I. Увод
Инфлацията и безработицата са понятия,
които биват използвани, но често без да се съзнава действителното им значение.
Инфлацията представлява ценова нестабилност, която се появява от липса на
равновесие в макроикономическата система. Естествено, тя има негативни последици
за икономиката на съответната държава. Актуален е проблемът с инфлацията във
Венецуела, която достига невиждани размери – над 13 000%. Ако говорим за
инфлация, трябва да разбираме обезценяване на валутата. Например, чаша кафе във
Венецуела е струвала 2000, а сега е 200 000 боливара. Именно този нагледен
пример показва ясно какво представлява инфлацията, в случая дори говорим за
хиперинфлация. Безработицата, от друга страна, се явява отново
макроикономическа нестабилност. При нея се наблюдават колебания в заетостта и
икономическата активност. Безработицата се явява проблем за всяка държава, тъй
като влияе пагубно на икономиката и на социалната сфера. Темата на курсовия
проект ще се състои именно в изследването на взаимовръзката между инфлацията и
безработицата, наречена „Крива на Филипс“, по името на икономиста А. Филипс.
II. Крива на Филипс -
характеристика
Кривата на Филипс показва взаимозависимост
между безработицата и инфлацията в краткосрочен период. На графиката в точката,
където кривата на Филипс пресича абсцисната ос очакваната инфлация винаги е
равна на нула. Филипс анализирал националната икономика на Великобритания през
50-те години на ХХ век, след което направил извод, че когато нивото на
безработицата е равно на 2,5%, то инфлацията в този момент е равна на нула. Английският икономист
Олбан Филипс през 1958 година публикува резултатите от своите изследвания,
според които между процентното изменение на номиналната заплата и нивото на
безработица в Англия за периода от 1861 до 1913 година съществувала обратна
зависимост.
В краткосрочен период между нивото на
инфлацията и нивото на безработицата съществува обратна зависимост: когато
безработицата нараства, тогава инфлацията намалява. Икономическият спад води до
съкращение на заетостта и съвкупното търсенето, което води до дезинфлация или
даже към дефлация.
|
|
Обратната зависимост между нивото на
инфлацията и безработицата се обяснява с факта, че много високото ниво на
безработица принуждава хората, търсещи работа, да се съгласяват на по-ниска
заплата, което винаги задържа ръста на цените. В другия случай, когато нивото
на безработица е ниско, работодателят, за да привлече нови работници е принуден
да повиши работната заплата. Ако нивото на безработица е ниско, означава, че
сред нетрудоустроените остават все по-малко подходящи за работа, т.е. по-малко
квалифицирани работници. В края на краищата съвкупното търсене започва да
повишава ръста на съвкупното предлагане, което води до ръст на цените.
Интересен е феноменът, изследван от американския икономист М.
Фридман – намаляване на безработицата с помощта на нарастване на търсенето за
сметка на държавни разходи означава „подхранване“ на инфлацията. Държавната
политика за стимулиране на съвкупното търсене води до намаляване нивата на
безработица, а след това и към инфлация. Забелязало се е, че първоначалното
понижаване нивото на безработицата не води до значителен ръст на инфлацията.
Всеки нов опит за по-нататъшно понижаване нивото на безработицата дава все
по-малко продължителен положителен ефект,
след което нивото на безработица се връща към изходното положение, което
Фридман нарича „естествено равнище на безработица“. Освен това все по-бързо
растат цените. Този ефект се обяснява с това, че работниците първоначално са
привлечени от номиналната работна заплата. Но след известно време цените
започват да растат, което означава, че се намалява реалната работна заплата.
Оттам идват и исканията на работниците за по-високи заплати, а работодателите,
които се сблъскват с тези искания, вземат решение за уволнение на част от
работниците, в резултат на което безработицата расте и се връща към
естественото равнище на безработица.
Дългосрочна крива
на Филипс
От графиката става ясно, че при всеки нов
опит да се намали нивото на безработицата, кривата на Филипс се измества
нагоре. М. Фридман в изследванията си показва, че продължителността на
активните действия на държавата в сферата на пазара на труда изменя
закономерността, въведена от Филипс, в противоположна посока: нивото на
безработица и нивото на инфлация се изменят в едно направление. Точно такава
ситуация възниква в много страни през 70-те години на 20 век. Излиза, че
ограничението на нивото на безработицата с помощта на държавни разходи не дава
продължителен положителен ефект. Освен това, то води до ръст на инфлацията.
Следователно е нужно да се търсят нови решения на проблема с безработицата.
Естественото ниво на безработица е това
ниво, което стабилизира инфлацията. То се определя като средно ниво на безработица
за продължителен период и на него съответства естествения обем на БВП. Естественото
ниво на безработица се различава в различните страни и периоди. Фактори, които
влияят на тези нива са: изменение дела на заетите младежи и жени; нивото на
законоустановената минимална заплата и други.
Английският икономист Филипс в края на
50-те години открил зависимост между безработицата и прираста на заплатата.
След като анализирал данните за повече от 100 години, той стигнал до извода, че
съществува някакво ниво на безработица (6-7%), при което нивото на заплатата е
постоянна и прирастът й е равен на нула. Когато безработицата се понижава под
това естествено ниво, се забелязва по-бърз прираст на заплатата, и обратното.
Кривата на Филипс показва, че между безработицата
и инфлацията съществува стабилна и предсказуема обратна връзка. Това
потвърждава и кейнсианската теория за това, че инфлацията може да бъде висока
само при незначително ниво на безработица, и обратното. В икономиката
съществува ниво на заетост, при което цените практически не растат.
Кривата на Филипс достатъчно добре се
потвърждава с емпирически изследвания на статистическите показатели на водещите
страни през 50-60-те години. В това време в икономиката на много държави е била
достигната пълна заетост. След провеждането на мероприятия, насочени към
последващ ръст в производството и съкращение на безработицата, ръста на цените
се забързва, и обратното – намаляването на темпа на инфлацията се съпровожда с
увеличение на безработицата.
Съществуват различни обяснения за
съществуването на обратна връзка между инфлация и безработицата. Частично тя се
обяснява с негъвкавостта на пазара на труда. Той представлява множество
индивидуализирани пазари, имащи сегментиран характер по структура за заетост,
квалификации, местоположение и т.н. Това обстоятелство води до това, че при
движението на икономиката към пълна заетост на едни сегменти н пазара на труда,
безработицата ще се съхрани практически без изменения, докато в същото време на
други – ще има неудовлетворително търсене. В тях ще има ръст на заплати, водещи
към увеличаване на издръжката и ръст на цените. Макроикономическия резултат от
този процес ще е ускорението на инфлацията.
Друго обяснение на кривата на Филипс се
свързва с това, че производителите (особено монополистите), по-лесно стигат до
повишаване на цените и заплатата в периода на ръст на икономиката. Високата
безработица задължава работещите да се съгласяват на по-малка заплата, което разкрива
инфлационната спирала „заплата-цени“. Освен това, във време на икономически
подем, монополистите по-лесно повишават цените на продукцията. Резултат от тези
процеси ще е ускорение на темпа на инфлацията.
Същността на кривата на Филипс нагледно се
изобразява с помощта на анализ на кривите за търсене и предлагане. Ръст на
търсенето в икономиката създава нови диспропорции в икономиката, увеличава
ограничеността на ресурсите. В резултат на това с ръста на търсенето се
увеличава инфлацията. Колкото повече е прираста на търсенето и колкото по-близо
икономиката се намира на ниво пълна заетост, толкова по-силно ще растат цените.
Съществува двояко отношение към кривата на
Филипс. В рамките на първия подход кривата на Филипс се разглежда като
икономически закон. Това означава, че едновременно в страната не може да има
силна инфлация и висока безработица. Може да има свободно движение нагоре и
надолу по кривата. Изборът на точка се определя от съществуващата икономическа
ситуация, а също и от социално-политическите ориентири на правителствата.
Вторият подход към кривата на Филипс
отрича постоянство и устойчивост на взаимовръзката между инфлацията и
безработицата. В икономиката може да се сдобиеш с високо ниво на заетост при
зададени темпове на умерена инфлация. Конфликтът на целите – да ограничим
инфлацията или безработицата, се преодолява ако преместим кривата на Филипс
наляво-надолу.
Анализирайки динамиката на инфлацията и
безработицата през 70-80-те години, може да направим извод, че връзката между
тях се оказва много нестабилна. Във времена на икономически кризи едновременно
са растели и цените, и безработицата, Такава икономическа ситуация се нарича стагфлация
(икономически застой при едновременна инфлация) или слампфлация (съчетание
между инфлация и рязък икономически спад). Получените в това време данни за
зависимостта на инфлацията и безработицата довеждат до 2 извода: или кривата на
Филипс се е мръднала вдясно и нагоре и сега на всяко ниво на инфлацията съответства нивото на
безработицата, или връзката между тези явления отсъства.
Възникналата стагфлация икономистите на
кейнсианската школа обясняват с множеството сривове. Намаляването на съвкупното
предлагане (мърдане на кривата вляво) води до едновременното увеличаване нивото
на инфлацията и безработицата. В резултат на това възниква стагфлация и довежда
до изместване на кривата на Филипс. С преместването на кривата съвкупното
търсене на ляво в 70-80-те години съдейства за факторите: четирикратно
повишаване на цените на нефта и нефтопродуктите; ръст на цените на
селскостопанските продукти; влошени условия на търговия и т.н.
По друг начин си обясняват стагфлацията
представителите на неокласическата школа с помощта на адаптивните и
рационалните очаквания. И 2-те концепции изхождат от това, че в икономиката съществува
естествено ниво на безработицата. Когато бъде достигнато това ниво, икономиката
отива в устойчиво положение. Всяко отклонение от него ще поражда инфлация или
дефлация.
В краткосрочен план увеличението на
търсенето при условие, че фактическите темпове на ръста на цените са повече от
очакваните, води до движение на кривата на Филипс и падане на безработицата.
Това е възможно благодарение на това, че заплатата се установява на очаквано
ниво, а по-високите от очакваното цени на товарите увеличават доходите на
производителите. Реакцията на бизнеса ще бъде увеличение на продукцията и
наемането на допълнителни работници.
Въпреки това достигнатото равновесие не
остава стабилно. С течение на времето работещите ще започнат да осъзнават, че
тяхната реална заплата е намаляла. В резултат на това ще започне ръст на номиналната
заплата и намаляване на приходите. Ще изчезнат стимулите за разширение на
производството. Инфлацията, породена от ръст на търсенето, ще се съхрани. Краткосрочната
крива на Филипс се вдига нагоре.
При ново увеличение на търсенето в икономиката
действието на описания по-горе механизъм ще се повтори. В определен период от
време ръста на цените ще достигне такива темпове, че ще става невъзможно да се
удържи инфлацията на ниво над
очакваното. По този начин, в дългосрочен аспект избор между инфлация и
безработица няма и кривата на Филипс ще има вид на вертикална права, минаваща
през точката на естественото ниво на безработица.
III.
Кривата на Филипс в
избрани държави
САЩ не се явяват единствената страна, в която кривата
на Филипс не е отразявала действителността през 1970-1980-те години. Всички
страни са минали през това. Очевидно разстройство на механизма на кейнсианското
регулиране на икономиката е имало място не само в Щатите.
Графиките, които са посочени по-долу показват реалните
нива на инфлацията и безработицата през 70-те и 80-те години в Германия,
Великобритания, Япония, Франция, Италия и САЩ. Изводът, до който може да
стигнем, гледайки тези графики е това, че зависимостта между нивото на инфлация
и безработица е различна в тези страни. Например, когато безработицата или
инфлацията ту е растяла, ту е намалявала в САЩ, то тогава безработицата във
Франция се е увеличавала, независимо от изменението на нивата на инфлацията.
През 70-те и 80-те години безработицата във всички европейски страни е растяла,
докато инфлацията се е понижавала.
Много интересно в това отношение е Япония. Пред 70-те
и 80-те години за японската икономика кривата на Филипс е имала неголям
отрицателен наклон. Съществени изменения в инфлацията са оказвали неголямо
влияние на безработицата.
Германия пък е имала големи колебания в безработицата
без видими изменения в инфлацията.
Италия, Франция и Великобритания стават свидетели на
значителни колебания на инфлацията и безработицата.
Франция
През 1970-те и 1980-те години в Европа и САЩ не е
съществувала ясна зависимост между безработицата и инфлацията. Много икономисти
са смятали, че нарушаването на механизма на кривата на Филипс в Европа и САЩ
свидетелства за това, че кривата на Филипс не може повече да бъде ориентир за
икономическата политика. За тях (повечето монетаристи), всъщност не
съществувала стабилна крива на Филипс, на която са могли да се осланят.
Други икономисти смятали, че в отделни периоди
поведението на кривата на Филипс е било стабилно. Например, в Италия, Франция и
Великобритания се е наблюдавала ясна зависимост между инфлацията и
безработицата.
Великобритания
.
VI.
Заключение
Когато
говорим за кривата на Филипс, трябва да имаме предвид, че съотношението между
инфлация и безработица е актуално само в краткосрочен период и не може да
постигнат дългосрочни резултати, които да са трайни. Въпреки това кривата на
Филипс остава актуална и днес, като дава отговори на множество съществени
въпроси, свързани с икономиките на държавите, и по-конкретно с належащите
проблеми, които спохождат почти всяка държава,
а именно – безработицата и инфлацията. Да, кривата на Филипс не може да
намали безработицата и да пребори инфлацията, но тя дава насоки, посочва
определени зависимости, които, ако бъдат правилно използвани, могат да донесат
ползотворен резултат за конкретна държава.
Използвана литература:
1.
Якимова И., Владимиров В. и др.
Макроикономика. Наука и икономика, 2015г.
2.
Младенов М. Пари, Банки, Кредит. Тракия-М,
София, 2009г.
3.
Спасов Т., Пашов П. Макроикономика. Нова
звезда, 2007г.
0 коментара:
Публикуване на коментар