения за чуждите поданици се определят по особени за това закони“ – отпада. Основополагаща промяна е и „безплатното“ образование, а не просто „задължително“, както е в руското предложение.
   Друга промяна е и редът за престолонаследието, като „княжеското достойнство е наследствено в потомството на първия избран княз“, и се добавя „в мъжката линия“. Това се обосновава с факта, че в повечето европейски държави женският пол е изключен от престолонаследието. Интересно е, че липсва понятието „първородство“. Друга промяна е предложението за предаване на министър на съд да се допусне само ако е подписано най-малко от ¼ от членовете (изменено от първоначалното 1/3), и за да бъде предаден на съд  - гласовете трябва да са 2/3 от всички депутати. Последното се променя, като вместо от всички, това става „с гласовете от присъстващите“. Доколко това разрешение е разумно е спорен въпрос.
Проектът предвижда 7 министерства, но комисията ги свежда до 6.
1)         на външните работи
2)         на вътрешните и обществените работи
3)         на народното просвещение и изповеданията
4)         на финансите, земеделието и търговията
5)         на правосъдието
6)         военно министерство
Интересен е фактът че изповеданията се включват в Министерството на външните работи, което остава и в Търновската конституция. Целта е по-лесно да се управлява и контролира българското екзархийско дело в неосвободените територии, останали под властта на Османската империя.
Петата глава на доклада е „За народното представителство“. Тя определя кои имат право да участват в народното представителство:
1)         притежателите на недвижимо имущество „Селяните, които владеят, кой много, кой малко земя, са основата на нашето княжество; те представляват една група важни интереси, затова тям трябва да се даде пълно участие в законодателната власт“,
2)         имащите едно средно или висше образование
3)         капиталисти и търговци „всеки, който плаща поне 100 гроша годишен данък“
4)         управляващите заедно с висшето духовенство и с представителите на висшата интелигенция
Други изисквания са тези за 25-годишна възраст и грамотност на народните представители.
   Най-общо може да се каже, че предложенията на Комисията са либерални, като нотка консерватизъм се проявява в предложението за имотен и образователен ценз, а също и за учредяването на Сенат. Съществуването му е предвидено с цел да опазва равновесието между двете други противоположни законодателни власти, между княза и Народното събрание. Замислен е като втора или горна камара, която да „прегледва и претърсва още веднъж законите, които излизат одобрени от Народното събрание“,  а също и да тълкува Конституцията, да наблюдава за нейното изпълнение и да съди министрите. Тези предложения биват отхвърлени, въпреки че в страната тогава няма институция, която да тълкува и следи за точното прилагане на конституцията, каквато функция се предвижда на Сената.
   Комисията не приема предлагания от проекта „Държавен съвет“, а също и принципа, че съдебната власт принадлежи напълно на съдилищата, които са независими и действуват независимо от изпълнителната власт. Принципът за пълно разделение на съдебната от изпълнителната власт се замества със „Съдебната власт във всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действат от името на княза“.
   Пример за проява на партиен инат за новите представители е отхвърлянето на предложения за ограничения за участие в изборите, т.е. за „социално най-лабилния и политически най-неориентирания“ слой от българското общество. Комисията напълно основателно отхвърля институцията на депутати по назначение и по право, като възприема, че НС ще се състои само от представители на народа – лица, избрани от български граждани.
   Българският проект за основен закон на Княжество България – рапорта на комисията се оценява като „забележителен както по литературната си форма, тъй и по своите идеи“. Впечатляващо е и това, че началата, провъзгласени от комисията като основа на бъдещата българска Конституция съответстват на декларацията на човешките права, прогласена от Френската революция. Проектът включва идеите на либералния конституционализъм. Въпреки че част от внесените с рапорта предложения остават в окончателния текст на Конституцията, докладът е отхвърлен като резултат от партийният инат и политическата демагогия.

Автори на доклада
   Докладът е резултат от колективната дейност на комисията, но е безспорно, че някои от участниците имат по-голям принос. Въпросът за авторството не е конкретизиран с точен отговор, тъй като няма достатъчно сведения, но най-общо може да се приеме, че всички членове на комисията имат основания да участват в този отговорен парламентарен орган и могат да са съавтори на рапорта. Това са хора – образовани – с юридическо образование, на висша административна или съдебна длъжност, някои от тях са били активни участници във форми на движението за духовна, културна и политическа самостоятелност на българския народ. Има и двама архиереи-богослови – митрополит Симеон и епископ Климент. Следователно е много вероятно всеки член от комисията да е взел пряко или косвено участие или най-малко да е изразил мнение при съставянето и обсъждането на рапорта. Малка е вероятността рапортът да е дело само на 1 човек, по-скоро той е колективен труд. В заключение може да се каже, че най-голям принос имат д-р К.Стоилов, М.Балабанов, Т.Икономов, Д. Греков и православните архиереи – Симеон и Климент (най-вече по въпросите за вярата).
   Прякото участие в съставянето на рапорта на д-р К. Стоилов може да бъде предположено от дебатите в хода на събранието след отхвърлянето на рапорта. Предложенията, които той защитава са същите като тези в доклада на Комисията. М. Балабанов – юрист и богослов „издава“ прякото си участие в съставянето на рапорта, като включва политическите си възгледи от доосвобожденския период с общия дух на рапорта. Пълната и обстойна аргументация на Тодор Икономов по въпроса за създаване на втора камара – Сенат, подсказва, че той е участвал активно в изготвянето на доклада, тъй като там е застъпена същата идея. Докторът по право Д. Греков има заслуга голяма част от предложенията в рапорта, отхвърлени в Учредителното събрание, да намерят място в Конституцията. Това той постига с добрата аргументация на твърденията си.

Дебатът между консерватори и либерали
   Рапортът и неговото съдържание не оставя и емоциите на заден план. Той е повод за остър сблъсък между оформящите се тогава политически течения. Още при избора на комисията се усещат двете течения в Събранието – стари хъшове и чорбаджии, непримирими и умерени, учени и простички даскали. Въпреки общия път по Общонародния въпрос, в последствие те се разделят на две парламентарни групи – консерватори и либерали.
   Натоварен да докладва рапорта на комисията е Константин Помянов /либерал по убеждение/. След доклада веднага взема думата Петко Каравелов, който произнася реч – кратка и насочена против рапорта. Негодуванието му се изразява във възмущение от 4-те принципа, „подплатени с консервативен вятър“, от комисията „трябваше да се ръководи само от един принцип, по който са се ръководили всички законодатели, а именно: учрежденията и законите трябва да приносят колкото е възможно по-малко зло и повече полза“, от мотивите. Неговото предложение включва 3 основни точки:
1)         да се забележи, че комисията не е оправдала доверието на Народното събрание
2)         да се счита положението за statu quo ante commissionem (statu qo anteстарото положение)
3)         да се пристъпи към разглеждане глава по глава на Устава

   В кратце може да се каже, че Каравелов определя работата на комисията като ненужна и безполезна, като той не дава аргумент за думите си и не разглежда нито едно от предложенията в рапорта с нужния критицизъм. Речта на Петко Каравелов остава без възражения, въпреки че критиката му не е дотам основателна, защото в действителност в рапорта има стойностни предложения, оценени по-късно.
   След речта на Каравелов, следващият взел думата е П.Р. Славейков, която реч предизвиква възхищение и възхвала. Тази реч е синтез на либералското схващане за държавно управление. С първите си думи, той определя доклада на комисията за бабини деветини: „Какво е изработила комисията? Какви са тези бабини деветини?“. Славейков напълно отрича ползата от предложенията в рапорта. Също както Каравелов, и той не разглежда конкретно предложенията и не ги опровергава. Предложената от комисията Конституция Славейков определя като „вятърничава“. И за финал, той предлага връщане към проекта на Устава, защото така предложената конституция „е по-долна и от турската“. В своята пламенна реч, той многократно използва думата „свобода“ и производните й, а тази дума тогава е имала силно въздействие върху сърцето и ума на българина. Като добавим и превъзходните ораторски умения на Славейков, става ясно защо рапортът не вижда бял свят.
   Първият възразил на двамата либерали е Митрополит Мелетий Софийски, като той единствен предлага рапортът да бъде разсикван. С основание, Митрополит Софийски подчертава, че не бива да бъдат нападани и подигравани хората (от комисията), които лично всички присъстващи са избрали. Следващият изявил се е епископ Климент Браницки (член на комисията), който се възмущава от незаслужените ръкопляскания за Каравелов и Славейков и отправя въпрос към Славейков – „сам каже совестно дали сме узрели ний за свобода или не“?
   Дебатът е видимо кратък и неизчерпателен, лишен от аргументация и изпълнен с пристрастия. С това въпросът за рапорта се изчерпва, като след гласуването на Учредителното събрание, с болшинство се отхвърля. Тревожещ е фактът, че това отхвърляне не е последствие от аргументирано опровергаване на целесъобразността му, а от разпалените речи на либералите. Речите, макар и лишени от посочване на алтернативи, биват напълно приети от болшинството народни представители, които, в по-голямата си част са неориентирани. Излишно е да се казва, че предлаганата „втора камара“ е неясно понятие за голяма част от тях, вследствие на което те вземат наготово нечие мнение, без да го поставят на анализ и съмнение. Отхвърлянето на проекта е по-скоро по причина „инат“, а не „бабини деветини“.

Обсъждане на руския проект член по член – разисквания и спорове
   След отхвърлянето се пристъпва към обсъждане на руския проект член по член. Дали този вариант за разискване на руския проект се оказва успешен заради малкото време, което имат народните представители, или е по-уместен подход, тъй като участват всички, е неизвестно. Но е известно, че и тук споровете не стихват, въпреки положителния изход. Същинското обсъждане и гласуване на проекта започва на 22 март и свършва на 13 април 1879г.
   Първите два члена се приемат без изменение, но Учредителното събрание прибавя нормата за самоуправлението на общините. В подкрепа на това се изявява К. Стоилов, като казва, че „... то ще бъде силата на нашия народ и една здрава основа за бъдещото ни развитие“. Цанков иска законите за околиите и общините да бъдат в духа на местното самоуправление.
   Заслуга за премахване унизителния чл.3 „България се намира във васални отношения към Блистателната порта“ има Геров, който се аргументира с това, че Конституцията е само за вътрешно уреждане на княжеството и тя не е международен акт. Пропуск на проекта се явява народното знаме, като Каравелов предлага „цветовете бял, зелен и червен, и то поставени хоризонтално“. А Славейков предлага „лъв върху тъмночервено поле“. Спорна остава нормата за престолонаследието, която в руския проект е неясна и непълна. Греков предлага това да са само мъже, а не жени „по причини, всекиму явни“. Предложението му за наследяване и в косвена линия до 4-та степен не се приема.
   Освен чл. 57, според който всички български поданици са равни пред закона и че разделение на съсловия не се допуска, се предлага и нов член. Предложението е от Марко Балабанов, гласящо че „Титли за благородство и за други отличия, също и ордени не могат да съществуват в Българското княжество“. Учредителното събрание го приема, като се позовава на аргумента му, че „ние се плашим от съсловията“, и „ние обичаме равенството“. Допуска се само „знак на отличие за храброст в защита на отечеството ни“, не и ордени.
   Една от основните гордости на Търновската конституция е чл. 61, който гласи, че търговия с човешки същества не може да става в България и че който роб стъпи на българска земя, става свободен. Този текст липсва в руския проект.
   Въпросът за данъците се урежда в чл.69, като Учредителното събрание отхвърля изречението: „Изключения за чуждите поданици се определят по особени за това закони“. Лукиянов обяснява, че това изречение е било добавено, за да се запазят привилегиите за чужденците, които са съществували в Турция, по сила на предишни конвенции. Нормата, че „затвори и претърсвания по къщята могат да стават само според правилата, които са изложени в законите“ е приета с недоверие от представителите, но след уточнение от Лукиянов, събранието приема предложената норма. Ново правило е и чл.74, предложено от Балабанов, който казва, че „никому не може да се наложи наказание, ако не е предвидено от закона. Мъчения в съдебните следствия и конфискуване на имот се запрещават“. Руският проект ограничава свободата на печата и поради либералния дух на Конституцията доктор Странски предлага по-голяма свобода на печата. Добавя се и уредбата за сдружаването „Българските граждани имат право да съставляват дружества; това право не подлежи на никакви предварителни разрешения“. Уредбата  в проекта на образованието (народното учение) гласи: “Първоначалното учение е задължително за всичките поданици на Българското княжество“. Има предложения да се добави „за двата пола“, но то е отхвърлено, тъй като нормата е достатъчно ясна и няма нужда от излишна конкретизация. Освен това се приема и това образование да е „безплатно“.
   Една от най-големите дискусии и открити спорове е въпросът за Църквата и Екзархията. Тема, много лична за българина, тъй като преди освобождението българският народ е бил обединен духовно в лицето на екзарха. В крайна сметка се стига до чл.39 „България съставлява неразделна част от Българската църковна област, но се управлява от Светия синод“. За улеснение на българите из Тракия и Македония, желаещи да станат български поданици, първоначалният текст „Всички родени в България, които не са приели друго поданство, броят се поданици на княжеството“, се допълва със „също и ония, които са родени другаде от родители български поданици“. Безусловно една от изненадите на рапорта е предложението за Сената, което бе отхвърлено, под натиска на някои от народните представители. Внушителна (и по обем, и по съдържание) е речта по темата на Икономов, който се изказва ЗА Сената. Той аргументирано посочва защо е нужен, какви са ползите от него, какво е предназначението му, а именно „настанени в Сената умни, благонамерени и честни люде; те ще обсъждат законопроектите с по-голямо хладнокръвие, ще приемат доброто и ще отхвърлят онова, което може да бъде вредно или несвоевременно за нашето отечество“. Един от основните му аргументи, на който дори П. Славейков не успява да противостои е това, че всички държави в Европа имат Сенат, изключая Гърция и Сърбия. Славейков, като добър оратор, и този път успява с речта си да предизвика бурни емоции, да говори едностранчиво, като не посочва и позитивите на Сената, като премълчава положителните страни на втората камара. В крайна сметка, събранието отхвърля предложението. Отхвърля и предложението за Държавен съвет. С това завършва борбата между консерватори и либерали. Поради поражението на консерваторите, Търновската конституция и досега е известна като „най-демократичната конституция на Света“.


Заключение
   Учредителното събрание, след дълги и ожесточени дебати завършва с приемането на Търновската конституция. Първата българска Конституция създава правна основа за модерно развитие на страната, с демократично парламентарно управление, каквото не е имало нито една държава по света в онзи период. Проектът на комисията приспада към „консервативните“ (но текстовете и целият й дух говорят точно обратното), а Търновската конституция – към либералните. Интересен е тогава въпросът доколко създадената Конституция е либерална, или доколко рапортът е консервативен, след като голяма част от предложенията от „консервативния доклад“ остават и в окончателния текст на Търновската конституция. Спорен остава въпросът какво би било по-правилното решение за българското общество в края на 19 век? Дали проектът, изготвен от Комисията нямаше да е по-приложим към условията на българското общество, отколкото приетата Конституция от 16 април?
   Интересно е, че само 65 от всички 229 депутати участват в дебатите в хода на Учредителното събрание, като членовете на комисията са сред най-активните, което отново поставя въпроса доколко отхвърлянето на доклада е било уместно и дали не е било чисто политическо решение, заради заформилите се политически групи?! Дали неопитността на народните представители и доброто обществено положение и добрите ораторски умения на либералите Каравелов и Славейков не отклонява страната ни от едно по-разумно решение, а именно – проектът на комисията? Липсата на истински дебат, а именно – аргументиран, конкретизиран, мотивиран, излагащ всички гледни точки, оставя впечатлението, че Търновската конституция е приета „набързо“, а рапортът остава недооценен и отхвърлен заради политическото разделение.


Използвана литература :
1. Петков П., Идеи за държавно устройство и управление в българското общество 1856-1879 г. , 2003г.
2. Владикин Л., История на Търновската конституция, 1994г.
3. Друмева Е., Конституционно право, 2008г.
4. Конституция на българското Княжество, 1879г., на адрес: http://www.parliament.bg/bg/17

0 коментара:

Публикуване на коментар