Референдумът

През последните месеци много се говореше за референдуми – на Веселин Марешки, на Слави Трифонов. Но не, по-точно е да се каже, че НЕ се говореше. Което беше много странно. Никой досега не се е заел сам да събира подписи и да организира референдум за нас – спящия народ.

Pixabay.com

Референдумът е право на всички български граждани, което ние отдавна сме забравили. Защо? Заради непосилните за нас 400 000 подписа. За една 7-милионна държава това са много подписи. Ако погледнем други държави, Полша, например, чийто праг за Референдум е едва 500 000 подписа, което, за население от 38 милиона, е МАЛКО. Изискването за България е почти същото, която има 7 милиона. Абсурд? Да!

Миналата година, май месец, 2015 се е отворила дума за това подписите на 200 хиляди български граждани да са достатъчни за задължителното провеждане на референдум. Идеята e на АТАКА, което няма особено значение. Все пак има нещо направено... но така, че да не е без хич. Подписите са намалени от 500 000 на 400 000. Ако били станали 200 000 – това би било прекалено крайно. Изглежда 200 000 души за управниците са едно голямо нищо. Все едно живеем в Китай и тези 200 000 наброяват едно село. А това е един голям български град, но уви. Защо? Защото народът НЕ ТРЯБВА да има думата, очевидно!

Онези „горе” желаят да управляват самостоятелно, без стадото овце да им се бърка. От години българинът няма думата. А има правото. Но към пътя на промяната има и много спънки. Освен че всички мълчаха като рибки през 3-те месеца, през които се събираха активно подписи, дори и пречка бе ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ – Софийски, който категорични забрани на Слави Трифонов да общува със студентите. Защо това не се случи в другите университети? Защото дори и една държавна институция е толкова политизирана (странно защо именно в София и кои „професори” казаха „НЕ” на идеята и кои им казаха да кажат „НЕ”)? Защо тогава се допускат дискусии на министри със студенти? Хм, май няма отговор.

Нека погледнем и какво пише в Закона. Кои имат право да „направят” референдума?

- Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:

1. не по-малко от една пета от народните представители;

2. Президента на Републиката;

3. Министерския съвет;

4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;

5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.

6. Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права.

Е, властимащите кога са решили да питат народа? Да, нека не забравяме малоумната идея за АЕЦ „Белене” и глупостта, наречена „Електронно гласуване”. Глупост е, да. Защото това е НАЙ-МАЛКИЯТ проблем на българина. Защото той е прекалено недоверчив и бе ясно, че или няма да гласува, или ще има много НЕ-та.

Нека споделя аз самата на какво бях свидетел. Когато отидох да гласувам, един възрастен човек пред мен сподели, че нямало да гласува за електронно гласуване. Защо? Защото можел да си направи много имейли и да гласува няколко пъти.

Ето го и проблемът. Българинът е НЕИНФОРМИРАН. И бива питан. Така беше и с АЕЦ „Белене”. Никой нищо не разбра – нито какви ще са плюсовете, нито минусите за нас. Затова и бяха гласували към 1 милион души. Защото не бяха информирани!

И сега какво следва оттук нататък? След като референдум ще има, ние просто трябва да излезем и да гласуваме. Но това е много трудно!!! Важно е да бъдем информирани! Но никой няма да се погрижи за това. Отново трябва сами да търсим информация, сами да си разясняваме какво е това чудо референдум и какво ще стане ако гласувам или не. Неприятната ситуация е, че:

- Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

Сега ние сме на ход. 3 283 192 са хората, гласували на последните избори за НС. Сега трябва да сме ПОНЕ толкова.

Pixabay.com

И вместо да бъдем подпомогнати и поощрявани (не материално) да гласуваме, за да променим нещо, ние ще трябва сами да се информираме. За всичко. Защото медиите тук мълчат. Защото те са зависими. Защото няма независима медия, а в нормална държава не бива да е така. Медиите трябва да са приятели на народа, но те са приятели на политическия елит.

Какво имам предвид? С началото на събирането на подписите на Слави Трифонов – никой не спомена дори, че съществува такъв референдум. Когато се събраха подписите, изведнъж журналистите разбрали какво се случва. Уж.

Но понеже за много хора референдумът е реална опасност, то сега, след като подписите са на лице, няма друго какво да се направи, освен да се плюе по инициатора. И забележете, масово една интернет медия (няма да я споменавам) започна да вади кирливите ризи на Слави Трифонов. 10 минути след като подписите бяха вкарани в НС излизаха новини, че имало подписали се бебета и роми. Това говори единствено за страх, подлост и несигурност. А всички знаем колко е неприятно да се чувстваш несигурен, когато всеки момент могат да ти отнемат топлото столче и обяда за 100 лева (а някои с толкова карат цял месец).

Но се надявам, че българинът все още успява да отдели същественото от несъщественото. И няма да се повлияе от нечии сексуални ориентации, нечии карамфили пред редакции, нечии мутренски изяви и чалгаджийски изпълнения. Това е НЕСЪЩЕСТВЕНО. Същественото е това, че ако погледнете в „ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ”, никой НИКОГА няма да спази цялата тази формалност, никой няма да се захване да се бори с администрации и да създава инициативни комитети. А тук 2-ма души го направиха. И трябва да сме им благодарни. А дали „шоуменът” Слави Трифонов ще влиза в политиката или не – това е НАШЕ решение. Ще влезе, ако ние му позволим.

А хора, които не могат да отговорят на нормални въпроси на българи в чужбина нима имат място в политиката? Хора, които свързват името на Делян Пеевски с корупция и като „Гузен негонен бяга” веднага започват да говорят как се бори корупцията? А въпросът бе съвсем друг... но както и да е.

Време е да излезем и да гласуваме. Може би никога повече няма да бъдем попитани. Почти 10% от България ИСКА да бъде попитана. Затова трябва да се въоръжим с търпение и да чакаме да ни насрочат изборите. Защото те могат да променят системата. А всички мрънкащи и недоволни хора, които отказаха да се подпишат и ще откажат и да гласуват, само защото „Референдумът е на мутрата Слави”, само мога едно да кажа – вие заслужавате съдбата си.

И е крайно време да спрем да си повтаряме едно и също: „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”

Защото докато гледаме на Вуте да му е зле, винаги ще си стоим в калта. И все някой друг ще ни е виновен.